Долно Родиво

Долно Родиво (на гръцки: Κάτω Κορυφή, Като Корифи, до 1925 година Κάτω Ράδοβος, Като Радовос^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Долно Родиво Κάτω Κορυφή
Долно Родиво 40.916389, 21.9275 Долно Родиво Долно Родиво
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	840 m
Население	78 души (2021 г.)
Долно Родиво в Общомедия

География

Долно Родиво е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 km югозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.^[2] Горната махала – Горно Родиво е изоставена.^[3]

История

В Османската империя

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Родилова-и зир с 37 джизие ханета (домакинства).^[4]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Додиво (Kato-Dodivo), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.^[5]

В 1885 година в Долно Родиво е открито българско училище.^[6]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Родиво живеят 250 българи християни.^[8]

Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Долно Радово (Dolno Radovo) има 504 българи екзархисти и работи българско училище.^[9]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 350 жители.^[10]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Родиво има 45 къщи славяни християни.^[11]

В 1922 година Долно Родиво е преименувано на Като Корифи.^[12]

В 1924 година в България се изселват 29 българи от Долно Родиво.^[10]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949). По-големият дял от жителите му бягат в Югославия, а по-малкият е изселен от властите в Бизово и се връщат след нормализиране на обстановката.^[10]

Селото произвежда череши и орехи, като е развито и скотовъдството.^[10]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ (126 жители в 1981 г.) и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.^[13]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	491[10]	435[10]	501[10]	599[10]	65[10]	121[10]	128[10]	126[10]	114[10]	96	62	78

Личности

Родени в Долно Родиво

• Георги Симеонов, деец на ВМОРО, войвода на чета във Воденско по време на Илинденско-Преображенското въстание, роден в Долно или Горно Родиво^[14]
• Ристо Ячев (1942 – 2019), писател от Северна Македония
• Ташко Мамуровски (р. 1937), историк от Северна Македония

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
6. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
7. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
10. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
12. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.