Гайгеров брояч
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гайгеровият брояч (нарича се още Гайгер-Мюлеров брояч или ГМ-брояч) е уред за откриване и измерване на радиация. Ханс Вилхелм Гайгер и работещия под негово ръководство Валтер Мюлер изобретяват брояча през 1928 г.[1]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Gaiger-muler.gif/320px-Gaiger-muler.gif)
През 1908 г. Гайгер представя първия успешен детектор на отделни алфа частици. По-късните версии на този брояч били в състояние да броят бета частици и други йонизиращи лъчения. Въвеждането през юли 1928 г. на брояча на Гайгер-Мюлер бележи въвеждането на съвременни електрически устройства в изследванията на радиацията. [2]
Уредът открива алфа-частици, бета-частици и гама-лъчи (но не и неутрони), като използва йонизиращия ефект, произведен в тръбата.
Гайгер-Мюлеровите броячи се различават от йонизационните камери само по режима си на работа и конструкцията си.[3]