Луна 2
From Wikipedia, the free encyclopedia
Луна 2 (Луна Е-1 № 6 или Е-1А № 2) е космически апарат на СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Апаратът става първият обект, който достига повърхността на Луната,[1] в областта Маре Серенитатис (Mare Serenitatis) в близост до кратерите Аристид, Архимед и Автолик. Апаратът по конструкция е подобен на Луна 1, запазвайки сферичната си форма с монтирани антени и инструменти. Оборудването включва радиотелеметрична система, магнитометър, гайгеров брояч, сцинтилатор, микрометеоритен детектор. Не са монтирани ускорители на самия космически апарат.
Луна 2 | |
Общи данни | |
---|---|
По програма на | СССР |
Основни изпълнители | ОКБ-1 |
Тип | космическа сонда |
Основни цели | изследване на Луната |
Дата на изстрелване | 12 септември 1959 г. Байконур |
Стартова установка | Луна (8К72) |
Маса | 390,2 kg[1] |
Орбита/траектория | орбита около Слънцето |
Важни събития | сблъсък с Луната |
Продължителност | 33,5 часа |
Състояние | разрушен |
Международно означение | 1959-014A |
Оборудване | |
| |
Луна 2 в Общомедия |
Най-значимото откритие, направено с помощта на апарата, е съществуването на слънчевият вятър, използвайки йонните детектори, разработени от Константин Грингауз. Луна 1 загатва за съществуването на този феномен, и Грингауз сменя планарната подредба на йонните детектори с пирамидална за по-точни измервания на плазмения поток.
След старта и ускорението до втора космическа скорост на 13 септември 1959 г. Луна 2 се отделя от третата степен на ракетата-носител, която следва апарата по траекторията му към Луната. На 13 септември бива изпуснат натриев газ, улесняващ следенето на апарата, както и представляващ експеримент, разкриващ поведението на газовете в космоса. В същия ден 33,5 часа след старта сигналите от апарата спират на място с координати от 0° и. д. и 29,1° с. ш. Не е установено наличието на магнитно поле или радиационни пояси около Луната.