Remove ads
род растения From Wikipedia, the free encyclopedia
Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.
Лавандула | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Лавандула в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.
Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.
Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8 – 1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.
Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.
Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10 – 18 кг мед.
Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.
Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.
Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.
С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.
През 2012 г. България е най-големият производител на лавандула в света, наред с Франция. [1]
Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.
Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4 – 5 годишно насаждение се произвежда 300 – 400 кг цвят, от които се получава 3 – 10 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.
Лавандулата от семейство Устноцветни (Lamiaceae). В природата се срещат около 30 вида лавандула.
От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:
Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци. България е световен лидер в добива, като отглежда 40 000 декара и изнася 90% от лавандуловото масло за Франция, Германия, Австралия и Америка[2].
Българското лавандулово масло В България към 2014 г. площите със засадена лавандула са 61 170 декара. През 2015 г. Реализираните в България продукти от лавандула са 35%, изпращанията за ЕС са 38%, а износът в трети страни е 10%. Количеството на продуктите от лавандула на склад в края на годината е 17%.[3]
Година | Площи (дка) | Лавандулово масло (тона) | Лавандулов цвят (тона) |
---|---|---|---|
2018 | 96 950[4] | 34 481 | |
2017 | 80 380 [5] | 27 659 | |
2016 | 62 660 [6] | 19 504 | |
2015 | 34 630 [7] | 185,9[8] | 14 667 |
2014 | 61 170 | 15 844 | |
2013 | 41 360 | 10 034 | |
2012 | 29 602 | 6212 | |
2011 | 24 988 | 4393 | |
2010 | 31 999 | 6339 | |
2009 | 18 540 | 3631 | |
2008 | 21 837 | 4892 | |
2007 | 32 323 | 5792 | |
2006 | 29 323 | 6020 | |
2005 | 33 208 | 7247 | |
2004 | 39 466 | 10 497 | |
2003 | 40 508 | 5066 |
На лавандулата е наречена улица в кварталите „Хаджи Димитър“ и „Орландовци“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.