Нидже

Нидже (понякога Ниче,^[1] на македонска литературна норма: Ниџе; на гръцки: Βόρας, Ворас) е планина гранична между Северна Македония и Гърция. Най-висок връх е Каймакчалан, висок 2524 m. По името на върха често и цялата планина се нарича Каймакчалан, особено в Гърция.^[2]

Нидже Ниџе/Βόρας
Местоположение на картата на Воденско 40.942222, 21.804722
Общи данни
Местоположение	Северна Македония  Гърция
Най-висок връх	Каймакчалан
Надм. височина	2524 m
Нидже в Общомедия

Имена

Името Ворас (Βόρας), означава „север“ и на Картата на Ригас Велестинлис е Вореас (Βορέας). Това име се употребява от Тит Ливий и други антични автори.^[2] Името Нидже (на турски: Nice) е „турцизирана форма на по-старо Nis-, което е от и.е. корен (s)nēu- : (s)nəu- : (s)nǎu-, „тека, плувам“, гр. ναῦς, лат. navis, ст. инд. nāú-š и т. н.“.^[3]

Камайкчалан от турски означава „Каймаков връх“.

Граници

На юг границите на планинския комплекс достигат до езерата Владовско (480 m), Островското (535 m), Петърското (570 m) и селищата Петърско (Петрес, 590 m), Церово (Клиди, 820 m) и Баница (Веви, 750 m). На изток е отделена от планината Кожух (Дзена) с шийката Пулевец или Пуловец (Πούλοβετς) на 1160 m, откъдето започват противоположните потоци Рожденска река на север в Северна Македония и Порой (Χείμαρρος, Πορόϊ) на юг в Гърция. На югоизток планината стига до град Воден (Едеса, 330 m) и Драгоманския пролом, който я отделя от Паяк (Пайко). На запад планината достига до хълмовете на Вощарани (Мелити, 680 m) и гранична пирамида № 147 при Орта Оба (Месокамбос) и река Сакулева (Елашка) и Църна. По-голямата част от планината е в Гърция.^[2]

Планината има две характерни образовани - Каймакчалан, където са най-високите върхове над 2000 m на юг и Нидже-Козяк (Νίτσε-Κόζιακ). Двете формации са разделени от реките Бела река и Пожарска (Λουτρών Αριδαίας, Πόζαρ). Откроява се по-малка формация на Пиперица (Πιπερίτσας) на югозапад. На някои карти Пиново-Кожух също се посочват като Нидже.^[2]

Описание

По местоположението си и геоложкия си състав тя е сходна с Якубица, Баба и други възвишения. Съставена е от палеозойски материали, а в по-високите си части има мезозойски варовици. Скалите му са гнайс, доломитови варовици, шисти и амфиболити.^[2]

Местността Ветерник (Πέτερνικ) с площ от 660 декара, в която има рядък петиглен бор и други редки биологични видове, е обявена за защитена местност в 1986 година. Северната планинска верига, която е обрасла с бук, черен бор, горски бор, елша, брястове, върби, чинари и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240001) и е определена като орнитологично важно място (039). В Натура 2000 са включени и Владовското езеро (1240004), както и езерата Петърско и Островско с околността им (1340004). Петърското и Островското езеро, които са обявени за места със специална природна красота в 1977 година, също са характеризирани като орнитологично важни места (045). Също така югоизточните краища на планината и по-специално районът на Драгоманския пролом и долината на река Мъгленица са част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1240005).^[2]

В района на Църна гора (Мавро дасос), на надморска височина от около 1450 m, до планинския път Кронцелево (Керасиес) - ски центъра, има хижа Сдружение „Приятели на Каймакчалан“. В скалистия район на Пожарския пролом е разположен Мъгленският пещерен парк с 15 пещери, в които са открити вкаменени мечи кости, както и петроглифи.^[4]

Изкачването до върха от гръцка страна може да стане от ски центъра за около 2 часа. Понякога, особено през лятото, граничарине не позволяват изкачване без разрешение от 9-та леринска бригада.^[4]

Европейската пътека за дълги разстояния E6 идваща от Лерин (Флорина, 680 m), Арменско (Арменохори, 620 m), Вощарани (Мелити, 680 m) и Сетина (Скопос, 770 m) минава през югозападната, южната и югоизточната част на Нидже и преминавайки през ски центъра на Метеризи, Църна гора, село Тресино (Орма, 320 m), Пожарско (Лутраки, 300 m), Струпино (Ликостомо, 220 m), Бахово (Промахи, 400 m) и Църнешево (Гарефи, 200 m), продължава за Тръстеник (Тириопетра) - Фущани в южното подножие на Пиново.^[4]

Ски център

В гръцката част на планината е разположен ски центърът Каймакчалан.^[5] Центърът се намира в западната част на планината, на югоизток от главния връх, в местността Метеризи, на надморска височина 2050-2450 m. Центърът е под ведомството на дем Воден и разполага с 14 писти и 6 лифта.^[4]

История

Нидже планина е дълбоко свързана с българската военна история. По време на Първата световна война край връх Камакчалан българската армия води сражения със силите на Антантата.^[6]

Върхове

Име	Име	Височина	Местоположение
Каймакчалан	Кајмакчалан; Προφήτης Ηλίας, Καϊμακτσαλάν, Καϊματσαλάρ	2524 m[2]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 120
Чаулата	Αγνάντι, Τζαούλατα, Τσαούλατα	1660 m[2]
Стража	Αγνάντια, Στράτσα Όντρανικ, Στράζα	1111 m[2]	СЗ над Горничево
Голио рид	Άδενδροq Γκόλιο Ρητ	1160 m[2]	ЮИ от Сетина
Локва	Αετορράχη, Λόκβα	1220 m[2]
Орлето	Αετορράχη, Όρλιατο	1214 m[2]	И от Вощарани, ЮИ от Сетина
Малък Ветерник	Ακρίτας, Μικρό Πέτερνικ	1517 m[2]
Катрис	Αλέξανδρος, Κατρίς	1666 m[2]
Кресна	Αλώνι, Γιώργου, Κρέσνα, Γκρέσνα	1303 m[2]
Попово лозе	Αμπέλια Παπά, Πόπο Βολόζι	1772 m[2]
Чалков прис	Αναστ. Ρώμα, Τσάρκωφ Πρις	1110 m[2]
Милов Арджек	Ανηφόρα, Τσάρκο Παβίνη, Μήλωφ Άρτζεκ	1288 m[2]
Бачо	Ανθοτύρια, Διπλό Μπάτζο, Μπάτσο	2024 m[2]
Стари Бачо	Ανθοτύρια, Παλιομπάτσο	1920 m - 1800 m[2]
Ветерник	Άννα, Βετέρνικο, Άνω Πέτερνικ	m[2]
Горно Радово	Άνω Ράδοβο, Τσαρικό Κίτσι	1380 m[2]
Бел камен	Άσπρη Πέτρα, Μπελ Κάμεν	1360 m[2]
Бела Грота	Άσπρος Σβώλος, Πλόκα Νίτζε, Μπέλα Γκρότα	2366 m[2]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 117
Ушите	Αυτί, Ούϊατε	1100 m[2]
Страчика	Βραχώδες, Στράτσικα	1560 m[2]
Висима	Βύσιμα, Μεγάλη Βύσιμα	1440 m[2]	И от Вощарани, ЮИ от Сетина
Кардина	Γιδοβοσκή, Κόσβα Καρντίνα	1105 m[2]	С от Горничево
Глава, Гарвано	Γκλάβα, Γκάρβονο[2]	1260 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 126
Глава	Γκλάβα	1098 m[4]	ЮЗ от Горничево, И от Баница
Гойлак, Делински дол, Лиляк	Γοϊλάκι, Ντελίνσκι Ντολ, Λιλιάκος	1216 m[4]	С от Петърско, И от Горничево
Голио връх	Γυμνό, Γκόλιο Βόρφ, Γκόλιο	1423 m[4]
Голо било	Γυμνό, Γκόλο Μπέλο	1409 m[4]
Катуница	Γυμνό, Κατούνιτσα, Κατουνίστα	1446 m[4]
Слива	Δαμασκηνιά, Σλίβα	1420 m[4]
Стлевица	Δαμασκηνιές (ή Στλέβιτσα	1642 m[4]
Пройчи аргач	Δίδυμα, Πρόϊτσι Αργκάτς	1307 m[4]
Грета	Δοκάρι, Γκρέτα	1604 m[4]
Бела Грота, Козяк	Δόντι, Μπέλα Γκρότα, Κόζιακ	2147 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 117
Евдовица	Εβδοβίτσα	1691 m[4]
Дзака	Ζάκα, Τζάκα	1604 m[4]
Рамна бука	Ίσια Οξυά, Ράμνα Μπούκα	1494 m[4]
Рамнините	Ίσιωμα, Ραμνίντε	1006 m[4]
Богати дол, Чаркова падина	Ίσωμα, Μπογκάτι Ντόλ, Τσάρκοβα Παντίνα	1219 m[4]	С от Горничево
	Ιωάννου Μπραγιάννη, Μήλιο Τρόβο	1060 m[4]
	Κακουρούς	1300 m[4]
Калето, Лиляк тепе	Κάλετο, Λίλιακ Τεπέ	1192 m[4]
Калиника	Καλίνικα	1580 m[4]
Кахоземица	Καλογερίτσα, Καχοζεμίτσα	1562 m[4]
Камила	Καμήλα	1540 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 107
Капра	Κάπρα	1876 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 123
Каргувица	Καργουβίτσα	1460 m - 1200 m[4]
Долна бука	Κάτω Οξυά, Ντόλνα Μπούκα	1201 m[4]
	Κόκκινη Πέτρα	1360 m[4]
Козяк	Κόρακας, Κόζακας	1703 m[4]
Корасица	Κοράκια, Κορατσίτσα, Κορασίτσα	1420 m[4]
Позикот	Κορυφή Θωμά, Πόζικουτ	1277 m[4]
Козяк	Κοτζιά, Κόζιακας	1784 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 108
	Κοτρώνι	1702 m[4]
Балкуцица	Κοτρώνι, Μπαλκουτσίτσα	1630 m[4]
	Κουρή	1524 m[4]
Гравица	Κράβιτσα, Γκράβιτσα	1780 m[4]
Иричкова яма	Λάκκες, Ιρίτσκβα Γιάμα	1244 m[4]	С от Горничево
	Λανάρι	1281 m[4]
Ливади	Λιβάδια	1383 m[4]
	Λιμάνι	1440 m[4]
Люлка	Λούλκα	1189 m[4]	Ю от Чеган
Китка	Λουλούδι, Κίτκα	1489 m[4]
Аргач	Λουλουδότοπος, Άργκατς	1600 m[4]
Китката	Λουλουδότοπος, Κίτκατα	1400 m[4]
Лятиф аргач	Λουλουδότοπος, Λιάντιφ Αργάτσ	1320 m[4]
Узун аргач, Узунов аргач	Λόφος, Ουζούν Αργκάτσα, Ουζούν Αργκάτς	1825 m[4]	СЗ от Чеган
	Μαύρη Πέτρα	1820 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 114
Каракозяк, Козяк	Μαυροκορυφή, Καρά Κοτζιά	1817 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 109
Метеризи	Μετερίζι	2141 m[4]
Метеризи	Μετερίζι	1884 m[4]
Мицкова стена, Стриванка, Стриванка Яските	Μίτσκοα Στένα, Στριβάνκα, Στριβάνκα Γιασίκιτε	1140 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 129
Манастирище	Μοναστήριστε	2440 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 119
Манастир	Μοναστήρι	2552 m[4]
Манастир	Μοναστήρι, Μοναστήρ	1520 m[4]	СЗ от Чеган
Муртинич	Μουριά, Όρλον, Μούρτινιτς	1433 m[4]
Багрова родина	Μπαγραίϊκα, Μπάγροβα Ροντίνα	1040 m[4]	ЮЗ от Горничево, И от Баница
Нидже	Νίτσε, Νίτσε Πλαν, Νίτζος	1886 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 113
Добро поле	Ντόμπρο Πόλιε	1810 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 112
Буково	Οξυά, Μπούκουβο	1332 m[4]
Грамада Периица, Байрако	Ορόσημο, Γκραμάδα Περιΐτσα, Μπαΐρακο	1016 m[4]
Старо село, Селище	Παλιοχώρι, Στάρο Σέλο, Σέλιστο	1362 m[4]
Попадия	Παπαδιά	1320 m[4]
Чукара, Попо нивие	Παπαδοχώραφο, Τσούκαρα, Πόπο Νίβιε	1100 m[4]
Папрат	Πάπρατ	1680 m[4]
Мал Катрис	Παρθένα, Μικρό Κατρίς	1391 m[4]
Камино	Πετρόβουνο, Κάμινο	1760 m[4]
Борово	Πεύκα, Μπούροβο	1180 m[4]
Борика	Πευκόφυτο, Μπουρίκα	1688 m[4]
Пиперица	Πιπερίτσα, Πιπερίτζα	1996 m[4]	СЗ от Чеган
Плочка	Πλακάκι, Πλότσκα	1084 m[4]
Кунупица, Плочите	Πλάκες, Κουνουπίτσα, Πλότσιτα	1160 m[4]
	Πλάτωμα, Πολίτσες	1500 m[4]
Присово	Προσήλιο, Πρέσο, Πρίσοβο	1013 m[4]	И от Вощарани
	Πυργάκια	2000 m - 1900 m[4]
Рогач	Ρόγκας, Αγνάντι, Ρογκάς	1353 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 127
Скоцала	Ρώμα Ιωάννου, Σκότσαλα	1139 m[4]
Шабана	Σαμπάνι, Σαμπάνα	1944 m[4]
Шипково	Σίπκοβο	1609 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 125
Скала	Σκάλα	1212 m[4]
Креминяк	Σκληρή Πέτρα, Κρεμινάκ, Κρεμινάκος	2151 m[4]
	Σκοπιά, Μνημείο	1860 m[4]
Караули	Σκοπιά, Καραούλι	1360 m[4]	Гърция на юг от Добро поле
Сокол	Σοκόλ, Γεράκι	1827 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 115
Бистерта	Σπηλιά, Μπιστέρτα	1542 m[4]	З от Чеган
Сталкова чума	Στάλκοβ Τσούμα	2228 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 122
Сталкова чука	Στάλκοβα Τσούκα	1646 m[4]
	Στάλος	2300 m - 2200 m[4]
Старвин вис	Στάρβιν Βις	1600 m[4]
Старков гроб	Στάρκοβ Γκρομπ, Στάλκοβ Γκρόβ/Γκρομπ, Κάπρα, Στάλκο Γκροπ	1884 m[4]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 124
Куцубей	Σταφίδες, Κουτχομπέϊγ, Κουτσούμπεη	2399 m[4]
Осман ага	Στρατιώτης, Οσμανάκος	1963 m[4]
Гандич	Τραυλού Κορυφή, Γκάντιτς	1120 m[4]
Скорна	Τσαρούχι, Σκόρνα	1760 m[4]
Чукура тумба	Τσεκούρα Τούμπα, Τσούκουρα Τούμπα	1107 m[4]
Цингелица	Τσεκούρι, Τσιγκελίτσα	1840 m - 1600 m[4]
	Τσεκούρι	1220 m[4]
Родина, Джиков рид	Τσίκου Κορυφή, Ροδίνα, Τσίκοφρητ	1016 m[4]
Старико бачило	Τσούκα, Στάρικο Βοτσίλο	1765 m[4]
Тъпан	Τύμπανο, Τάπαν	1504 m[4]
Мала Висима	Ύψωμα, Μικρή Βύσιμα	1300 m[4]	И от Вощарани, ЮИ от Сетина
Мариан тепе	Ύψωμα Πάνου, Μαριάν Τεπέ	1760 m[4]
Калето	Φρούριο, Κάλετο	1040 m[4]	С от Петърско
Шилигарникот	Φύλακες, Σιλιγκράρνικουτ	1140 m[4]
Килиндерко	Χαλί, Κιλιντέρκα, Κιλιντέρκο	1726 m[4]
Хармица	Χαραμίτσα, Χαρμίτσα	2257 m[4]
Хасан ага	Χασανάκος	1782 m[4]
Занов аржек	Χριστοπούλου, Ζάνωφ Άρζεκ	1129 m[4]	СИ над Горничево
Попова нива	Χωράφι Παπά, Πόποβα Νίβα	1150 m[4]
Вакарич	Αγελάδα, Μπιλογιάσα, Βακάριτς	828 m[4]
	Αετορράχη	980 m[4]
Шуйницата	Ανήλιο, Στάρτσα, Σουϊνίτσατα	950 m[4]
Бела вода, Беловата	Ασπρονέρι, Μπελόβατα, Μπέλα Βόδα	936 m[4]
Круша	Αχλαδιά, Κρούσσα	980 m[4]
Крушите	Αχλαδιές, Γκρούστε	940 m[4]
Варо	Βέρο, Βάρο	989 m[4]
Грамадата, Корията	Βράχοι, Κουριάτα, Γκραμάδατα	845 m[4]	С от Сетина
Стегало, Честеко	Γ. Σταγγόλη, Τσέστεκο, Στέγαλο	928 m[4]
	Γαβροκορφή	869 m[7]
Бара	Γκούρνα, Μπάρα	802 m[7]	Гърция  Северна Македония Пирамида № 135, СЗ от Крушоради
Голината	Γυμνό, Γκολίνατα	960 m - 900 m[7]
Крастите	Γυμνό, Κράστιτε	840 m[7]
Гьоница	Δάσος Γκιώνη, Γκόνιτσο, Γκόνιτσα, Γκιονίτσα	817 m[7]	И над Забърдени
	Ισιότοπος	721 m[7]
Калята	Καλιάτα	825 m[7]
Камеливото	Καμελίτσα, Καμελίβοτο	936 m[7]
Буро	Καστανιές, Μπούρο	805 m[7]
Главата	Κεφάλι, Γκλάβατα	838 m[7]
Ремнис	Κλέφτικη Κορυφή, Ρεμνίς	742 m[7]
Кобилица	Κομπίλιτσα, Κοπιλίτσα	641 m[7]
Коритена	Κορύταινα	880 m[7]
	Κορυφή, Κιπισόρι	813 m[7]
Сопов рид	Κορυφή Σόκου, Σόποφρητ	948 m[7]
	Κουκούλι	803 m[7]
Кула	Κούλα	800 m[7]	СЗ от Вощарани
Кула	Κούλα	720 m[7]
	Ληστού Πέτρα	860 m[7]
	Μαύρη Πέτρα	752 m[7]
Мала страна	Μεγάλη Μύτη, Μάλα Στράνα	832 m[7]
	Μεγάλη Πέτρα	900 m[7]
Балов рид	Μπάλιου Κορυφή, Μπάλοφρητ	919 m[7]	З над Горничево
Сита рид	Μυτερή, Σιταρίτ	820 m[7]
Томарич	Παναγιώτου, Τόμαριτς/Τομαρίτς	822 m[7]
	Περιστέρια	720 m[7]
	Πέτρα, Πέτρα Γκούρου	805 m[7]
Скарката	Πετρότοπος, Σκάρκατα	809 m[7]
Широка падина	Πλάτωμα, Σιρόκα Παδίνα	723 m[7]	СЗ от Вощарани
	Σοφίκα, Τσιότσια	788 m[7]
	Σπηλιά, Πιστέρα	720 m[7]
Рамнища, Найдово тарло, Найдова тарла	Στρούγκα, Ραμνίστα, Ναΐδαβο Ταρλό	896 m[7]	СЗ от Пътеле
Обла	Σύννεφα, Όμπλα	913 m[7]
Големо клепало	Υπολ/γού Χολέρη, Γκολέμο Κλέπαλο	998 m[7]
Розенско, Злибанов	Χαρ. Σταγγόλη, Ρόζενσκο, Ζλιμπάνωφ	970 m[7]
Слатина	Χρυσότοπος, Στρέντνα, Σλάτινα	906 m[7]
Мица нива, Марица	Χωράφι Μήτρου, Μήτσα Νίβα, Μαρίτσα	751 m[7]

Бележки

1. Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 5.
2. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 387. (на гръцки)
3. Taszycki, Witold. Onomastica; pismo poświecone nazewnictwu geograficznemu i osobowemu. Т. 3. Zakłlad Narodowy im. Ossolińskich, 1957. с. 239-240.
4. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 388. (на гръцки)
5. Каймакчалан ски център, архив на оригинала от 16 април 2016, https://web.archive.org/web/20160416181551/http://www.hotelparadosiako.com/bg%26action%3Dkaimaktsalan-ski-center/, посетен на 3 март 2021
6. Динчев, Евгений, Петър Атанасов. Високите планини на Северна Македония. Пътеводител, София, 1998.
7. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 389. (на гръцки)