![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Energy_Arc_%2528central_electrode_of_a_Plasma_Lamp%2529.jpg/640px-Energy_Arc_%2528central_electrode_of_a_Plasma_Lamp%2529.jpg&w=640&q=50)
Плазма
From Wikipedia, the free encyclopedia
Плазма (от гръцки: πλάσμα, „нещо оформено“[1]) е едно от четирите фундаментални агрегатни състояния на веществото, наред с твърдото, течното и газообразното състояние.
Тази статия е за йонизиран газ. За съставната част на кръвта вижте кръвна плазма.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Energy_Arc_%28central_electrode_of_a_Plasma_Lamp%29.jpg/640px-Energy_Arc_%28central_electrode_of_a_Plasma_Lamp%29.jpg)
Плазмата може да се формира при нагряване на газ или подлагането му на силно електромагнитно поле, създадено от лазер или микровълнов генератор. По този начин се предизвиква йонизация – формиране на електрически заредени йони,[2] при което се разрушават съществуващите ковалентни връзки.[3] Йоните имат голяма относителна концентрация, еднаква или почти еднаква за положителните и отрицателните йони, като скоростта на движението им под действието на външно електрическо поле е по-малка от топлинната им скорост на движение.
Наличието на голям брой носители на заряд прави плазмата електропроводима и силно чувствителна към въздействието на електромагнитни полета. Подобно на газовете, плазмата няма определена форма или обем, освен ако е затворена в съд. За разлика от газовете, под влияние на магнитно поле тя може да образува структури, като нишки и лъчи.
Плазмата е най-разпространената форма на барионна материя във Вселената,[4] (ако не се отчита хипотетичната тъмна материя, за която не е изяснено дали е барионна). Основната част от плазмата формира разредените междугалактически области на космическото пространство, най-вече междуклъстерната среда, както и звездите, включително Слънцето.[5][6] Играе важна роля в космическите процеси, тъй като в нея протичат естествените термоядрени реакции – източник на звездната енергия. Освен това тя се среща в йоносферата, в светкавиците, а изкуствено се създава при някои газови разряди, при електрическа дъга, електрическа искра и други. Плазмата изпълва разрядното пространство на газотроните и тиратроните, интересно приложение има в плазмените дисплеи.
Явлението е открито през 1879 година, а названието плазма получава през 1928 г. Повечето сведения за плазмата са резултат от изследванията, насочени към създаване на управляем термоядрен синтез, научна основа на които е физиката на плазмата.