вид растение From Wikipedia, the free encyclopedia
Ечемикът (Hordeum vulgare) е важна фуражна, техническа, а в някои страни – и продоволствена култура. Основно се отглежда заради зърното. Ечемикът се отглежда в умерените части на света. Предимно европейско растение е. В света се засяват около 800 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия и Китай.
Тази статия е за обикновения ечемик. За рода, включващ диворастящи видове, вижте Ечемик (род). | Обикновен ечемик | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Обикновен ечемик в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Зърното и сламата се използват за храна на животните, а в някои страни значителна част от зърното служи за производство на малц, бира и различни преработени продукти. Ечемикът се отглежда в сеитбообращение с други зърнени или полски култури. Зърното от ечемик има висока фуражна стойност заради по-високото съдържание на белтък в него и подходящия му състав на протеина. Ето защо фуражът от ечемик е отлична храна за продуктивните животни, най-вече за угояване на свине. Сламата от ечемик има по-висока хранителна стойност от пшеничената слама.
В България тази култура е достигала площ от 4,8 млн. дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на XXI век намалява с повече от 50%. По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600 – 700 кг/дка.
Коренова система, подобно на тази при всички житни, е от брадест тип. Зърното покълва и пониква с 5 до 10 зародишни коренчета. Допълнителните корени започват да се формират във фаза братене и наброяват около 60 и повече. В сравнение с ръжта, овеса и пшеницата, ечемикът развива по-слаба по мощност и усвояваща способност коренова система. Основната част от нея (70 – 80%) се развива в почвения слой на дълбочина до 25 cm и радиално на около 20 – 30 cm. Поради тази причина ечемикът се оказва като по-взискателен към наличието на хранителни вещества в почвата.
Стъблото има метамерно устройство. Съставено е от 5 – 6 подземни и още толкова надземни възли и междувъзлия. На височина достига 150 cm. Листата са съставени от влагалище и петура. На границата между тях се образуват и ушичките и безцветно езиче. Ушичките са силно развити, дълги и се кръстосват. Съществува правопропорционална връзка между площта на листната маса на растението и неговата продуктивност. На декар посев листната площ достига около 6000 m2. Фотосинтезата при първите три листа продължава около 30 дни, а от четвърти до шести лист е от 40 до 65 дни.
Съцветието е клас. Съставено е от коленчато вретено, като стъпаловидно по него са разположени по три едноцветни класчета. При многоредния ечемик всички цветчета са фертилни, а при двуредния само тези от средните класчета. Класовите плеви (глуми – glumae) са редуцирани и нишковидни. Външната цветна плева завършва най-често с осил или вилообразен израстък. При узряване цветните плеви постепенно срастват със зърното. Срешат се и форми с голо зърно. Многоредният ечемик е с по-голям брой класчета в класа – до 70, а с двуредния – до 30 броя.
Зърното има продълговатоелипсовидна до вретеновидна форма. Обикновено е плевесто, а по-рядко е голо. Има набръчкана повърхност и сламеножълта окраска. Хиляда зърна имат тегло от 30 до 50 грама. Многоредният ечемик има неизравнени по едрина зърна. Средните зърна са по-едри от страничните, а тези на двуредния са еднородни и изравнени[1][2].
Ечемикът е една от първите култури засявана от човечеството. Това станало в района на Плодородния полумесец – район с относително изобилие от вода и районите около река Нил в североизточна Африка.[3] Одомашняването на растението протекло успоредно с еднозърнестия и двузърнестия лимец.[4] Дивият ечемик (H. vulgare ssp. spontaneum) расте в обширни райони от Северна Африка и Крит на запад, до Тибет на изток.[5] Най-ранните археологически доказателства за употребата на хората на див ечемик идват от епипалеолитния паметник Охало, намиращ се в южния край на Галилейското езеро. Останките са датирани около 8500 г. пр. Хр.[5] Най-ранните доказателства за появата на одомашнен ечемик са от неолита в Близкия изток – открити при разкопките на тепето Абу Хурейра в Сирия. Ечемикът е пренесен на Корейския полуостров в периода около 1500 – 850 г. пр. Хр. заедно с други култури като просо, пшеница и бобови растения.[6]
Културният ечемик спада към семейство Житни. В зависимост от броя на фертилните класчета (цветчета) на всяко от коленцата на класовото вретено, той се подразделя на три подвида както следва[7]:
В зависимост от предназначението му, ечемикът се дели на три типа:
Пивоварният ечемик спада към подвида двуреден ечемик. За пивоварната промишленост се предпочита ечемик със сравнително едри, еднородни по големина и форма зърна, с по-тънки обвивки и повече ендосперм, с по-ниско съдържание на белтъчини и по-високо съдържание на нишесте, с голяма кълняемост[8]. За тази цел се селекционират сортове с ниско съдържание на протеин и високо съдържание на въглехидрати. Климатичните условия на България, поради високите температури през лятото и ниската сума на валежите, се оценяват като неблагоприятни за получаването на зърно с висока пивоварна стойност.
Ечемикът е култура, която може да се сее от късна есен до ранна пролет. Това се дължи на факта, че единствено при него се срещат ясно обособени биотипове – зимен, зимнопролетен и пролетен, с голямо разнообразие на сортовете на всеки един. Отглежда се добре на среднотежки почви с благоприятен хранителен и воден режим. Такива са черноземите, смолниците, алувиалните, канелени горски почви, както и на тъмносиви горски почви. Неподходящи за него са засолените, киселите, замърсените с тежки метали почви и тези с много плитък хумусен хоризонт. Ечемикът не търпи преовлажняване и ранно пролетно засушаване. Притежава по-малка студоустойчивост от пшеницата и ръжта, а по време на наливане на зърното ечемикът е много по-издръжлив на високи температури от пшеницата. Ечемикът има по-малки потребности от влага и е много издръжлив на засушаване, узрява с 10 – 12 дни по-рано от пшеницата.
Ечемикът е взискателен към предшественика. За отглеждане на зимен фуражен ечемик най-подходящи са култури, които рано освобождават посевната площ. В такъв случай са подходящи всички окопни, а зимните житни и тези, които освобождават късно площта са неподходящи. Пивоварният ечемик се отглежда най-добре след окопни (захарно цвекло, царевица, памук). Неподходящи за отглеждане на ечемик са бобовите растения, които увеличават азотното съдържание в почвата, от там се увеличава белтъчното съдържание и се влошават технологичните качества на зърното. Интензивното азотно торене предизвиква прекомерно сгъстяване и полягане на посевите от ечемик като създава условия за развитие на болести и ненормално зреене на зърното.
За получаване на високи добиви е наложително балансирано азотно-фосфорно-калиево торене, осигурено чрез минерални или органични торове. Фосфорните и калиевите торове се внасят при основното торене още с първата предсеитбена обработка на почвата. Азотните торове се внасят двукратно като една трета от тях е преди сеитбата, а останалата част преди началото на пролетната вегетация. Средната азотна норма при торенето на ечемика, отглеждан за фураж е 10 – 12 kg/da, а на този, отглеждан за пиво е 8 – 10 kg/da активно вещество. Фосфорните и калиевите торови норми трябва да са съобразени с хранителния режим на почвата. На земеделски земи с добра фосфорна и калиева запасеност не е необходимо да се влагат разходи за фосфорно и калиево торене.
Оптималният срок на сеитба в Северна България е от 25 септември до 5 октомври, по Северното Черноморие и Южна България от 5 до 15 октомври, а в най-южните райони на страната и Южното Черноморие от 15 до 20 октомври, по високите полета от 20 до 30 септември. Пролетният ечемик се засява при първа възможност напролет. Засява се на междуредия от по 12 – 15 cm. Сеитбената норма при зимния ечемик е 400 – 500 кълняеми семена на 1 m2. Пролетният пивоварен ечемик се засява с 550 – 600 семена на 1 m2. Дълбочината на сеитба за зимния ечемик е 3 – 5 cm, а за пролетния – 5 – 6 cm.
Ечемикът се прибира рано и е много добър предшественик за всички култури и е един от най-подходящите предшественици за втори култури. Пивоварният се прибира в пълна зрялост, а фуражният – в края на восъчна и начало на пълна зрялост. Овършаното зърно от фуражния ечемик се почиства, изсушава до 14% влажност и се съхранява. Сламата се прибира чрез балиране със сламопреси[9][10].
| Страна | 2009 | 2010 |
|---|---|---|
 Германия | 12.3 | 10.4 |
 Франция | 12.9 | 10.1 |
 Украйна | 11.8 | 8.5 |
 Русия | 17.9 | 8.4 |
 Испания | 7.4 | 8.2 |
 Канада | 9.5 | 7.6 |
 Австралия | 7.9 | 7.3 |
 Турция | 7.3 | 7.2 |
 Великобритания | 6.8 | 5.3 |
 САЩ | 5.0 | 3.9 |
| World total | 151.8 | 123.7 |
| Източник: Организация по прехрана и земеделие (ФАО)[11] | ||
Ечемикът е култура, която се отглежда в около 100 страни през 2007 година. Пикът на производството на ечемик е бил през 1974 г. През тази година са произведени 148 818 870 тона зърно. Оттогава продукцията му никога не е успяла да достигне това ниво. През 2011 г. най-големият износител на ечемик в света е Украйна.[12]
_penetrates_a_tomato_root_-_USDA-ARS.jpg)
Посевите от ечемик се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички, по-рядко вируси и бактерии. Сред най-често срещаните заболявания са[13][14]:
Обработката на почвата трябва да е съобразена с почвения тип, степента и видовото заплевеляване, климатичните условия, избора на подходящи сортове, срока на сеитба. Това създава условия за конкурентоспособни посеви по отношение на плевелите. Морфологичните и биологичните особености на даден сорт ечемик – височина, братимост, студоустойчивост, жизнеспособност, оказват съществено влияние върху конкурентоспособността му срещу плевелите. Пролетният ечемик притежава и по-слаба конкурентност по отношение на плевелите. Преобладаващите видове плевели в посевите от ечемик принадлежат към следните биологични групи[24]:
Едногодишни плевели
Многогодишни плевели
Ечемикът се е употребявал за храна от древни времена. Подобно на пшеницата е бил отглеждан в епохата на неолитната революция в Близкия изток най-малко преди 10 хилядигодини. Дивият ечемик (H. vulgare) расте на широка територия от Крит и Северна Африка на запад до тибетските планини на изток. В Палестина започва да се употребява за храна от 17 хиляди години. Най-древните образци на културен ечемик се намират в Сирия и принадлежат към една от най-старите неолитни култури от предкерамичния период. Намира се и в най-древните египетски гробници и в останките от езерни поселения / наколни жилища (т.е. в каменния и бронзовия период). Появява се на Корейския полуостров не по-късно от 1500 – 850 г. пр. Хр. Ечемичната бира е може би най-старата човешка напитка от неолита. Ечемичната бира е може би най-старата човешка напитка от неолита [25]. По-късно е било използван вместо валута за разплащания с работниците в Египет където не само бирата, но и хлябът се произвеждат от ечемик. Египтяните наричат ечемика jt (произношение е вероятно йит) или šma (шема). В последната версия ечемикът също е символ на Горния Египет. Шумерите наричали ечемика Акити. В книгата на Второзаконие ечемикът е включен сред седемте плода на обещаната земя и Книгата на цифрите описва израелските жертви, предлагани от ечемика. Шумерите наричали ечемика Акити. В книгата на Второзаконие ечемикът е включен сред седемте плода на обещаната земя и Книгата на цифрите описва израелските жертви, предлагани от ечемика. В древна Гърция ечемикът е бил използван в свещените ритуали на Елевзинските мистерии. Богинята Деметра също носи името /титлата майка на ечемика. Плиний Старши описва рецептата за ечемична каша в естествената си история. В Тибет, ечемик брашно, tsampa, влиза в употреба не по-късно от 5 век преди новата ера. В древен Рим гладиаторите били наричани „хранени с ечемик“, защото ечемикът допринасял за бързото нарастване на мускулната маса. В средновековна Европа хлябът от ръж и ечемик е бил храна на селяните, докато пшеничният хляб се консумира само от висшите класи. Чак в XIX век. картофите постепенно заместват ечемика. Особеност на ечемичното зърно е голямото количество полизахарид β-глюкан, който има понижаващ холестерола ефект, добро съотношение между протеини и нишесте, богато съдържание на провитамин А, витамини В и микроелементи: калций, фосфор, йод и особено много силициева киселина. В народната медицина се използва отвара от ечемик при възпалителни заболявания на стомаха и червата. В днешно време е популярна храна в Русия под името перлова каша (перловка, перловая крупа, ячневая крупа).
| Ечемик Barley, pearled, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
