Георги Мучитанов

Георги К. Мучитанов или Мучитано, известен като Касапчето^[1] или Влашето^[2] (на арумънски: Ioryi Mucitano), е български революционер от влашки произход, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Мучитанов
български революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден	1882 г. Крушево, Османска империя
Починал	2 август 1911 г. (29 г.) Крушари, Османска империя
Етнос	арумъни
Георги Мучитанов в Общомедия

Биография

Първата влашка чета на Мучитанов. От ляво надясно: Михаил Хандури (Mihail Handuri) от Ливада, Георги Гаки Доду (Ioryi Gachu-Dodi) от Гопеш, Косту Дабижа (Costu Dabija) от Крушево, Наки Кузман (Nachi Cuzman) от Гопеш, Христа Преш (Hrista Presh) от Негуш, Таки Динчя (Tachi Dincea) от Крушево, Ванчо Дамаш (Uncea Damash) от Гопеш и Никола Макри (Coli Makri) от Доляни. 1906 г., в околностите на Родиво, Воденско

Втората влашка чета на Мучитанов. От ляво надясно. Легнали: войвода Георги Мучитанов (Ioryi Mucitanu) от Крушево, войвода Александър Кошка (Alexandru Coshca) от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (Letsu Nane) от Крушево, в костюм Таки Ляб (Tachu al Leab), Таки Динча (Tachu Dincea) от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (Ioryi Gachu Dodi) от Гопеш, Коле Попстефанов (Kole Pop Stafanov) от Маловище, Милан Сливица от Маловище (Milan Slivitsa), Ванчо Дамаш (Unciu Damash) от Гопеш. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Георги Мучитанов е роден в 1882 година в Крушево, днес Северна Македония и по народност е влах. Завършва IV клас в румънското учи­лище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония.^[3] По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е в четата на Гьорче Петров. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета на ВМОРО в Берско, Негушко и Ениджевардарско. През 1906 година по каналите на ВМОРО влиза в Македония с чета съставена от власи: Косту Дабижа, Таки Динчя и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища. В Паяк планина предава ръководството на четата на Михаил Хандури от Ливада^[4][5]

През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от Месимер заедно с Иван Златанов и Михаил Хандури се среща с Телос Агапинос и Андон Минга, които се опитват да ги привлекат на гръцка страна и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. Андартите са пленени и обесени няколко дни по-късно.^[6]

След Младотурската революция от юли 1908 година Георги Мучитанов, Алексо Стефанов и Трайко Краля се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и Васил Пуфката убиват през 1909 година Йово Йованович, бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт.^[7]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Георги Касапчето (28-и във втората колона).

В 1910 година Мучитанов участва в дейността на Българската народна македоно-одринска революционна организация.^[8]

Мучитанов загива на 2 август 1911 година заедно с войводите Апостол Петков и Васил Пуфката край село Крушари, Ениджевардарско.^[9][10][11]

Георги Мучитанов е герой от трисерийния български филм „Мера според мера“, като ролята му се изпълнява от актьора Людмил Тодоров.

• 
  Георги Мучитанов в средата
• 
  Отпред Георги Мучитанов, вляво Таки Николов и други дейци на ВМОРО
• 
  Труповете на Георги Мучитанов – Касапчето, Апостол Петков и Васил Пуфката

Вижте също

• Антоний Проватски, български духовник, със светско име Константин Мучитанов

Бележки

1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 26, 51.
3. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192.
4. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192 – 193.
5. Минов, Никола. „Романските“ чети на Македонската Револуционерна Организација, в: Историја, LIII/2, 2018, стр. 21, 38
6. Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος – Ιούνιος 2008), архив на оригинала от 10 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150610224244/http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf, посетен на 16 февруари 2013
7. Мирчевъ, Боянъ. Убийството на Йово Йовановичъ // Илюстрация Илиндень 4 (34). Илинденска организация, Юний 1931. с. 3 - 5.
8. Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 251.
9. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 180 – 181.
10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 314-315.