град в община Кърджали, обл. Кърджали From Wikipedia, the free encyclopedia
Кърджали (на турски: Kırcaali; на гръцки: Κάρντζαλι) е град в Южна България. Той е център на област Кърджали и на община Кърджали. Населението на град Кърджали към 07.09.2021 г. е 40 659 души. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 52 419 души по настоящ адрес и 66 130 души по постоянен адрес. Намира се на 47 km от град Хасково, на 84 km от град Смолян, на 95 km от град Пловдив, на 111 km от град Стара Загора, на 243 km от София, на 78 km от Гюмюрджина и на 383 km от Истанбул.[2]
| Кърджали | |
  | |
 Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на Васил Левски, Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на Община Кърджали, Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия | |
  Кърджали  Кърджали  Кърджали | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 52 419 души[1] (15 юни 2024 г.) 1704 души/km² |
| Землище | 30,759 km² |
| Надм. височина | 275 m |
| Пощ. код | 6600 |
| Тел. код | 0361 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 40909 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Кърджали Ерол Мюмюн (ДПС; 2023) |
| Уебсайт | kardjali.bg |
| Кърджали в Общомедия | |
Според езиковеда Борис Симеонов, името на града може да се изведе от старобългарската дума „кърчаг“ – кана, глинен/керамичен съд за течности изработен на грънчарско колело – и сродна с думите „гърне“ и „грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчари, Грънчарово. Една по-късна народна етимология, свързва името на града с представата за поле, нива – кър. В речника на Стефан Младенов Кърджали се извежда от установеното през XVIII – XIX век „кърджалии“ – „поленци“, хора от полето (низината).[3][4] Вероятно така се е подчертавала разликата между населението на горния, висок десен бряг на реката и населението на по-късния, разположен в низината град, близо до ниския ляв бряг. В речника на Найден Геров е отбелязано ,,Кѫрджѫлъ [съвр. произн. „кърджъл“] пр., неизм. – Т.; За чловѣкъ: побѣлѣлъ неколко...".[4] Според някои предания града е кръстен на османския военачалник Кърджа Али.[5]
Кърджали е разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Най-близкият друг областен град е Хасково на приблизително 50 km разстояние, а на около 15 km от Кърджали е разположен древният скален град Перперек (наричан и Перперикон), обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г.[6] През Кърджали минава паневропейският транспортен коридор 9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до границата с Република Гърция при ГКПП Маказа - Нимфея е 54 km.
Градът се намира на 243 km от столицата София, на 95 km от Пловдив, на 376 km от Варна и на 260 km от Бургас.
Град Кърджали включва кварталите Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг. Наблизо са селата Прилепци (№ 6 на плана на града), Резбарци, Петлино, Айрово, Опълченско, Пропаст, Сипей.
| Карта | Наименования |
|---|---|
 |
Квартали:
|
Запазени са ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на областта могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.
Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека – средните температури варират около 0 °С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури достигат до 40 – 45 °С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август.
 Климатични данни за Кърджали  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 21 | 23 | 29 | 33 | 36 | 39 | 43 | 43 | 38 | 36 | 29 | 22 | 43 |
| Средни максимални температури (°C) | 6 | 9 | 12 | 18 | 23 | 27 | 31 | 31 | 26 | 20 | 13 | 8 | 18,5 |
| Средни температури (°C) | 2 | 4 | 7 | 12 | 17 | 21 | 24 | 24 | 19 | 13 | 9 | 4 | 13 |
| Средни минимални температури (°C) | −2 | 0 | 2 | 7 | 11 | 15 | 17 | 17 | 13 | 8 | 5 | 0 | 7,4 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −26,5 | −26,0 | −15,1 | −7,0 | 0,0 | 5 | 6,7 | 6,6 | −1,4 | −4,9 | −12,0 | −19,3 | −26,5 |
| Средни месечни валежи (mm) | 52 | 64 | 53,8 | 37 | 72,1 | 54,1 | 39,4 | 23,7 | 55,5 | 70,9 | 56,7 | 74,6 | 653,8 |
| Брой на дните с валежи | 7 | 3 | 5 | 7 | 8 | 6 | 2 | 1 | 4 | 6 | 6 | 10 | 65 |
| Източник: | |||||||||||||
През града протича река Арда. Водосборния басейн обхваща 5795 km². Край реката са изградени 3 язовира: „Кърджали“, „Студен кладенец“, Боровица.
В землището край града почвите са предимно канелени горски.
Огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. В общината се намират значителни по размери находища на нерудни изкопаеми: бентонит, зеолит, трас, фелдшпат, слюда, варовик, пясък, чакъл и др.
Носът Кърджали на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.[7]
Смята се, че първите жители на тези места са били предшественици на траките. Недалеч е забележителният древен скален град-светилище Перперек (Перперикон). През Средновековието на мястото на днешния Кърджали има град в областта Ахрида (Източните Родопи) за който се приема, че е епископски християнски център. Основите му се отнасят към IV – I в. пр. Хр.
По времето на хан Пресиян към 847 г. районът влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост)[8] до квартал Горна гледка над язовир „Студен кладенец“. Крепостта е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Добре защитената цитадела с наблюдателни, отбранителни и жилищни функции е възможно да е използвана и от управителя на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката Шеста крепост на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда (586,7 м). От своя страна тя понякога бива отъждествявана с познатата от исторически източници крепост Мъняк[9] /Моняк (Moniac[10]), където е имало лагер на Анри Фландърски, брат на Балдуин I, регент на Романя – Латинската империя. Вероятно още в крепостта Мъняк/Моняк през август 1206 г., поради потвърдената смърт на Балдуин I в Търново, е посочен Анри да наследи на трона Балдуин I и да стане вторият император на Латинската империя.[9][11] По-нагоре по течението, на десния бряг на Арда се откроява и забележителният раннохристиянски манастир Свети Йоан Предтеча, основан през Късната античност и развит през IX – XIV век, когато манастирската крепост е възможно да е станала и епископско средище. Обширното средновековно гробище в пределите на манастира и извън него е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир. По своя характер то е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти с различно социално положение и вероятно е обслужвало късноантичен и средновековен град с още по-старинни корени на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс.[12][13] Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латински военни сили. В края на XII век цялата област на река Арда е в пределите на българската държава и под контрола на Цар Калоян.[14][9] Не е установен точният отзвук от битките на рицарите от Четвърти кръстоносен поход, както и от действията на владетелите и бароните на Романя – Латинската империя. Съгласно пестеливия разказ на Жофроа дьо Вилардуен,[15] на 4 септември 1207 година латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски, по препоръка от местните гърци от околностите на Мосинопол (дн. Гюмюрджина), навлиза с малка конница на цял ден път в планината откъм юг над града. Местните български защитници устройват засада и побеждават латинските рицари по пътя им обратно, а главата на Бонифаций била изпратена на цар Калоян. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от деспот Слав, а при цар Иван Асен II е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар Калиман I Асен, Византия установява кратковременен контрол, но в 1254 година цар Михаил II Асен отхвърля ромеите. Летописецът Георги Акрополит пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар Константин Асен – Тих районът отново е в България, после пак ромейски, накрая цар Иван Александър възстановява контрола си в областта в 1343 г. В XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа Момчил войвода, който владее земите от Бяло море дотук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.
През 1370 – 1371 г. родопчани водят битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на Мурад I. Българските крепости в региона падат под напора на османското нашествие. За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.[16] Два и половина века по-късно, през 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.[16] За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г.
Надали е възможно името на тогавашното малко село да се дължи на шайките полски разбойници „кърджалии“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на XVIII и началото на XIX век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешния град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в XIV век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на XV век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб[17] е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в XIV век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на XX век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение.
На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със Санстефанския договор Кърджали е в границите на България. Берлинският договор поставя града в пределите на автономната българска област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, попада в санджак Гюмюрджина под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. През Балканската война след победата на българската войска в станалата край него битка при Кърджали на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. градът е освободен от Хасковския отряд и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г. На откриването присъстват съпругата и сина на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия.[18] На генерала също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на XX век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града.
През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център.
С новото административното деление, прокарано от режима на Тодор Живков в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия Оловно-цинков комбинат, открит през 1955 г. Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцветмет", комбинатът произвежда цинк, олово и сярна киселина и поставя началото на цветната металургия в България. През 1957 г. започва извличането на сребро и злато под формата на метал „доре". През май 1958 г. са добити първите килограми бисмут с чистота над 90 процента. През годините производството се разширява с цинков сулфат, бисмут, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост[19]. Има и завод за бентонит.
Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, Регионален исторически музей, Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптура. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Дечко Узунов, В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково.
От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това е продадено на „Интертръст холдинг“ и заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници.
Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др.
На 29 октомври 2003 г. на централния площад на града пред Общината е открит внушителен 6-метров паметник на Васил Левски със забележителна експресивност и художествена стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове.
Численост на населението според преброяванията през годините:[20][21]
През Средновековието Източните Родопи са наричани област Ахрида. Тогава тукашният Кърджалийски манастир – укрепен с крепостна стена и кули раннохристиянски комплекс с черква „Свети Йоан Предтеча“ е средище на значима средновековна християнска епархия. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Ансамбълът води началото си от VI – VII век. На това място още по-рано е бил развит обширен некропол. В най-близкото до река Арда възвишение е изградена гробнична сакрална сграда. Впоследствие на този терен са били изграждани както църкви, така и други сгради с битово и обществено предназначение, както сочат разкопките, направени от учените. Издигната е силна крепостна стена с правоъгълни кули. Били са изградени голяма църква, параклис, обществена сграда на брега на реката, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода XII – XIII век. Тя е била плътно затворена. Когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение.
Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в началото на XX век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение.
Православното духовно средище „Успение Богородично“ е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. (Отец Боян Саръев разказва за съновидение, което получава от Божията майка – тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос). Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперек (наричан и Перперикон). Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление.
От християнските вероизповедания доминира Българската православна църква. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за турци от гражданите, българите мюсюлмани, както и част от циганите изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност.
В цялата област на преброяването в 2011 г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия.
Българите християни в областта са около ⅔ от всички българи в нея.
За общината състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %.[22] В самия град Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.[23]
| Етнически групи | 2011 | 2021 | ||
|---|---|---|---|---|
| Брой | % | Брой | % | |
| Българи | 23,737 | 54.1% | 20,871 | 51.3% |
| Турци | 13,578 | 30.9% | 13,646 | 33.6% |
| Роми | 517 | 1.2% | 295 | 0.7% |
| Други | 218 | 0.5% | 194 | 0.4% |
| Не се самоопределят | 845 | 1.9% | 145 | 0.4% |
| Неотговорили | 4,985 | 11.4% | 5,508 | 13.5% |
| Общо | 43,880 | 40,659 | ||
Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб (ДПС) (1996 – 2012) Раиф Мустафа (ДПС)(2012 – )
Кърджали е побратимен град или има сътрудничество с:[24]
Гюмюрджина, Гърция (октомври 1997)
Ийст Стафордшир, Великобритания (8 ноември 2001)
Елхарт, САЩ[25] (25 май 2002) Филипи, Гърция (май 2002) Софлу, Гърция (април 2003)
Родосто, Турция (декември 2003)
Владикавказ, Русия (април 1962) Владимир, Русия (21 октомври 2004 г.) Газиосманпаша, Турция
Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир Кърджали и ВЕЦ Кърджали. В града са открити магазини от веригите „Техномаркет“, „Лидл“, „Билла“, Кауфланд и „Технополис“. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите, разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8 590 790 лв. (без ДДС)
В града е седалището и основната производствена и развойна база на „Теклас – България“, най-големият производител на изделия от каучук и пластмаса в страната.
Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по жп линии. Съществува и оборудвана летищна площадка.
На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на БНР Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“ със седалище в Кърджали на адрес бул. „България“ 74, ет. 3.
В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции на ултракъси вълни:
| Честота, MHz | Радиостанция |
|---|---|
| 90.0 | Радио Кърджали – Гласът на Родопите |
| 90.5 | Радио Фреш |
| 93.2 | Дарик Радио |
| 94.0 | Радио 1 |
| 97.1 | Радио Веселина |
| 98.8 | bTV Радио |
| 99.2 | Програма Христо Ботев – БНР |
| 101.3 | Радио NovaNews |
| 102.8 | Радио Фокус |
| 103.6 | България он Ер |
| 105.0 | Програма Хоризонт – БНР |
| 106.5 | Радио Витоша |
| 107.5 | Радио The Voice |
Общинското Радио Кърджали се разпространява по кабелна мрежа.
В Кърджали ефирно се приемат следните телевизионни програми:
| канал 26 | канал 42 | канал 45 |
|---|---|---|
| bTV | ||
| Нова Телевизия | ||
| БНТ 1 | ||
| БНТ 2 | ||
| БНТ 3 | ||
| Bulgaria on Air | ||
До 2013 година в града ефирно излъчва Телевизия Родопи.
Астрономическа обсерватория „Славей Златев“
Лечебното заведение е създадено през 1932 година. Първи изпълнителен директор е д-р Димо Чолаков.
Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите и забележителни музеи в България. Негов проектант е един от най-видните руски архитекти на епохата – проф. Александър Померанцев ректор на Художествената академия в Санкт Петербург, член на Руската академия на изкуствата и на руското научно археологическо общество, той работи и в Цариград и е създател на най-забележителния паметник на освободената от османска власт България – катедралата Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София, на сецесионския комплекс на Червения площад в Москва „Верхние торговые ряды“, известен по-късно като ГУМ, на гарите по московската околовръстна жп линия, градската дума на Ростов на Дон, църкви и други забележителни сгради. Както повечето музейни сгради в България и за тази първоначалният замисъл е бил различен, общината към 1921 г. има идея там да се устрои светска турска езикова гимназия и така е записана в градоустройствения план от 1922 г., но сградата никога не е изпълнявала такава функция. Арх. Померанцев, е майстор на архитектурните стилове романтизъм и еклектика съчетани с принципите на най-актуалния тогава в Европа стил модерн, което отразяват неговите творби, от една страна – композиционна пищност при изобилие и шлифоване на декора, от друга – грандиозност и размах, разработка на нови конструкции и нови типове планировка, влечение към големи размери и крупен мащаб, от трета – великолепно познаване и съчетание на класическите и различни екзотични стилове. Под въздействието на първоначалната идея и творческите си виждания, той проектира сградата с нетипични за района, с несецесионни на пръв поглед, романтични пластични архитектурни решения, архитектът интерпретира много елементи от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, подобно на мавританските колони, които поставя в интериора на проектираната от него църква „Св. Димитър Солунски“ в с. Берьозовка, Липецка област, в Кърджали доминиращи във фасадата на музея са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на строежа на сградата на музея е от местната община, извършен е в периода 1922 – 1930 г. предимно от майстори от града и околността.
Поради уникалната си архитектура, сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Музеят е открит в 1965 г. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул, ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5900 – 5700 г. пр. Хр.) с вероятно най-ранната „павирана улица“ – застлана с речни и ломени камъни, една от най-впечатляващите находки от тези селища – малка свастика, изящно направена от зелен нефрит, уникална и поради факта, че на Балканите няма находища на такъв нефрит и не е изключено дори суровината ѝ да е внесена от Китай, забележителни са бронзовите брадви (XV – XIII век пр. Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, III век), сребърни и златни накити, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската епоха; богати колекции от луксозна керамика, нагръдни и литургични кръстове, различни паметници, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и мн. др. Етническата пъстрота на региона е показана чрез традиционни облекла, тъкани, накити; художествената обработка на метал, дърво, глина; празниците с тяхната обредност и символика.. Експозицията на музея представя уникалната история на този български край – Източните Родопи от 5900 г. пр. Хр. до съвременността, след основно обновяване на сградата тя е открита в 1987 година, разположена е на 1800 квадратни метра и е разделена на три секции – отдел „Археология и история“, отдел „Етнография“ и отдел „Минералология и Природа“ представени в 30 зали и обширен открит лапидариум. За всеки отдел е отделен по един етаж – първия за археолого-историческата, втория за геологическата и третия за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични и 37 – средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.[26][27][28][29][30][31]
Художествената галерия „Станка Димитрова“ в града съхранява стотици живописни платна, скулптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата запазена икона в Кърджали датира от XIII век.
Празникът на града е 21 октомври. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на Османската империя). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „Велик е нашият войник“ преди да удари 12 пъти (на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни).
В Кърджали се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Регионалния исторически музей и Перперек/Перперикон. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“.
Кърджали има добри традиции в спорта. Дълги години всички спортове са обединени в общо спортно дружество – ДФС Арда Кърджали. Добре са развити както колективните (футбол, баскетбол, волейбол, водна топка), така и индивидуалните (борба, бокс, вдигане на тежести, бадминтон). Кърджали разполага също и с добре поддържан мотополигон, пригоден основно за състезания по мотокрос. Местоположението на Кърджали обуславя и развитието на водните и водомоторни спортове. Гребната база на язовир Кърджали е сред най-добрите в страната и се използва за подготовка от националните отбори.
Кърджали е най-добре представен в спортовете волейбол и футбол. Представителните отбори са ВК Арда Кърджали и ФК Арда (Кърджали), които са наследници на някогашните клубове, съставящи ДФС Арда Кърджали. В последните години се забелязва възвръщане на интереса и към други, традиционни за региона спортов, е като бокс, водна топка, баскетбол.
Кану-каяк един от спортовете с постоянен успех на национално и международно ниво. От 1974 г. Христо Чрфтеев започва тренировки и скоро постига успехи. Янко Мандаджиев е участник на световни първенства и многократен държавен шампион. Манол Манолов, Пламен Петков, Румен Мандаджиев са също участници и шампиони. Следващо поколение Димитър Иванов многократен държавен шампион, участник на световни първенства с най-добър резултат 6-о място на К2 1000 м през 2001 г. Участник на две олимпиади през 1996 г. В Атланта (резерва) и 2000 г. В Сидни на К2 1000 м с друг кърджалиец, Мариан Димитров, се класират на 16-о място.
Основните спортни съоръжения са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
