From Wikipedia, the free encyclopedia
Пѐтърско (на гръцки: Πέτρες, П̀етрес, катаревуса: Πέτραι, П̀етре, до 1926 година Πέτρεσκο, Петреско, катаревуса Πέτερσκον, Петерскон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
Петърско Πέτρες | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Суровичево |
Географска област | Малка Нидже |
Надм. височина | 650 m |
Население | 231 души (2021 г.) |
Селото е разположено на 25 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 5 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Петърското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Селото има континентален климат с много тежка зима и горещо лято.
На брега на западния бряг на езерото в местността Канало (Канали) са намерени останки от древни лодки и от селище от ранножелязната епоха.[2]
В местността Градища в планината Малка Нидже над селото има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменатия от Йоан Скилица град Петриск, в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.[3]
Градът се радва на разцвет благодарение на стратегическото си местоположение на Виа Егнация.[4]
В 1984 година Градища е обявен за паметник на културата.[5]
Името на селото и в българския и в гръцкия си вариант е наследник на Петрискос.[6]
Североизточно от езерото в местността Кале също има средновековни останки.[6]
В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Петърска със 124 джизие ханета (домакинства).[7]
В XIX век Петърско е смесено турско-българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Петерско като българско село.[8] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Петриско (Pétrisko), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Петърско е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза (Pétarsko) със 75 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 60 жители българи и втори път като село в каза Джумали (Pétrsko) със 110 домакинства и 32 жители мюсюлмани и 350 българи.[10] След 1874 година български свещеник в селото е Христо Шапкарев.[11]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Петърско:
„ | Село Петриско, състоящо се от 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на мохамеданите е 3200 пиастри, а на християните - 7200 пиастри и отделно инание-аскерие 3860 пиастри. Главно занятие на жителите са земеделието и риболовството. Това село произвежда много вино и добър лук.[12] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Петърско има 400 жители българи, 550 жители турци и 36 жители цигани.[13]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Петърцко е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 158 къщи.[14]
В началото на XX век по-голямата част от жителите на Петърско са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 312 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти и в селото функционират българско и гръцко училище.[15]
По време на Балканската война 2 души от Петърско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българите и турците в Пътеле се изселват в България и в Османската империя. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петърско (Петрско) има 85 къщи славяни християни и 80 къщи турци.[17] След Гръцко-турската война през 1924 година цялото турско население напуска Петърско и на негово място са заселени 147 души понтийски и източнотракийски гърци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 32 бежански семейства със 151 души.[18] В 1926 година селото е прекръстено на Петре.[19]
След разгрома на Гърция от Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Методи Делов, Методи Шапкарев, Методи Стамков, Михаил Делов, Методи Димитров, Петро Чатлев, Коле Стойчев, Тодор Порчев, Ване Тянжиков, Благой Петров.[20]
Селото не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години много от жителите на Петърско се изселват зад океана – в Америка, Канада, Австралия.
Съборът на селото е всяка година на 29 юни – Св. св. Петър и Павел.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Жабол[21] | Ζάμπολ | Ватрахотопос | Βατραχότοπος[22] | местност по С бряг на Петърското езеро[21] |
Бързумище[23] или Бързунище[24] | Μπαρζουμέσε | Анифорико | Άνηφορικό[22] | местност на Ю от Горничево[21] |
Средно бърдо[21] | Στρέσνο Μπάρδο | Месовуни | Μεσοβούνι[22] | връх на С от Петърското езеро и на ЮИ от Горничево (697 m)[21] |
Матка[21] | Μότκα | тис Мукис | τής Μουγκής[22] | местност на СЗ от Петърско[21] |
Калето[21] | Κάλετο | Фрурион | Φρούριον[22] | връх на С от Петърско[21] |
Големи дол | Γκολέμι Ντόλ | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[22] | |
Палик[21] | Πάλικ | Кавтерон | Καυτερόν[22] | връх на ЗЮЗ от Петърско (756 m)[21] |
Грамада[21] | Γραμόδα | Грамота | Γραμμωτά[22] | местност на ЮЮЗ от Петърско[21] |
Скарда[21] | Σκάρδα | Амудера | Αμμουδερά[22] | местност на ЮЮИ от Петърско по западния бряг на Петърското езеро[21] |
Пистомогени[21] | Πιστομόγενη | Ирон | Ήρώον[22] | връх на ЮЗ от Петърско (670,2 m)[21] |
Барбара | Μπάρμπαρα | Варвара | Βαρβάρα[22] |
Основната забележителност на Петърско е църквата „Свети Николай“, разположена в подножието на рида Курия. Строена през 1776 година от камък, като е използван материал от околните антични сгради. Църквата е трикорабна базилика с дървен покрив. В църквата са запазени част от оригиналните стенописи. Камбанарията е отделна кулообразна каменна постройка.
Църквата изпълнява ролята на енорийски храм на Петърско до 1972 година. След 1880 година в църквата се редуват български екзархийски и гръцки патриаршистки свещеник, но в 1895 година тя става изцяло патриаршистка. Обявена е заедно с камбанарията за защитен паметник в 1992 година.[25]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.