Черноземни почви

Чернозѐмите^[1][2] са най-плодородни и обработваеми почви. В България те са разпространени в Северна България, граничат на север с Дунав, а на юг със сивите горски почви. Общата им площ в страната е около 23 млн. дка, от които около 85% са обработваеми.

Разпространение на черноземните почви по света.

Черноземните почви са образувани в условията на умерения климат, главно на тревиста степна растителност, с изключение на отделни места в Добруджа и в близост до сивите горски почви (на тези места – върху широколистни горски видове). Черноземни почви се намират и в Югоизточна България, по поречието на река Тунджа и цялата Ямболска област.^[3]

Имат мощен хумусен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща скала. Различават се 5 основни разновидности – карбонатни, типични, излужени, деградирани и тежки глинести черноземи.

Излужени черноземи

• Заемат ок. 11 млн. дка в по-южните и по-високите части на Дунавската равнина и почти цяла Добруджа.
• Имат мощен (80 – 100 см) тъмно оцветен хумусен хоризонт и преходен хоризонт с мощност 40 – 50 см. Карбонатите са измити на дълбочина след 60 – 80 см.
• Реакцията на почвения разтвор е неутрална; съдържанието на хумус е 3 – 4 %, като намалява в дълбочина; средно запасени са с подвижен фосфор и азот и добре запасени с калий.
• Имат по-тежък механичен състав от карбонатните черноземи, но имат и по-добра водозадържаща способност от тях. Излужените черноземи са почви с високо естествено плодородие и при правилна обработка при тях се получават най-високите добиви от полските култури

Тежки глинести черноземи

• Разпространени са на площ от 1 млн. дка в Северозападна България и в Югоизточна Добруджа.
• Имат мощен хумусен хоризонт (60 – 70 см) и са разположени на места с високи подпочвени води.
• Съдържанието на хумус е високо (3 – 5 %), а на основните макроелементи – добро.
• Поради тежкия си механичен състав тези почви имат неблагоприятни водно-физични свойства – висока плътност, ниска порьозност, силно набъбват и се свиват, преовлажняват се и трудно изсъхват, което предполага закъсняване с пролетните практики. Имат високо естествено плодородие, което може да даде високи резултати, ако се спазват всички изисквания за работа върху тези почви.

Мерки за съхранение и подобряване на почвеното плодородие

Всички черноземни почви се отличават с високо естествено плодородие, за поддържането и повишаването на което следва да се прилагат следните мероприятия:

• правилно редуване на културите и оптимално азотно-фосфорно торене;
• обработката на почвата да става във физическа зрялост;
• прилагане на противоерозионни обработки на откритите равнинни и на наклонените терени;
• варуване на деградираните терени при вкисляване;
• дълбоко разрохкване, торене с органични торове и дрениране на тежките глинести черноземи.

Източници

1. Черноземни почви^{[неработеща препратка]}
2. Черноземите в България – проблеми, оценка, използване и опазване, Българско почвоведско дружество, Научни трудове, София 2015
3. Списание На Българското Геологическо Дружество. Vrzka_mezdu_pocvenite_tipove_relefa_i_skalnata_podlozka_v_Ugoiztocna_Blgaria_Relationship_between_the_soil_types_topography_and_the_parent_rocks_in_Southeast_Bulgaria

Вижте също

• Почва
• Referatite, Черноземни почви Архив на оригинала от 2019-08-27 в Wayback Machine.