15 август

15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година). Остават 138 дни до края на годината.

			1	2	3	4
5	6	7	8	9	10	11
12	13	14	15	16	17	18
19	20	21	22	23	24	25
26	27	28	29	30	31

718 г. – Арабите свалят обсадата на Константинопол.
797 г. – Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.
1002 г. – Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин).
1018 г. – В Копринища е убит войводата Ивац от агенти на император Василий II Българоубиец.
1248 г. – Започва строителството на Кьолнската катедрала, предназначена да съхранява мощите на Тримата влъхви.
1534 г. – Създаден е орденът „Общество на Исус“ от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж.
1570 г. – Открит е възстановеният акведукт Аква Вирг в Рим.
1856 г. – В Шумен е организирано първото театрално представление в България – Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.
1866 г. – Лихтенщайн получава независимост.
1914 г. – В действие е пуснат Панамският канал, който е открит официално 6 години по-късно.
1945 г. – Втора световна война: Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония.
1947 г. – Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави.
1948 г. – Състои се церемонията по основаване на Република Корея.
1960 г. – Република Конго обявява своята независимост от Франция.
1969 г. – В Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души.
1979 г. – Основан е кипърският футболен отбор АПЕП Питсилия.
1981 г. – В местността Рожен в Родопите започва национален събор-надпяване.
1981 г. – Започва втората международна асамблея „Знаме на мира – София“.
1990 г. – Президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя – дисидент Александър Солженицин.
1998 г. – В град Омаг е извършен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на конфликта в Северна Ирландия, при който загиват 28 души, а 220 са тежко ранени.
2001 г. – Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка.

866 г. – Робер I, крал на Франция († 923 г.)
1750 г. – Пиер Силвен Маршал, френски писател († ?)
1769 г. – Наполеон Бонапарт, френски генерал и монарх († 1821 г.)
1771 г. – Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)
1785 г. – Томас Де Куинси, британски писател († 1859 г.)
1813 г. – Жул Греви, френски общественик и политик († 1891 г.)
1842 г. – Арсени Костенцев, български просветител и общественик († 1921 г.)
1859 г. – Христо Паков, български офицер († 1941 г.)
1865 г. – Микао Усуи, японски духовник, основател на Рейки († 1926 г.)
1867 г. – Георги Кирков, български публицист и писател († 1919 г.)
1868 г. – Васил Димов, български певец и гъдулар († ?)
1872 г. – Шри Ауробиндо, индийски националист, учен, философ и гуру († 1950 г.)
1875 г. – Александър Манов, български революционер († 1968 г.)
1877 г. – Стефан Руневски, български писател († 1919 г.)
1878 г. – Бойчо Липовски, български писател († 1913 г.)
1878 г. – Пьотър Врангел, руски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)
1878 г. – Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)
1879 г. – Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)
1880 г. – Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)
1883 г. – Иван Мещрович, хърватски скулптор († 1962 г.)
1884 г. – Страшимир Кринчев, български писател († 1913 г.)
1891 г. – Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)
1892 г. – Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1987 г.)
1896 г. – Гърти Кори, американска биохимичка, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1957 г.)
1901 г. – Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)
1901 г. – Христо Кодов, български езиковед и литературен историк († 1982 г.)
1908 г. – Кръстьо Генов, български литературовед
1909 г. – Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)
1911 г. – Анастас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист († 1999 г.)
1912 г. – Уенди Хилър, английска актриса († 2003 г.)
1917 г. – Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)
1922 г. – Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)
1924 г. – Робърт Болт, британски драматург и сценарист († 1995 г.)
1925 г. – Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)
1926 г. – Константинос Стефанопулос, гръцки политик († 2016 г.)
1930 г. – Донка Петканова-Тотева, български литературен историк († 2016 г.)
1935 г. – Валдемар Баджановски, полски състезател по вдигане на тежести
1937 г. – Константин Косев, български историк († 2020 г.)
1938 г. – Янка Рупкина, българска народна певица
1938 г. – Януш Зайдел, полски писател
1944 г. – Силви Вартан, френска певица
1945 г. – Ален Жюпе, френски политик
1946 г. – Доротея Тончева, българска актриса
1947 г. – Вълчо Иванов, български народен певец
1950 г. – Принцеса Ан, британска принцеса, дъщеря на Елизабет II
1950 г. – Томи Олдридж, американски рок-музикант
1957 г. – Валентин Фъртунов, български писател и журналист († 2014 г.)
1962 г. – Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол
1963 г. – Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор
1963 г. – Димитър Борисов Главчев, български политик
1968 г. – Дебра Месинг, американска актриса
1969 г. – Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор
1972 г. – Бен Афлек, американски актьор, сценарист и продуцент
1973 г. – Адам Уилърд, американски барабанист
1974 г. – Наташа Хенстридж, актриса
1986 г. – Крум, български певец
1989 г. – Джо Джонас, американски певец
1989 г. -- Нефисе Енверова – художник, журналист
1993 г. – Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист

423 г. – Хонорий, римски император (* 384 г.)
465 г. – Либий Север, западноримски император (* ? г.)
778 г. – Роланд, франкски водач (* 736 г.)
1038 г. – Ищван I Свети, първи крал на Унгария (* 975 г.)
1040 г. – Дънкан I, крал на Шотландия (* 1001 г.)
1057 г. – Макбет, крал на Шотландия (* 1005 г.)
1118 г. – Алексий I Комнин, византийски император (* 1048 г.)
1369 г. – Филипа д'Авен, кралица на Англия (* 1311 г.)
1621 г. – Джон Баркли, шотландски писател (* 1582 г.)
1728 г. – Марен Маре, френски придворен композитор (* 1656 г.)
1767 г. – Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1724 г.)
1789 г. – Едуард Уоринг, британски математик (* 1734 г.)
1860 г. – Анна Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1781 г.)
1870 г. – Иван Шопен, руски етнограф и историк от френски произход (* 1798 г.)
1883 г. – Панайот Семерджиев, български възрожденски писател (* 1855 г.)
1889 г. – Иван Доспевски, български художник (* 1840 г.)
1904 г. – Димитър Душанов, български възрожденски просветител (* 1837 г.)
1915 г. – Константин Варламов, руски артист (* 1848 г.)
1915 г. – Рафаело Джованьоли, италиански писател
1917 г. – Коста Шахов, български общественик (* 1862 г.)
1931 г. – Алберт Сониксен, американски журналист (* 1878 г.)
1935 г. – Уайли Пост, американски авиатор (* 1898 г.)
1935 г. – Уил Роджърс, американски хуморист (* 1879 г.)
1935 г. – Пол Синяк, френски художник (* 1863 г.)
1936 г. – Грация Деледа, италианска романистка, Нобелова лауреатка през 1926 г. (* 1871 г.)
1940 г. – Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1876 г.)
1949 г. – Растко Петрович, сръбски поет и писател (* 1898 г.)
1951 г. – Артур Шнабел, австро-полски пианист (* 1882 г.)
1962 г. – Панайот Сантурджиев, български военен деец (* 1868 г.)
1963 г. – Всеволод Иванов, руски писател (* 1895 г.)
1967 г. – Рене Магрит, белгийски художник (* 1898 г.)
1970 г. – Виктор Сапарин, руски писател (* 1905 г.)
1971 г. – Пол Лукас, американски и унгарски актьор (* 1887 г.)
1978 г. – Михаил Попов, български оперен артист (* 1899 г.)
1982 г. – Хуго Теорел, шведски бактериолог, Нобелов лауреат през 1955 г. (* 1903 г.)
1990 г. – Виктор Цой, съветски рок-певец (* 1962 г.)
1991 г. – Богомил Симеонов, български драматичен и филмов актьор (* 1922 г.)
2002 г. – Юрий Яковлев, български актьор (* 1930 г.)
2004 г. – Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1916 г.)
2006 г. – Тецухико Асаи, японски каратист (* 1935 г.)
2008 г. – Илия Буржев, български поет (* 1931 г.)
2012 г. – Хари Харисън, американски писател (* 1925 г.)

Множество страни – Ден на победата над Япония
Православна и Католическа църква – Успение Богородично (почита се смъртта или успението на майката на Исус Христос – Дева Мария), в България празника е известен още като Голяма Богородица
България —
- Ден на Варна – Отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет
- Празник на Несебър – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 г.
- Празник на град Стражица – Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 г.,
- Празник на Ихтиман
- Празник на град Шипка – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
- Празник на историческото селище Арбанаси – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
- Ден на селата Добри Дял и Виноградец
- Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг – Идеята за отбелязване е на национален алианс „Живот за България“ и вестник „Български лекар“. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 г. умира д-р Стефан Черкезов от тежко изгаряне, след като спасява пътници от пламнал автобус
- Ден на спасението – ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот. За първи път се отбелязва през 2013 г.
Индия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1947 г., национален празник)
Коста Рика – Ден на майката (по повод смъртта на Дева Мария)
Лихтенщайн – Ден на Лихтенщайн (национален празник)
Нова Скотия, Канада – Национален празник
Полша – Ден на армията
Република Конго – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
Русия – Ден на археолога
Южна Корея – Ден на независимостта (от Япония, 1945 г., национален празник)

15 август

Wikiwand in your browser!

15 август

Wikiwand in your browser!

Събития

Родени

Починали

Празници