село в община Ветрино, обл. Варна From Wikipedia, the free encyclopedia
Ветрино (до 1934 г. Яссъ̀тепе – „Шарен връх“) е село в Североизточна България.
То е административен център на община Ветрино, област Варна.
През общината минават магистрала „Хемус“, първокласният път Варна – София, второкласният път Айтос – Тервел, ЖП линията София – Варна, магистралният газопровод от Русия за Гърция и Турция (предстои общината да бъде газифицирана). В близост са летище Варна и пристанище „Варна-запад“, а самата община разполага със собствено селскостопанско летище. Село Ветрино е на около 45 км от двата областни центъра – Варна и Шумен. На територията на общината са изградени пет микроязовира.
Ветрино е селскостопански район. От общата площ земеделски територии са 252 616 дка., от които обработваеми – 206 480 дка., горски територии 24 184 дка. Трайните насаждения заемат 2422 дка. Залага се предимно на растениевъдството, отглеждат се пшеница – 68 618 дка., ечемик – 25 306 дка., царевица – 22 481 дка., маслодаен слънчоглед – 38 607 дка. Въвеждат се нетрадиционни селскостопански култури като рапица, резене, лавандула и кориандър.
Развитие бележи пчеларството. Добре вирее гроздето – винено и десертно.
Частният сектор достига 90% от производството и услугите в района. Девет кооперации обработват 87 850 дка. земеделски площи, увеличават се арендаторите (около 30 души) и частните земеделски стопани и сдружения.
Околната среда е съхранена и чиста. Промишлени замърсявания не са отчетени. Общината разполага с почивна база в местността Дюза, край с. Невша и хижа Яйла, в околностите на с. Ягнило. В с. Габърница е изграден етнографски комплекс „Родна стряха“ и се развива селски туризъм.
През годините селището е носило последователно имената: Йъсъ тепе /1573/; Йъсъ тепе /1676/; Яс тепе /1762/; Ясъ-тепе; Ясъ тепе /1866/; Ветрино /1934/.
В околностите е върлувал турският хайдушки войвода Селих Мустафа.
На 27 октомври 1999 г. на първия тур е избран с убедително мнозинство първият демократичен кмет д-р Даниел Господинов със заместник кмет Ирина Маджарова.
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1062 | 100.00 |
Българи | 878 | 82.67 |
Турци | 12 | 1.12 |
Цигани | 4 | 0.37 |
Други | ? | ? |
Не се самоопределят | ? | ? |
Неотговорили | 163 | 15.34 |
православно християнство
В района има една защитена местност: Голямата канара – карстов каньон с площ 33 ха. Опазват се карстовия каньон и местообитанията на белоопашатия мишелов и египетския лешояд. Запазени са редица културно-исторически забележителности като църквата „Свети Димитър“ и множество други църкви и параклиси, както и паметници на загинали войни.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.