Панайот Сантурджиев

Панайот Христов Сантурджиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на 1^-ва бригада от 7^-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Панайот Сантурджиев
български генерал
Звание	генерал-майор
Години на служба	1887 – 1919
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	13-и пехотен полк (1914 – 1915) 1-ва бригада от 7-а дивизия (I СВ)
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	28 май 1868 г. (стар стил) Горна Оряховица, Османска империя
Дата и място на смърт	15 август 1962 г. (94 г.) София, Народна република България
Друга дейност	Председател е на доброволческата организация „Сливница“

Биография

Панайот Сантурджиев е роден на 28 май 1868 г. в Горна Оряховица. На 4 септември 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище^[1] и завършва 27 април 1887 г., произведен в е чин подпоручик и зачислен в 1^-ви конен полк.^[2]

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в 1^-ви пехотен софийски полк, с който се сражава в Боевете за Пирот (14 – 15 ноември).

След войната, през 1886 г. взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг. Служи в 4-и конен полк^[3]. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 16^-и ловчански полк. По-късно, през 1904 г. става командир на дружина от същия полк и на 18 май 1905 е произведен в чин майор. През 1909 г. заема длъжността командир на дружина от 1^-ви софийски полк, а през 1911 г. е началник на 1^-во полково военно окръжие^[3]. На 1 януари 1911 г. е произведен в чин подполковник.^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 1^-ва дружина от 38-и пехотен одрински полк, а след това в периода от 26 май 1914 до 10 септември 1915 г. командва 13^-и пехотен рилски полк, като на 18 май 1914 е произведен в чин полковник.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 2^-ра бригада от 7^-а пехотна рилска дивизия.^[1][3] По-късно е назначен за началник на 6-а пехотна бдинска дивизия^[3].

Na 27 юли 1919 г. е произведен в чин генерал-майор, а на 27 октомври с.г. е уволнен от служба^[3]. През 1952 г. е обявен за почетен гражданин на София. Председател е на доброволческата организация „Сливница“.

Генерал-майор Панайот Сантурджиев умира на 15 август 1962 г. в София.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (18 май 1905)
• Подполковник (1911)
• Полковник (18 май 1914)
• Генерал-майор (27 юли 1919)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
• Военен орден „За храброст“ III степен
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия, V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

1. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
2. Марков, И., Осми випуск на Софийското военно училище, София, 1937, Печатница на Военно-издателския фонд
3. Руменин, с. 186 – 187

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 186 – 187.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.