From Wikipedia, the free encyclopedia
Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Северна Македония в община Гостивар.
Вруток Вруток | |
— село — | |
Панорама на Вруток | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Гостивар |
Географска област | Горни Полог |
Надм. височина | 755 m |
Население | 1127 души (2002) |
Пощенски код | 1231 |
Телефонен код | (+389) 45 |
МПС код | GV |
Вруток в Общомедия |
Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река – Вардар. В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Северна Македония – ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“. Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековния манастир „Свети Мина“ и църквата „Свети Архангел Михаил“.
Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Виргинския манастир „Свети Георги“ в Скопие
В началото на XIX век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1867 – 1868 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
„ | С. Врутокъ. — има една църква св. Арх. Михаилъ и единъ священникъ, 1 джамия и 1 теке. Не далечь отъ селото има развалини отъ стара църква, която се е казвала св. Мина. Въ по-старо време при Врутокъ имало и монастиръ, на името на сегашната църква.[2] | “ |
В селото съществува българско училище.През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 30 ученици с 1 учител.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 35 сръбски патриаршистки къщи.[4] В 1905 година всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия.
Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско в 1909 година пише:
„ | Село Върток, населено изключително с българи, притежава българско училище. Във време на новото преброяване 15 къщи се обявиха за сърбомани, и, макар досега всички религиозни обреди на населението да се извършваха от български свещеници и се служеше изключително на български, преди два месеци, правителството разреши, да се открие и сръбско училище, като постанови същевременно черкуването да става под ред. Тъй като в селото ни няма никакви сърби, помолихме правителството да отмени горните си решения, обаче молбата ни не се уважи. Просим надлежното Ви разпореждане за закриването на сръбското училище и отменение постановлението за съвместното черкуване.
От името на българското население в с. Върток (Вруток) |
“ |
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[7]
По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.[10]
Националност | Всичко |
македонци | 276 |
албанци | 846 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 3 |
бошняци | 0 |
други | 2 |
До 2004 година селото е център на самостоятелна община.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.