From Wikipedia, the free encyclopedia
Църнешево или Църнешово (на гръцки: Γαρέφι, Гарефи, катаревуса Γαρέφιον, Гарефион, до 1922 година Τσερνέσοβο, Цернесово, Τσερνέσοβον, Цернесовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
Църнешево Γαρέφι | |
Стара къща в Църнешево | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Мъглен |
Географска област | Мъглен |
Надм. височина | 141 m |
Население | 625 души (2021 г.) |
Църнешево е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали северната Горно (220 m)[2] и южната Долно Църнешево (180 m), на гръцки – Ано и Като Гарефи.[3]
В XIX век Църнешево е село във Воденска каза на Османската империя. Горно Църнешево е българско християнско селище, а Долно – българско мюсюлманско.[2] Гробищната църква „Успение Богородично“ е от 1810 година.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Царничево (Tzarnichevo) е посочено като село във Воденска каза със 103 къщи и 164 жители българи и 296 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Църнешево (Царнеш) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 326 души и 90 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Църнешево живеят 210 българи християни (съответно в Горно Църнешево) и 580 българи мохамедани[7] (в Долно Църнешево).[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнешово (Tzirnechovo) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва Горно Църнешево със 124 жители,[2] а Долно със 740.[3]
В 1909 година в Църнешево е открито българско училище.[9]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църнишево (Црнишево) има 49 къщи славяни християни и 171 къщи славяни мохамедани.[10] В 1922 година селото е прекръстено на Гарефи на името на починалия в него гръцки андартски капитан Константинос Гарефис.[2]
След Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Църнешево е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства и 103 души.[11] Според други данни общо селото има 436 жители, от които 326 местни, жители на Горно, и 110 бежанци, жители на Долно Църнешево.[2] Жителите на Горно Църнешево се изселват към големите градски центрове, но също така изкупуват имотите на бежанците от Долно.[2] От 195 жителите на Долно Църнешево в 1940 година голяма част са местни.[3] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 120 жители 80 са местни и 40 са бежанци.[3]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949), когато жителите на Горно Църнешево са преселени от властите в Бахово и Съботско. След нормализирането на ситуацията се връщат.[2] След войната бежанците от Долно Църнешево се изселват напълно и на тяхно място се заселват местни от Горно.[3]
Селото произвежда пипер, тютюн, жито, десертно грозде а е развито и скотовъдството.[2][3]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Смарлика[12] | Σμαρλίκα | Вромотопос | Βρωμότοπος[13] | местност на С от Църнешево[12] |
Ушите[12] | Ούιστε | Авти | Αύτί[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
Чаири Мучил[12] | Τσαΐρια Μούτσιλ | Ливадия | Λιβάδια[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево и на С от Бахово (1883,3 m)[12] |
Смреката[12] | Σμρέκατα | Кедротопос | Κεδρότοπος[13] | гора в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
Такафак[12] | Τακαφάκι | Плая | Πλαγιά[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
Крушите[12] | Γκροΰστε | Ахладиес | Άχλαδιές[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
Голомбарка[12] | Γκολομπάρκα | Перистериона | Περιστεριώνα[13] | |
Круша[12] | Κροϋσα | Ахладия | Άχλαδιά[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
Шилегарникот[12] | Σιλιγκράρνικουτ | Филакес | Φύλακες[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
Плочка[12] | Πλότσκα | Плакаки | Πλακάκι[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево (1084,1 m)[12] |
Богданица[12] | Μπουγντάνιτσα | Панагица | Παναγίτσα[13] | местност в Нидже на СЗ от Църнешево, на И под граничния връх Камила[12] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.