Крушевчани (на румънски : cruşoveni , крушовени ) са жителите на град Крушево , Северна Македония . Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци , румънци , сърби и македонци .
А – Б – В – Г – Д –
Е – Ж – З – И – Й –
К – Л – М – Н – О –
П – Р – С – Т – У –
Ф – Х – Ц – Ч – Ш –
Щ – Ю – Я
A
Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев – Карче и Йовче Аврамов – Люба, четници на Георги Сугарев .
Гоги Иванов , Вангьо Топузов – Пуцако и Таки Ашлакот , четници на Иван Наумов и Андрей Докурчев [1]
Александрос Сволос (1892 – 1956), гръцки политик
Александър Матковски (1922 – 1992), историк от Социалистическа република Македония
Александър Шумков (1867 - ?), български просветен деец
Алексо Нане, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка [2]
Алексо Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев [3]
Анастас Зограф , български зограф
Анастасия Павлова , българска народна певица
Ангел Панушев, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание , е награден с бронзов медал „За заслуга“ за приноса му към постигането на българския идеал в Македония[4]
Хаджи Антон Зафир, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков [5]
Антон Станишев Дебралията (около 1828 – около 1904), български резбар
Атанас Белотелев, български общественик, председател на Кукушката секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[6]
Атанас Томов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов [7]
Атанас Шарков , български революционер, деец на ВМОРО
Атанасие Петрович (1866 – 1905), сръбски свещеник
Б
Божил Трайков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
Бота Митов (1871 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[9]
В
Валериу Папахаджи (1906 – 1984), румънски публицист и историк
Вангел Стоянов , български общественик
Вангю Макшут (? – ?), революционер на ВМОРО от арумънски произход
Вангю Панев – Ганга или Танга[10] (? – 1903), четник при Христо Димитров, загинал в местността Пърнич, Битолско
Вангю Топузов – Пуцако , български революционер от ВМОРО
Ванчу Делев, български революционер от ВМОРО[11]
Ванчу (Оана) Томов, български революционер от ВМОРО[12] [13]
Васил Ильоски (1900 – 1995), писател от Северна Македония
Васил Клисаров (1880 – 1943), български революционер
Васил Мицковски (1886 – 1930), български революционер
Васил Силяновски (1870 – 1946), български офицер
Васил Христов – Рапе (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Сугарев през 1905 година[14] [15]
Веле Секулов, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков [5]
Велко Пецанов (? – ?), български революционер
Велю Деспотов (1880 – ?), български лекар
Велян Ив. Джиков (1878 – ?), български общественик, съдия,[16] в 1905 година завършил право в Софийския университет .[17]
Владимир Бульов (1888 – 1968), български общественик
Владимир Димитров , български общественик, кмет на Крушево
Владимир Мицев (1895 – 1955), български общественик
Владимир Руменов (1870 – 1939), български революционер, лекар и политик, депутат
Г
Григор Д. Кръстев, деец на ВМОРО от Крушево
Георги Гьондов (около 1856 – 1913), български сладкар
Георги Димов, български революционер от ВМОРО, знамееносец на четата на Питу Гули[12]
Георги Ивановски, български революционер от ВМОРО[18]
Георги Карев (1881 – 1950), български революционер
Георги Котев Дьорткьоше, български революционер от ВМОРО[18]
Георги Миланков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака [19]
Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
Георги Попбогданов (? – 1910), български революционер
Георги Силяновски (1857 – 1944), български офицер
Георги Стоянов (? – 1903), български революционер
Георги Томалевски (1897 – 1988), български писател
Георги Шумков (1871 - ?), завършил математика в Женевския университет в 1893 година[20]
Георче Тренков, български революционер от ВМОРО[21]
Горчо Качамака (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Г. Стоянов[22]
Горчу Джавку, български революционер от ВМОРО[23]
Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик
Гога Николовски (р. 1923), югославски политик
Григор Божинов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
Григор Д. Кръстев, български революционер[24]
Гурко Д. Божинов, български революционер от ВМОРО[21]
Гушу Фетаджока, български революционер, сподвижник на Георги Лажот , Димитър Чакрев и Ангел Церанец [25]
Д
Препис на кръщелното на Димитър Томов Гърданов от Крушево, роден на 30 август 1891 година, 31 юли 1904 година
Дамян Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев [26]
Деспот Баджович (1850 – 1932), сърбоманин, деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония
Джоджа Павле Пантов, български революционер от ВМОРО[27]
Димитър Берберовски (1911 – 1944), югославски партизанин
Димитър Велянов (1867 – 1932), български революционер
Димитър Гюрчев (1879 – 1905), български революционер
Димитър (Таки, Такю, Такьо) Костов – Ашлака , четник при Иван Наумов – Алябака през 1903 година[28]
Димитър Михайлов , зограф от XIX век
Димитър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов [29]
Димитър Секулов , български революционер
Димитър Силяновски (1892 – 1971), виден български юрист
Димитър Станишев (около 1806 – около 1866), български резбар
Димитър Томалевски (1892 – 1964), български общественик
Димитър Томов Гърданов (1891 – ?), български юрист, деец на Крушевското благотворително братство в София[30]
И
Иван Аврамов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев [31]
Иван Джонев (1882 – 1967), български революционер, войвода на ВМОРО
Иван Котев (? – 1913), български революционер
Иван Попдимитриев, български революционер от ВМОРО[23]
Илия Г. Иванов, учил в Робърт колеж от 1878/1879 до 1882/1883 година[32]
Илия Найдоски (р. 1964), футболист от Северна Македония
Илия Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов [33]
Илия Чонев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[34]
Илче Стойчев, български революционер от ВМОРО[21]
Ицо Карев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков [5]
К
Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[35]
Коле Шапърдан, български революционер от ВМОРО[21]
Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 - ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[36] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[37]
Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[38] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[39]
Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
Коста Божинов (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
Костадин Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов [40]
Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[41]
Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[42]
Косту Лапев, български революционер от ВМОРО[23]
Кръсте Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков [43]
Куно, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков [44]
Л
Лакю Горцу, деец на ВМОРО, ранен в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[45]
Лакю Конче, български революционер от ВМОРО[23]
М
Манчу Матак (1920 – 1944), югославски партизанин
Мате Божков (1875 - ?), български революционер
Мате и Пара Гърдановски (Баба Тонка[46] ), дейци на ВМОРО[47]
Матей (Мате) Костов Лязев (1885 - ?), български революционер от ВМОРО[18]
Мате Сечков, български революционер от ВМОРО[18]
Матей Гърданов , български строител
Матей Нешков (1857 - 1940), български революционер
Менча Кърничева (1900 – 1964), българска революционерка
Миле Каранфилов , български революционер
Миле Попкръстев, български революционер от ВМОРО[23]
Мито Тръпчев, български революционер от ВМОРО[11]
Миха Алексов, български революционер от ВМОРО[23]
Михаил Николов – Путела, български революционер от ВМОРО[48]
Михаил Станоев (1885 – 1929), български революционер
Мише Ивановски (1916 – 1942), югославски партизанин
Н
Наки Стефанов Карев, български революционер от ВМОРО[21]
Насту (Насте) Стоян (Стоянов) (1884 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка [49] [23]
Наум Атанасов Наумов (1878 – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[50]
Наум Наумовски (1920 – 1960), югославски партизанин и политик
Наум Тахов (1867 – 1930), поет и фолклорист
Наум Томалевски (1882 – 1930), български революционер
Никола Аврамов (1866 – 1924), български дарител
Никола Бащавелов (1869 – 2 декември 1914), български лекар. Завършва гимназия в София,[51] а в 1899 година завършва медицина във Виенския университет.[52] Става лекар в Дупница, а след това в Пазарджик и Видин. До смъртта си е градски лекар в София.[51]
Никола Божинов (1869 – 1930), български бизнесмен и общественик
Никола Велев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[53]
Никола Габровски (1871 – ?), български офицер
Никола Гулев (Лакя Гули, 1901 - 1924), български революционер
Никола Здравев (1866 - ?), български революционер
Никола Иванов Атанасов (1864 - 15 май 1931), деец на ВМОРО, умира в София[54]
Никола Карев (1877 – 1905), български революционер
Никола Киров Майски (1880 – 1962), български просветен деец и революционер
Никола Ковача, български революционер[25]
Никола (Коле) Ролев (? – 1903), български просветен деец и революционер
Никола Кряста (1843 - 1910), лекар
Никола Мартиноски (1903 – 1973), югославски художник
Никола Петров, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков [5]
Никола Попов (1875 – 1954), български политик и юрист
Никола Сотиров, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов [55]
Никола Стойков (1878 – 1932), български революционер от ВМОРО
Никола Томалев (Томалевски, 1865 – 1934), български търговец[56]
Никола Христов, завършил естествени науки в Женевския университет в 1909 година[57]
Никола Шапарданов (1871 - ?), български революционер от ВМОРО
Николае Бацария (1874 – 1952), османски и румънски политик и публицист
Николай Михайлов , зограф от XIX век
П
Павле Костев, български революционер от ВМОРО[21]
Пане Калчев, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов [58]
Панзо Соколов , български революционер
Панчо Георгиев Шекер, деец на ВМРО[59]
Пашка Костова (1874 - ?), българска революционерка
Перикли Чилев (1864 – 1925), български учен, филолог, член Македонски научен институт
Питу Гули (1868 – 1903), български революционер
Петра Паре, български революционер от ВМОРО[23]
Петър Иванов, художник[60]
Петър Карев (1879 – 1951), български революционер
Петър Мирчевски (р. 1956), северномакедонски актьор
Петър Николов Михайлов , кмет на Крушево от 1 септември 1941 до 5 ноември 1942 година[61]
Петър Шумков , български възрожденец
Питу Гьонда, деец на ВМОРО, загинал в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[45]
С
Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО
Стойка Николаеску
Копие на кръщелно на Сотир Петров Стоянов от Крушево от 19 юли 1909 година, подписано и подпечатано от архиерейския наместник Лев Г. Попов
Сава Цветков (1845 – ?), български опълченец , постъпил на 16 май 1877 г. в 1-ва дружина, 2-ра рота, уволнен на 1 юли 1878 г. След Освобождението живее в село Рила , Дупнишко.[62]
Санду Андонов, български революционер от ВМОРО[12]
Секула Гьорев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков [5]
Сотир Георгиев Коматов (1887 – ?), български юрист и офицер, завършил право в Загребския университет в 1907 година,[63] взводен командир в 16-и полк по време на Първата световна война, ранен при Атентата в „Света Неделя“
Сотир Танасие Атанацкович (4 септември 1896 – 2 март 1964), лекар, починал в Ниш [64]
Сотир Кузманов, български юрист, завършил право в Хале в 1907 г.[65]
Сотир Щерев - Куфичот, български революционер от ВМОРО[23]
Спиридон Велев (1863 – 1937), български общественик
Спирко Димитров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
Ставре К. Андревски, български революционер от ВМОРО[12]
Ставре Наумов (1870 – 1942), български журналист и издател
Ставре Трайков, български революционер от ВМОРО[11]
Стаменко Колев, български и югославски предприемач и строител, построава Кумановската градка болница в 1935 година[66]
Стерие Петрашинку (1890 – 1968), арумънски активист
Стерю Гулев (1903 – 1944), български революционер
Стефан Баджов (1881 – 1953), български художник
Стефан Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев [67]
Стефан Илиев Матерков (1887 – 1976), български комунист[68]
Стойка Николаеску (1879 – 1941), румънски археолог и славист
Стойчо Кецкаров (1870 – 1942), български предприемач и революционер от ВМОРО[69]
Стоян Везенков (1828 – 1897), български строител, революционер, опълченец
Стерьо Боздов (1902 – 1987), югославски лекар и професор, член на АСНОМ
Стерьо Доменику, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка [70]
Стерьо Зимбилев, български лекар[71]
Стерьо Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев [72]
Стоян Велкович (27 август 1873 – 28 юли 1941), инженер, починал в Белград [73]
Т
Таки Николов (? – 1931), български революционер
Таки Фити (р. 1950), северномакедонски икономист и политик, министър на финансите, академик
Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
Такю Ляпов, български революционер от ВМОРО[74]
Тасе Кюмурджия, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков [5]
Ташко Попхристов, български революционер от ВМОРО[11]
Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[75] [76]
Ташко Карев , български революционер от ВМОРО
Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
Ташку Кукев , български революционер от ВМОРО,[23] художник[60]
Ташку Топуз, български революционер от ВМОРО[23]
Ташку Шарку, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка [77]
Тимьо Кондраков, български революционер от ВМОРО[23]
Тирчо Карев (? - 1902), български революционер от ВМОРО
Тирчу Секулов, български революционер от ВМОРО[21]
Тодор Георгиев Вълканов (1895 - 1928), български комунист[78] , македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[79]
Тоду Боряр, български революционер от ВМОРО[23]
Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[80]
Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[81] [82]
Тома Константинов, български революционер от ВМОРО[11]
Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
Томо Кръстев Дойчин, български революционер от ВМОРО[21]
Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик
Трайко Цветков (1792 - 1823), наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година, байрактар в четата на Марко Бочар [83] [84]
У
Унчу Г. Велянов, български революционер от ВМОРО[21]
Х
Христо Танушев
Христо Бабинов (1845 – 1910), български фабрикант
Христо Велев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев [85]
Христо Дограмаджиев, български политик, народен представител[86]
Христо Д. Велев (? – 1910), български юрист[87]
Христо Карев (? – 1903), български революционер
Христо Настев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов [88]
Хр. Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака [89]
Христо Петрески (р. 1957), северномакедонски поет и журналист
Христо Попхристов , български духовник и революционер
Христо Танушев (1877 – 1953), български военен деец и революционер
Христо Цицов (? – 1898), лидер на гъркоманската партия в Гевгели
Я
Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[90]
Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[91]
Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[92] [93]
Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[94]
Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[94]
Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[95]
Сава Ценков, I опълченска дружина[95]
Свидетелство на Сотир П. Кунтев от Крушево за участие в Македоно-одринското опълчение, 12 август 1913 година
Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст “ ІV степен[96]
Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[96]
Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев [97]
Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[96]
Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[98]
Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[99]
Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[100]
Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[101]
Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[102]
Александру Йоцу , виден румънски архитект, по произход от Крушево
Антоний Проватски (1915 – 2002), български духовник, по произход от Крушево
Богдан Томалевски (1924 – 2012), виден български архитект, по произход от Крушево
Григор Шишков, родом от Тиквешко, български учител в Крушево след 1870 година, участник в Учителския събор в Прилеп през 1871 година,[103] починал в София[104]
Йоаким III Константинополски (1834 – 1912), вселенски патриарх, по произход от Крушево
Никола Велев (1897 – 1976), български революционер, по произход от Крушево
Тоше Проески (1981 – 2007), поп-певец от Северна Македония
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29, 32.
Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 88.
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13, 95.
Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5 . с. 131.
Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. Казанлък, Казанлъшка Искра ЕООД, 1996. ISBN 954-692-001-0 . с. 217.
Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
Парцел 6 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
Парцел 70 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
Майски, Н. К . Демиръ Трайко // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 15.
Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 116.
Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 712.
Парцел 14 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.