Месимер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Месимер (на гръцки: Μεσημέρι, Месимери, катаревуса Μεσημέριον, Месимерион) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
Тази статия е за селото във Воденско. За селото в Солунско вижте Месимери (дем Солунски залив).
| Месимер Μεσημέρι | |
| — село — | |
 Кметството в Месимер | |
  Месимер  Месимер  Месимер | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Надм. височина | 400 m |
| Население | 674 души (2021 г.) |
| Месимер в Общомедия | |
География
Селото се намира на 400 m надморска височина, на 2 km западно от демовия център Воден (Едеса), по течението на река Вода.[1]
История
В Османската империя
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Водане за 1619-1620 година Месимер е отбелязано като село със 112 ханета (домакинства).[2]
В Месимер в XVIII и XIX век се заселват жителите на околните по-малки селища, разтурени от разбойнически банди Къдрево, Фурка, Ливадица, Алгер, Свети Николци и Свети Георги.[1]
В края на XIX век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Месимери (Messiméri), Воденска епархия, живеят 660 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Месимеръ живеят 880 жители българи.[5]
В дописка от Месимер до вестник Новини от 1892 година местни жители пишат:
| „ | На ю. - з. от Воден на едно разстояние от половин час е разположено селото на Месимер, което се състои от 140-150 чисто български къщи, с една църква, трима свещеници и едно училище. Едвам тая година български учител дойде. Не можем да ви изкажем радостта си, г. редакторе, която усещаме от бързото напредване на децата ни по матерната книга - Българската.[6] | “ |
Христо Силянов пише за Месимер:
| „ | ...Месимеръ, едно отъ най-богатитѣ и просвѣтени воденски села...[7] | “ |
Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи патриаршисти гъркомани. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученици и гръцко с 4 учители и 100 ученици.[8]
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Месимер остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мисмер има 190 къщи славяни християни.[9]
През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[10]
Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), като дава много убити и много бежанци в Югославия.[1]
Селото произвежда жито, кестени, череши, праскови и ябълки. Донякъде е развито и скотовъдството.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Извор[11][12] | Ίσβόρ | Пиги | Πηγή[13] | река на Ю от Месимер (Валимари), приток на Бела[11] |
| Мачкояни[12] | Ματσκογιάννη | Гатоянос | Γατόγιαννος[13] | връх в Каракамен на Ю от Месимер (688 m)[11] |
| Раблак[11] | Ραμπλάκ | Петрини Дексамени | Πέτρινη Δεξαμενή[13] | връх в Каракамен на З от Месимер (706 m)[11] |
| Валимари[11] | Βάλιμάρι | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[13] | река в Каракамен на Ю от Месимер (Извор), приток на Бела[11] |
| Барово[14] или Борово[11] | Μπάροβο | Лакувес | Λακκούβες[13] | връх в Каракамен на ЮЗ от Месимер[11] |
| Стурда[11] | Στούνρτα | Мандри | Μαντρί[13] | връх в Каракамен на Ю от Месимер (981 m)[11] |
| Киларци[11] | Κιλάρτσι | Скотино Рема | Σκοτεινό Ρέμα[13] | река в Каракамен на ЮЗ от Месимер[11] |
| Врецма[11][14] | Βρέτσμα | Агриокерасия | Άγριοκερασιά[13] | местност в Каракамен на ЮЗ от Месимер[11] |
Личности
- Родени в Месимер
Атанас Филчев, български революционер от ВМОРО- Вани Андев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[16]
- Вани Къчов – Манафа (1881 - 1908), български революционер от ВМОРО
- Васил Караджов (1902 – ?), български комунистически деец
- Георги Касапчето, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[17]
Георги Манолов (Γεώργιος Μανωλάκης), гръцки андартски деец от трети клас, ръководител на гръцкия комитет, подпомага четите на Гарефис, Караманолис и Йотов[18]- Георги Поптрифонов (Γεώργιος Παπατρύφων), гръцки андартски деец от трети клас, селски свещеник и ръководител на гръцкия комитет в селото[18]
- Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιάννης), гръцки андартски деец от трети клас[18]
- Иванчо Христов – Хаджията (1877 - 1908), български революционер от ВМОРО
- Йоан Нисиотис (Ιωάννης Νησιώτης ή Μυλωνάς), гръцки андартски деец от втори клас, кординатор на действията по оста Воден – Мъглен, подпомага дейността на доктор Китанос и Христос Карапанос, баща му Христос Нисиотис е убит от ВМОРО през 1905 година[18]
- Костадин Попстоянов (Κωνσταντίνος Παπαστογιάννης), гръцки андартски деец, четник[18]
- Коле Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[19]
- Лазо Ханджията, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[17]
- Методи Единаков (1908 - ?), войвода на местната чета на Охрана[20]
- Панайот Божинов (1918 – 1946), гръцки партизанин от НОФ
- Сотир Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[16]
- Стоян Попиванов (Ιωάννης Παπαϊωάννου, Παπαστογιάννης, 1842 - 1905), гръцки андартски деец от трети клас[18]
- Ташо Караджов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[16]
- Христос Пердикас (Χρήστος Περδίκας), гръцки андартски деец от трети клас (1905-1907)[18]
- Починали в Месимер
- Йоан Цицов - Влахос (? - 1905), гръцки андартски деец[21]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.