административна област в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Област Враца (също и Врачанска област) е една от общо 28-те области на България, която заедно с още четири области – Видин, Ловеч, Монтана и Плевен, съставляват Северозападния район за планиране. Граничи с област Монтана на запад, Република Румъния на север, област Плевен и област Ловеч на изток и Софийска област на юг. МПС-кодът на област Враца е ВР. Областта има площ от 3619,7 km² и население от 152 813 души (преброяване 2021)[2]. Пощенските кодове на населените места в област Враца са от 3000 (за град Враца) до 3399.
| Област Враца Vratsa | |
| Области в България | |
 Област Враца на картата на България | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Район за планиране | Северозападен район за планиране |
| Областен център | Враца |
| Площ | 3619.7 km² |
| Население | 148 874 души (31 декември 2022 г.) |
| Общини | 10 |
| БВП (2021) | 2 768 000 000 лв.[1] |
| МПС код | ВР |
| Официален сайт | www.oblast.vratsa.bg |
 | |
| Административно деление на областта | |
| Враца в Общомедия | |
Населени места в област Враца (градовете са с удебелен шрифт):
Численост на населението в населените места на днешните общини в област Враца, според преброяванията през годините:[2][3]
| Общини | Площ (в км2) | 1934 (31.12.1934) | 1946 (31.12.1946) | 1956 (1.12.1956) | 1965 (1.12.1965) | 1975 (2.12.1975) | 1985 (4.12.1985) | 1992 (4.12.1992) | 2001 (1.3.2001) | 2011 (1.2.2011) |
2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 3618,769 | 269 291 | 289 811 | 292 555 | 294 090 | 297 459 | 286 929 | 270 679 | 243 036 | 186 848 | 152 813 |
| Борован | 210,729 | 11 817 | 16 312 | 15 068 | 13 443 | 11 311 | 9179 | 8086 | 7150 | 5714 | 4839 |
| Бяла Слатина | 545,510 | 44 073 | 46 578 | 47 889 | 46 313 | 43 538 | 38 992 | 36 340 | 31 292 | 24 606 | 19 876 |
| Враца | 706,236 | 49 074 | 54 422 | 59 061 | 69 406 | 86 049 | 95 533 | 94 186 | 85 215 | 73 894 | 61 742 |
| Козлодуй | 284,874 | 19 370 | 19 637 | 20 241 | 20 216 | 18 689 | 23 506 | 23 939 | 24 367 | 21 180 | 18 015 |
| Криводол | 325,857 | 22 396 | 24 758 | 24 643 | 23 147 | 19 173 | 15 595 | 14 110 | 12 274 | 9390 | 7638 |
| Мездра | 519,112 | 30 377 | 31 133 | 32 554 | 33 547 | 33 608 | 31 023 | 28 987 | 25 879 | 21 748 | 17 669 |
| Мизия | 209,309 | 15 775 | 16 668 | 15 591 | 15 912 | 18 850 | 13 340 | 11 487 | 9605 | 7570 | 5692 |
| Оряхово | 326,549 | 22 594 | 24 508 | 24 757 | 23 670 | 21 607 | 19 530 | 17 340 | 15 042 | 11 522 | 8566 |
| Роман | 301,524 | 16 735 | 16 711 | 15 322 | 12 654 | 11 260 | 10 788 | 9147 | 8148 | 6223 | 4875 |
| Хайредин | 189,069 | 14 746 | 15 254 | 14 417 | 13 513 | 11 343 | 9247 | 8417 | 6985 | 5001 | 3901 |
| Демография на населението | |||
|---|---|---|---|
| Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
| 2000 | 8,4‰ | 16,8‰ | -8,4‰ |
| 2001 | 8,4‰ | 17,3‰ | -8,9‰ |
| 2002 | 8,3‰ | 17,6‰ | -9,3‰ |
| 2003 | 8,1‰ | 18,3‰ | -10,2‰ |
| 2004 | 8,2‰ | 18,2‰ | -10,0‰ |
| 2005 | 8,0‰ | 18,3‰ | -10,3‰ |
| 2006 | 8,2‰ | 18,5‰ | -10,3‰ |
| 2007 | 8,6‰ | 18,7‰ | -10,1‰ |
| 2008 | 8,6‰ | 18,0‰ | -9,4‰ |
| 2009 | 9,0‰ | 18,4‰ | -9,4‰ |
| 2010 | 8,3‰ | 18,6‰ | -10,3‰ |
| 2011 | 8,6‰ | 18,5‰ | -9,9‰ |
| 2012 | 8,3‰ | 19,4‰ | -11,1‰ |
| 2013 | 7,7‰ | 17,8‰ | -10,1‰ |
| 2014 | 8,5‰ | 19,3‰ | -10,8‰ |
| 2015 | 8,1‰ | 19,4‰ | -11,3‰ |
| 2016 | 8,5‰ | 18,8‰ | -10,3‰ |
| 2017 | 7,9‰ | 20,1‰ | -12,2‰ |
| 2018 | 8,4‰ | 19,8‰ | -11,4‰ |
| 2019 | 8,4‰ | 19,8‰ | -11,4‰ |
| 2020 | 8,4‰ | 22,3‰ | -13,9‰ |
| 2021 | 8,0‰ | 28,0‰ | -20,0‰ |
| 2022 | 8,2‰ | 22,6‰ | -14,4‰ |
| 2023 | 8,5‰ | 19,4‰ | -10,9‰ |
Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]
| Численост | Дял (в %) | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
| Общо | 243 036 | 186 848 | 100.00 | 100.00 | |
| Българи | 223 692 | 151 183 | 92.04 | 80.91 | |
| Турци | 2000 | 565 | 0.82 | 0.30 | |
| Цигани | 14 899 | 10 082 | 6.13 | 5.39 | |
| Други | Руснаци | 333 | 434 | 0.137 | 0.23 |
| Арменци | 23 | 0.009 | |||
| Власи | 34 | 0.013 | |||
| Македонци | 3 | 0.001 | |||
| Гърци | 24 | 0.009 | |||
| Украинци | 55 | 0.022 | |||
| Евреи | 3 | 0.001 | |||
| Румънци | 6 | 0.002 | |||
| Други | 127 | 0.052 | |||
| Не се самоопределят | 984 | 771 | 0.40 | 0.41 | |
| Неотговорили | 853 | 23 813 | 0.35 | 12.74 | |
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 243 036 | 100.00 |
| Български | 230 261 | 94.74 |
| Турски | 553 | 0.22 |
| Цигански | 9981 | 4.10 |
| Други | 680 | 0.27 |
| Не се самоопределят | 708 | 0.29 |
| Непоказано | 853 | 0.35 |
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]
| Численост | Дял (в %) | |||
|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
| Общо | 243 036 | 186 848 | 100.00 | 100.00 |
| Православие | 229 452 | 106 989 | 94.41 | 57.25 |
| Католицизъм | 1116 | 1258 | 0.45 | 0.67 |
| Протестантство | 394 | 572 | 0.16 | 0.30 |
| Ислям | 4223 | 438 | 1.73 | 0.23 |
| Друго | 142 | 120 | 0.05 | 0.06 |
| Нямат | – | 10 625 | – | 5.68 |
| Не се самоопределят | 6856 | 10 806 | 2.82 | 5.78 |
| Непоказано | 853 | 56 040 | 0.35 | 29.99 |
В област Враца се намира част от природен парк „Врачански Балкан“. Към 2015 г. в областта се намират още 1 резерват, 14 защитени местности и 11 природни забележителности.
| Код | Име | В землищата на | Площ (в ha) | Година на обявяване |
|---|---|---|---|---|
| PP06 | Врачански Балкан | Бели извор, Враца, Главаци, Елисейна, Зверино, Згориград, Краводер, Криводол, Лютаджик, Лютиброд, Очиндол, Паволче, Челопек | 30129,9 | 1989 |
| R38 | Врачански карст | Враца, Паволче | 1438,9 | 1983 |
| ZM063 | Данева могила | Софрониево | 4,9 | 1982 |
| ZM088 | Речка | Веслец, Костелево | 94,1 | 1990 |
| ZM210 | Веждата | Челопек | 62,6 | 2003 |
| ZM293 | Вола | Паволче, Челопек | 101,7 | 1951 |
| ZM294 | Борованска могила | Борован, Оходен | 198,8 | 1961 |
| ZM295 | Козлодуй | Козлодуй | 10 | 1972 |
| ZM296 | Боров камък | Згориград | 164,6 | 1979 |
| ZM297 | Коритата | Софрониево | 2 | 1982 |
| ZM298 | Кочумина | Селановци | 2,5 | 1984 |
| ZM299 | Гола бара | Селановци | 2 | 1984 |
| ZM300 | Калугерски град – Тополите | Селановци | 0,2 | 1984 |
| ZM301 | Китката | Бяла Слатина | 2 | 1987 |
| ZM302 | Тепето | Криводол | 6 | 1987 |
| ZM482 | Падините | Враца, Згориград, Паволче | 623 | 2007 |
| PZ002 | Ритлите | Лютиброд | 123,3 | 1938 |
| PZ009 | Леденика | Враца | 102,3 | 1960 |
| PZ021 | Новата пещера | Лютиброд | 0,5 | 1962 |
| PZ039 | Понора | Чирен | 17,2 | 1962 |
| PZ046 | Вратцата | Враца | 2 | 1964 |
| PZ047 | Божите мостове | Лиляче, Чирен | 15 | 1964 |
| PZ103 | Червеница | Кунино | 3 | 1974 |
| PZ129 | Чуклите | Камено поле | 1 | 1974 |
| PZ167 | Пещера Гълъбарника | Кунино | 3,5 | 1972 |
| PZ168 | Пещери Самуилица едно и две | Кунино | 3,5 | 1972 |
| PZ169 | Пещера Говедарника | Царевец | 2,5 | 1972 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
