Васил Силяновски

Васил Константинов Силяновски е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Васил Силяновски
български генерал
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	10 ноември 1870 г. Крушево, Османска империя
Дата и място на смърт	1946 г. (75 г.) София, Царство България

Биография

Васил Силяновски е роден на 10 февруари 1870 година в Крушево, Османска империя. На 3 октомври 1888 г. постъпва на военна служба.^[1] През 1890 година завършва в 12^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в инженерните части. През 1894 година е произведен в чин поручик. През 1899 година е прехвърлен на служба в Техническата дружина. Същата година, като поручик в Техническата дружина е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, през 1900 година е произведен в чин капитан, а академията завършва през 1902 година.^[2][3] Служи в Телеграфния парк.^[1]

На 31 декември 1906 година е произведен в чин майор, през 1911 в чин подполковник и на 1 октомври 1915 – в чин полковник. Служи последователно като военен инженер на 6^-а и 5^-а пехотни дивизии (1909). През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е офицер за поръчки в Главната квартира.^[1] През януари 1915 г. е назначен за командир на техническата дружина. През Първата световна война (1915 – 1918) след което началник на инженерните войски на 1^-ва армия и на 3^-та военна инспекция.

През 1919 година излиза в запас, а на 30 декември 1935 година е произведен в чин генерал-майор. По време на военната си кариера служи в 23^-и пехотен шипченски полк^[4].

Член е на Софийския клон на Българското инженерно-архитектурно дружество.^[5]

Домът на Васил Силяновски и жена му Ася се намира на ъгъла на улиците „Мургаш“ и „Шейново“ № 18. Имат две деца: Константин и Татяна, която се изявява в сферата на изобразителното изкуството, работи в областта на музеезнанието и изкуствознанието.^[6] Васил Силяновски е племенник на генерал-майора от руската армия Георги Силяновски

Генерал-майор Васил Силяновски умира през 1946 година в София.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1890)
• Поручик (1894)
• Капитан (1900)
• Майор (31 декември 1906)
• Подполковник (1911)
• Полковник (1 октомври 1915)
• Генерал-майор (30 декември 1935)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
• Орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Библиография

• Силяновски, В. – „Спомени и бележки по обсадата и атаката на крепостта Одрин. 1912 – 1913.“ София, 1927, печатница Т. Т. Драгиев, 31 с.
• Силяновски, В. – „Защита против аеропланните нападения. Опазване на мирното население“, София, 1932, Печатница „Право“, 28 с.
• Силяновски, В. – „Позиция, огън и техника като фактори за победата. С истински примери от последните войни“, София, 1935, печатница Армейския военно-издателски фонд, 66 с.

Родословно дърво

Аврам Силяновски

Георги Силяновски (1857 — 1944)

Константин Силяновски

Иван Силяновски

Олга Футекова (1877 — ?)

Захарий Футеков (1871 — 1949)

Васил Силяновски (1870 — 1946)

Григор Силяновски (1872 — 1937)

Антон Силяновски

Димитър Димитров (1908 — 1975)

Татяна Силяновска-Димитрова

Константин Силяновски (1905 — ?)

Димитър Силяновски (1892 — 1971)

Трифон Силяновски (1932 — 2005)

Външни препратки

• Искра Ценкова – „С фрак и декорации“