Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Област.
Характеристика
Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси[2].
Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Границите на съвременните области в голяма степен съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г. Имената на областните центрове също са почти същите, като тези на предишните окръзи. Изключенията се дължат само на преименуването на Монтана (преди Михайловград) и Добрич (преди Толбухин).
Имена на областите
Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:
- 1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...
Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).
Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).
Регионални названия
Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) [3].
В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) [4].
Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:
- Област София-град – с 3 многомандатни района, и
- Област Пловдив – с 2 многомандатни района (един за Община Пловдив, един за останалата част).
Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.
Структурни връзки
Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.
Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.
През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.
Данни по области
| Област | Площ (км2) | Население (души)[5] | Гъстота (души/km²) | Населени места (бр.) | Общини (бр.) | Областен управител[6] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Област Благоевград | 6449 | 292 227 | 45,31 | 278 | 14 | Стоян Христов Христов |
| Област Бургас | 7748 | 380 286 | 49,08 | 255 | 13 | Мария Нейкова Кънева |
| Област Варна | 3818 | 432 198 | 113,20 | 159 | 12 | Марио Василев Смърков |
| Област Велико Търново | 4662 | 207 371 | 44,48 | 336 | 10 | Георги Стефанов Гугучков |
| Област Видин | 3033 | 75 408 | 24,86 | 142 | 11 | Огнян Асенов Михайлов |
| Област Враца | 3620 | 152 813 | 42,21 | 123 | 10 | Георги Христов Митов |
| Област Габрово | 2023 | 98 387 | 48,63 | 356 | 4 | Кристина Максимова Сидорова |
| Област Добрич | 4720 | 150 146 | 31,81 | 215 | 8 | Здравко Христов Здравков |
| Област Кърджали | 3209 | 141 177 | 43,99 | 471 | 7 | Даниел Точев Делчев |
| Област Кюстендил | 3084 | 111 736 | 36,23 | 182 | 9 | Александър Христов Пандурски |
| Област Ловеч | 4129 | 116 394 | 28,19 | 128 | 8 | Светослав Миленов Славчев |
| Област Монтана | 3636 | 119 950 | 32,99 | 130 | 11 | Валери Райков Димитров |
| Област Пазарджик | 4459 | 229 814 | 51,54 | 117 | 12 | Трендафил Величков |
| Област Перник | 2392 | 114 162 | 47,73 | 171 | 6 | Людмил Димитров Веселинов |
| Област Плевен | 4337 | 226 120 | 52,14 | 123 | 11 | Иван Христов Петков |
| Област Пловдив | 5962 | 634 497 | 106,42 | 215 | 18 | Ангел Димитров Стоев |
| Област Разград | 2637 | 103 223 | 39,14 | 103 | 7 | Драгомир Христов Златев |
| Област Русе | 2803 | 193 483 | 69,03 | 83 | 8 | Анатоли Стефанов Станев |
| Област Силистра | 2846 | 97 770 | 34,35 | 118 | 7 | Николай Георгиев Неделчев |
| Област Сливен | 3544 | 172 690 | 48,73 | 111 | 4 | Минчо Росенов Афузов |
| Област Смолян | 3193 | 96 284 | 30,16 | 242 | 10 | Стефан Атанасов Сабрутев |
| Софийска област | 7059 | 231 989 | 32,86 | 283 | 22 | Радослав Любчов Стойчев |
| Област София | 1345 | 1 274 290 | 947,43 | 38 | 1 | Митко Михайлов Михайлов |
| Област Стара Загора | 5152 | 296 507 | 57,55 | 206 | 11 | Иван Христов Чолаков |
| Област Търговище | 2716 | 98 144 | 36,14 | 196 | 5 | Станимир Христов Парашкевов |
| Област Хасково | 5470 | 211 565 | 38,68 | 261 | 11 | Минко Велчев Ангелов |
| Област Шумен | 3390 | 151 465 | 44,68 | 151 | 10 | Христо Атанасов Христов |
| Област Ямбол | 3336 | 109 693 | 32,88 | 109 | 5 | Георги Динков Чалъков |
| България | 110 772 | 6 519 789 | 58,86 | 5302 | 265 |
По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през септември 2021 г.
Бивши области
- Търновска област (1935 г.)
- Горноджумайска област (1935 г.)
- Битолска област (1941 – 1949 г.)
- Скопска област (1941 – 1949 г.)
- Беломорска област с център Ксанти (1941 – 1949 г.)
- Михайловградска област (1987 – 1993 г.)
Вижте също
- Административно деление на България
- Общини в България
- Окръг
- Околия
- NUTS, класификация на териториални единици в официалните статистики в страните членки на Европейския съюз.
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
