Близък изток

Близкият изток е политически термин, с който се обозначават различни географски райони около южните и източни части на Средиземно море – от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият изток е трансконтинентален подрегион на Африка-Азия, и в отделни части – Африка. Трите влиятелни култури в региона са арабската, тюркската и персийската. Те имат три генетично различни езици и етноси – араби, тюрки и перси.

Терминът някога се е отнасял за държавите на Балканския полуостров, но в наши дни под Близък изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкият изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района – Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказието (Грузия, Армения и Азербайджан).

Граници

В тъмно зелено, традиционното разбиране за Близкия изток, в светло зелено, по-големият район според Г-8

„Близък изток“ е общо понятие и по тази причина границите не са категорично определени. Обикновено в тази област се включват Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Обединените арабски емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг.

Държавите от Магреб (Алжир, Либия, Мароко и Тунис), както и Судан, често са свързвани с Близкия изток, тъй като имат силни езикови, етнически, исторически и културни връзки с него. Африканските държави Мавритания и Сомалия също имат връзки с региона. Въпреки че Кипър е във или близо до Близкия изток, смята себе си за част от Европа и е пълноправен член на Европейския съюз. На изток Афганистан и Пакистан понякога се свързват с Близкия изток.

Близък изток и Среден изток

В някои западни езици се използват две понятия: Близък изток (на английски: Near East) и Среден изток (на английски: Middle East), което внася объркване. Като Близък изток се схващали земите в източната част на Средиземно море, включително Североизточна Африка и понякога Балканският полуостров, докато Среден изток включвал целия Близък изток, Иран и Афганистан. Тази употреба на Среден и Близък изток е остаряла и води началото си от първите модерни западни географи, които са разбирали под Близък изток само близките части на Ориента, които общо взето по онова време са в рамките на Османската империя. След Втората световна война понятието Близък изток се налага по-устойчиво, макар и често двете да се използват взаимозаменяемо.^[1]

Международни организации като Световната банка често използват съчетанието Близък изток и Северна Африка (Middle East and North Africa, MENA), което изключва Турция от Близкия изток, но пък прибавя Иран и арабските страни от Южното Средиземноморие: Алжир, Тунис, Либия и Мароко.^{[2]:с. 18}

Държави и територии

Държава със знаме	Площ (km²)	Население	Гъстота	Столица	БВП (в млрд. щ.д.)	БВП на глава от населението (в щ.д.)	Валута	Форма на управление	Официален език	Герб
Арабски полуостров:
Кувейт	17 820	3 100 000	119	Кувейт	136	55 400	Кувейтски динар	Конституционна монархия	Арабски
Бахрейн	665	656 397	1016	Манама	14	20 500	Бахрейнски динар	Конституционна монархия	Арабски
Оман	212 460	3 200 000	13	Маскат	54	17 000	Омански риял	Абсолютна монархия	Арабски
Катар	11 437	793 341	69	Доха	69	75 400	Катарски риал	Монархия	Арабски
Саудитска Арабия	1 960 582	23 513 330	12	Риад	446	21 200	Саудитски риал	Абсолютна монархия	Арабски
Обединени арабски емирства	86 600	6 000 000	30	Абу Даби	450	55 200	Дирхам	Федералална конституционна монархия	Арабски
Йемен	527 970	18 701 257	35	Сана	19	1000	Йеменски риал	Република	Арабски
Левант:
Израел	20 770	7 446 700 Архив на оригинала от 2011-08-11 в Wayback Machine.	324	Йерусалим	232,7	33 299	Шекел	Парламентарна република	Иврит, арабски
Палестинска автономия Ивицата Газа	360	~ 1 100 000[3] до 1 387 276[4]	3.055 до 3.853	Газа			Шекел	Палестинска автономия Хамас	Арабски, иврит
Палестинска автономия Западен бряг	5860	~ 1 500 000[3] до 2 274 929[4]	256 до 388	Рамала			Шекел	Палестинска автономия Фатах	Арабски, иврит
Йордания	92 300	5 307 470	58	Аман	28	5100	Йордански динар	Конституционна монархия	Арабски
Ливан	10 452	3 677 780	354	Бейрут	24	5700	Ливанска лира	Република	Арабски
Сирия	185 180	17 155 814	93	Дамаск	72	5400	Сирийска лира	Президентска република	Арабски
Северна Африка:
Египет	1 001 449	77 498 000	74	Кайро	334	4200	Египетска лира	Президентска република	Арабски
Други:
Иран	1 648 195	71 208 000	42	Техеран	850	12 300	Ирански риал	Ислямска република	Персийски
Турция	800 070	76 000 000	94	Анкара	1,400 трлн.	20 000	Турска лира	Президентска република	Турски
Ирак	437 072	24 001 816	55	Багдад	90	3600	Иракски динар	Парламентарна република	Арабски, кюрдски

Обща информация от CIA: The World Factbook^[5]

Източници

1. Near East // Encyclopedia Britannica. Посетен на 22 януари 2023. (на английски)
2. Корм, Жорж. История на Близкия изток от древността до наши дни. София, Рива, 2009. ISBN 978-954-320-246-1. с. 190. Посетен на 21 януари 2023.
3. Israelischer Zensus 2006: The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza 2006 (pdf-Datei)
   Bennett Zimmerman & Michael Wise (Frühjahr 2008). Defusing the demographic time bomb. inFocus, Bd. 2(1) Архив на оригинала от 2008-12-28 в Wayback Machine. (engl.; abgerufen 28. November 2008)
   Yoram Ettinger (11. Februar 2008). The Palestinian census: Smoke & mirrors. Ynet abgedruckt auf israelinsider (engl.; abgerufen 28. November 2008)
4. Palästinensischer Zensus 2007: Palestinian Central Bureau of Statistics (Februar 2008). Population, housing and establishment Census-2007. Press conference on the preliminary findings (Population, buildings, housing units and establishments). (S. 14) Архив на оригинала от 2007-12-25 в Wayback Machine. auf den Seiten des Palestinian Central Bureau of Statistics (pdf-Datei; arab./engl., abgerufen 28. November 2008)
5. The World Factbook (en), United States Central Intelligence Agency (CIA), 14 ноември 2006, Архив на оригинала от 2018-10-06 в Wayback Machine.
   The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza; B. Zimmerman, R. Seid and M. L. Wise; The Begin-Sadat Center for Strategic Studies, Bar-Ilan University; февруари 2006 The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza
   Sergio DellaPergola, „Letter to the editor“, Azure, 2007, No. 27, Sergio DellaPergola kritisiert die Autoren der Studie zum „Palästinensischen Zensus 2007“ wegen gravierender statistischer und methodischer Mängel.

Вижте също

• Далечен изток
• Широк Близък изток
• Машрик