Remove ads
From Wikipedia, the free encyclopedia
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име. В някои езици, включително българския, прилагателните се съгласуват със съществителните, които определят. В тези случаи те получават някои или всички от граматическите категории на съществителните. По този начин в българския език прилагателните се изменят по род, число и определеност. Като основна форма на прилагателните имена се дава формата за м.р. ед.ч.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Има два вида прилагателни имена: качествени и относителни.
Тази граматическа категория притежава три члена: положителна степен (добър), сравнителна степен (по-добър), превъзходна степен (най-добър). Освен прилагателни в българския език могат да се степенуват и наречия (по-добре, най-добре), съществителни (Бъди по човек), глаголи (Най обичам шоколад).
Не се степенуват относителните прилагателни.
Частиците по и най са самостойни думи и имат собствено ударение (по́-добъ́р).
Качествените прилагателни имена, които в мъжки род ед.ч. завършват на НЕН, във формите за ж.р. ед.ч., ср.р. ед.ч., а също и в множествено число се пише с двойно Н:
Относителните прилагателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на НЕН, приемат окончания за съответния род и число без изпадането на гласната Е:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.