български болярин и военачалник From Wikipedia, the free encyclopedia
Ивац е български болярин и военачалник, живял в края на X и началото на XI век, вероятно близък родственик на Комитопулите[1].
През 1015 г. Ивац разбива византийските войски в Битолското поле и принуждава император Василий II да се оттегли от превзетата българска столица Охрид.[2][3]
След смъртта на Иван Владислав през 1018 г. Ивац отказва да се покори на византийците, както правят повечето от болярите. Той се оттегля в добре укрепения дворец Копринища в планината Врохот в днешна Югоизточна Албания, събира войска и подготвя въстание срещу Василий II, който е допуснат в Охрид. Ивац издържа 55-дневна обсада, но на 15 август 1018 година е коварно заловен и ослепен от византийския стратег Евстатий Дафномил и неговите приближени, дошли в Копринища под предлог да водят преговори.[4] След залавянето си Ивац е отведен като пленник в Константинопол. По-нататъшната му съдба е неизвестна.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.