Remove ads
Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е дневна граблива птица, срещаща се и в България. Малобройните представители на египетския лешояд, заедно с тези на останалите два вида лешояди в нашата природа, осигуряват стабилност на нашите екосистеми, а това от своя страна дава възможност човекът да получава необходимите му екосистемни услуги. Познати още като „санитарите“ на природата, лешоядите предотвратяват натрупването на токсини и премахват потенциалните резервоари на болести. Чрез своята подвижност разпределят хранителните вещества в различни местообитания и хранителната мрежа не губи трофични нива, и съответно няма загуба на енергия. По този начин лешоядите внасят баланс в екосистемите.
| Египетски лешояд | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
_and_Adult_(R).jpg) Neophron percnopterus percnopterus | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Savigny, 1809 (Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Египетски лешояд в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
В миналото египетският лешояд е бил широко разпространен на територията на България, дори се е срещал по тепетата в Пловдив, но днес той е световно застрашен вид и е една от най-бързо изчезващите птици на планетата.[2]
Remove ads
Дължината на тялото е 60 – 70 (до 85) cm, а размахът на крилете – 150 – 170 cm. Теглото му достига 1,6 – 2,5 kg. Няма изразен полов диморфизъм. Оперението му е в светли кремави тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Младите птици до навършване на 5-годишна възраст са тъмно оцветени. Полетът е предимно планиращ.
Разпространен е в Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища. Такъв е и случаят с последното (от 22.07.2000 г.) съобщение за вида от Странджа[3] В България обитава Източни Родопи, като това е най-предпочитаното място от вида, също така се среща и в Русенски Лом, Провадийско-Роякското плато и Източна Стара планина. В България обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди на скали и скални ниши.[2]
Remove ads
Лешоядите са санитарите на природата и египетският лешояд не прави изключение.[2] Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни гръбначни и безгръбначни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса. Срещан е и по сметища в търсене на храна от органични отпадъци. Ловните му територии най-често са слабо урбанизирани места, долини и обширни ливади.[2]
По земята ходи много уверено, подобно на кокошоподобните.
Египетският лешояд е моногамна птица. Достига полова зрялост на 5-годишна възраст. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или поне под навес или корниз. Гнездото строят и двете птици. В него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренася строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Снася по две яйца, напръскани с тъмнокафяви петна, с тегло от 94 g и размери – 65х55 mm. Снася двете яйца с интервал от няколко дни, обикновено от края на март до началото на май. Мътят и двамата родители на смени в продължение на 40 – 42 дни. Малките напускат гнездото на около 70 – 96 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно.
Remove ads
Видът е избран за емблема на учреденото през 1988 г. Българско дружество за защита на птиците.[4][5]
Египетският лешояд е едно от няколкото животни, използващи инструменти, което е признак за високата му интелигентност. Когато открие яйце от щраус, той хваща с човката си камък и го засилва рязко, пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.
На територията на България е наблюдавано второто за Европа успешно размножаване в дивата природа на лешояд, излюпен на затворено. Наблюдението е направено в Източните Родопи.[6]
Remove ads
- Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Застрашен (Endangered EN)[7]
- Червена книга на България[1]
- Закон за биологичното разнообразие – приложение №2 и №3
- Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция) – приложение №1
- Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция) – приложение №2
- Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите птици – приложение №1
- Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) – приложение №2
Към 2015 на територията на България има между 20 и 25 гнездящи двойки, предимно по долината на река Арда, както и в Източна Стара планина.
Remove ads
Бяло оперение на възрастна птица в плен, Мадрид, Испания
N. p. ginginianus в полет, Индия
N. p. percnopterus в полет, Израел
N. p. ginginianus в полет
Препарирано яйце
Пиле на 18 дни, Франция
Свещени лешояди, 1906, Индия
Възрастен египетски лешояд в полет в защитена зона Маджарово, Източни Родопи, България.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads