Магнитометър
From Wikipedia, the free encyclopedia
Магнитометърът е техническо устройство (сензор), използвано широко в науката за измерване на силата на магнитното поле. Магнитографът от своя страна представлява магнитометър, който продължително записва данни. Магнетизмът на Земята е различен в различни точки от земната повърхност. Различията в магнитното поле на Земята (магнитосферата) могат да бъдат причинени от няколко неща:
- Различна природа скали
- Взаимодействие между заредени частици от слънцето и магнитосферата
Магнитометрите се използват за геофизични проучвания за намиране залежи от желязо, тъй като могат да измерват магнитното притегляне (отпечатък) на желязото. Магнитометрите се използват също и за откриването на археологични обекти, останки от кораби и други заровени или потопени обекти.
Магнитометърът може да се използва от спътници за измерване на магнитудата (интензитета) и посоката на земното магнитно поле.
Магнитометрите са много чувствителни и могат да идентифицират северното (респ. южното) сияние още преди да може да се види светлината на сиянието.
Магнитометрите се разделят на два основни класа:
- скаларни магнитометри, които измерват интензитета на магнитното поле (модула на магнитната индукция), за което са предназначени, и
- векторни магнитометри, които имат възможност за измерване на компоненти на магнитното поле в определена посока. Използването на три ортогонални векторни магнитометъра позволява да бъдат определени големината на вектора на магнитното поле, както и неговата инклинация и деклинация. Примери за векторни магнитометри са свръхпроводниковите интерфериращи устройства (ан. SQUID) и сензорите за поток (ан. fluxgate sensor).