град в община Горна Оряховица, обл. Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
Горна Оряховица (изписване до 1945 година: Горна Орѣховица) е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Горна Оряховица. Горна Оряховица е най-големият необластен град в Северна България. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 29 423 души по настоящ адрес и 33 222 души по постоянен адрес.
Горна Оряховица | |
Изглед от центъра с общината | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 29 423 души[1] (15 юни 2024 г.) 1401 души/km² |
Землище | 21 km² |
Надм. височина | 218 m |
Пощ. код | 5100 |
Тел. код | 0618 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 16359 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Горна Оряховица Николай Рашков (Пряка демокрация; 2023) |
Адрес на общината | |
пл. Г. Измирлиев 5 тел.: 0618/60 – 501; 60 – 203 obshtina@g-oryahovica.org | |
Уебсайт | www.g-oryahovica.org |
Горна Оряховица в Общомедия |
Селището е важен железопътен възел. В близост до града се намира гражданското летище Горна Оряховица.
Разположен е по поречието на река Янтра, 6,6 km североизточно от областния център Велико Търново. Най-ниската точка на града се намира край брега на р. Янтра и е с надморска височина 92 m, докато най-високата точка е платото Камъка, с надморска височина 412 m. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини, имащи формата на грамадна подкова, отворена в посока изток. Височините са прорязани от Търновския пролом на р. Янтра, наречен Дервент. На запад от него е Беляковското плато, а на изток са Камъка и Арбанашкото плато. Те са остатъци от силно разрушена антиклинала, изградена от долнокредни глини, пясъчници и варовици. Тя представлява плато, спускащо се на юг към Стара Планина, а на север – към Дунавската равнина.
Слънчевите дни в Горна Оряховица са повече от 70 на година. Положението ѝ в умерено-континентална област се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с голямо разнообразие.
По-голямата част от територията на общината попада в умерено-континенталната климатична област. Само най-южните части се отнасят към планинската климатична област. Средногодишната температура за Горна Оряховица е +11,5 °С, при средногодишна температура за цяла България около +10,5 °С. Минималните температури за годината са през месец януари, като най-ниската е измерена през 1942 г. –31,5 °С, а максималната е измерена през юли – +44,3 °С.[2]
Валежите са неравномерно разпределени в два валежни максимума – есенно-зимен и пролетно-летен. Средната годишна сума на валежите за страната е 670 l/m². В общината средно през годината падат 565 l/m², което е под средното за страната. През зимата падат предимно валежи от сняг и снежната покривка е устойчива, а през лятото от дъжд. Средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 m/s.
Горна Оряховица се намира в централната част на Предбалкана. Той е част от морфоструктурата на Балканидите, оформили се на границата между мезозойската и неозойската ера. Релефът има нископланински характер, сиви горски почви и умереноконтинентален климат, което благоприятства отглеждането на трайни насаждения. За формите на релефа на община Горна Оряховица са характерни асиметрични речни долини, суходолия, плата и свлачища. Средната надморска височина е 218 m. Най-южната част на района е с планински релеф и климат и преобладаващи кафяви горски почви.
Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 km югозападно от града се намира защитената местност Божур поляна – рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк „Камъка“, в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен – печат от крепостта Раховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.
По данни на Националния статистически институт населението на града към 31.12.2022 г. е 25 764 жители.[3] По брой на населението Горна Оряховица е по-голям от най-малкия областен град – Смолян.[4] По данни от ГРАО от 31 декември 2023 г. населението на града възлиза на 29 550 души, което поставя Горна Оряховица на второ място във Великотърновска област и на 31-ва позиция в България.
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2022 година:[5][6][7][8]
Горна Оряховица | ||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | 2011 | 2021 | 2022 |
население | 5689 | 7117 | 8793 | 10488 | 18863 | 26299 | 34181 | 40704 | 38914 | 35621 | 33804 | 32945 | 32436 | 31863 | 26389 | 25764 |
Източници: Национален статистически институт,[5] „Citypopulation.de“,[6] „Pop-stat.mashke.org“[7] и Географски институт при БАН[8] |
Численост на населението според преброяванията през годините:[9][10]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 31 863 | 100 |
Българи | 28 381 | 85,93 |
Турци | 499 | 1,56 |
Цигани | 433 | 1,35 |
Други | 89 | 0,27 |
Не се самоопределят | 106 | 0,33 |
Неотговорили | 2355 | 10,52 |
Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство.
Първото селище в района датира от втората половина на V хилядолетие пр.н.е. (среднокаменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от V век пр.н.е. до I век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Животът в селището продължил до идването на славяните през VI – VII век. Няма материални следи от уседнал живот в периода между VII век и XII век.
След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 km северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е. етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на османското владичество – Мала, Средна и Голяма Раховица.
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дава правото за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.
Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.
Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак. През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.
Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 % от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център и е най-големият в Северна България.
При избухването на Балканската война 9 души от Горна Оряховица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
При строежа на захарната фабрика в града, за няколко години в района около Гарата живеят чехи и италианци.
Цепелин се разбива в местността „Камъка“ през 1917 година. През 20-те години на XX век в града за кратко съществува толстоистка колония.[13]
През 1925 г. в града се открива Международен мострен панаир, който през 1932 г. е преместен в Пловдив. От 1950 до 1960 г. в Горна Оряховица е съществувало Народно военно въздушно техническо училище „Васил Коларов“.
Мащабна реконструкция на градския център започва през юни 2017 година.
На местните избори през 2023 г., за кмет на града е избран Николай Рашков (Пряка демокрация.
На територията на града се намира предприятието за захарни изделия „Захарни заводи“ АД и една от производствените бази за производство на камини и печки на фирма „Прити 95“ ООД. В Горна Оряховица има и действащи хипермаркети на „CBA“, „Kaufland“ и магазин „ПЛЮС ДИСКАУНТ“, който е първият магазин от този тип, построен в България през 2007 г. През 2011 г. магазинът е ребрандиран на „Лидл“.
Горна Оряховица е важен енергиен център за региона. В града се намира клон на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, който обслужва областите Велико Търново, Габрово, Разград, Силистра и Русе.
Складова техника АД е един от най-реномираните и най-големите производители на кранове, различни подвижни платформи и електроуреди. Фирмата Бултраф ЕООД е специализирана в производството на различни видове трансформатори. В града се намира и фирмата „ПАСАТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД.
В града се намира най-голямата захарна фабрика на Балканите Захарни заводи. В Горна Оряховица се намират още няколко големи фирми производители на сладкарски изделия. В града има фабрики за производство на салати и месокомбинат.
Оста на паневропейски транспортен коридор IX минава през нейната територия (свързващ Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров).
Град Горна Оряховица се обслужва от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (София – Варна) и I-5 (Русе – Момчилград), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с направленията изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора.
Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в общинската, областната и републиканската транспортни схеми. В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в републиканската – 6 линии, като двата първокласни пътя – София – Варна и Русе – Стара Загора осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната. Основен превозвач за гр. Г. Оряховица е „Янтра транспорт“ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип.
Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини „Фадрома“, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация.
От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв.:
За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а в товарния превоз около 40 000 лв.
Градският транспорт в града се обслужва от „Янтра транспорт“ и поддържа 5 градски линии – 1, 1А, 2, 3, 4, 10, 44. Други големи превозвачи са „Турбо“ – частни превози, и „Бъчварови“.
В Горна Оряховица не е напълно завършен монтажа на контактната окачена мрежа за тролейбусен транспорт. Изградено е било трасе от железопътната гара, минаващо през квартал Пролет, Центъра на града и стигащо до град Лясковец.
Горна Оряховица е най-голямата жп гара в Северна България. През нея минават важни транспортни коридори и се осъществяват ключови връзки между различни направления в страната. През Горна Оряховица минават две жп линии: София – Варна и Русе – Подкова. От гарата започва жп линия до Лясковец (преди 2001 г. до Елена). От гарата има всекидневни бързи и пътнически влакове по направления за редица градове и възлови жп гари:
В Горна Оряховица са разположени структури на „Български държавни железници“ и Държавно Предприятие „Национална Компания Железопътна Инфраструктура“. Регионално управление на БДЖ, на 13 етажа, е в непосредствена близост до гара Горна Оряховица. Локомотивно депо Горна Оряховица обслужва направленията до София, Варна, Русе и Стара Загора. Коловозите на гарата са достъпни за лица с двигателни особености.
Дължината на железния път на територията на община Горна Оряховица е 28,1 km, а общата дължина на жп коловози/линии на територията на железопътна секция Горна Оряховица е 1318 km. Гара Горна Оряховица Разпределителна има голямо значение в обработката и разпределението на товарните превози.
През Горна Оряховица минават следните международни направления:
Жп линии София – Варна и Русе – Подкова осигуряват връзка на Горна Оряховица с посоките изток-запад и север-юг и поставят града в много благоприятно положение за превоз на товари и хора.
От 1995 година летище Горна Оряховица (GOZ) е петото международно летище в страната. То е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване.
Обсъжда се въпросът за отдаване на летище Горна Оряховица на концесия.
Данни за „Летище Г. Оряховица“ ЕАД:
На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД в гр. Горна Оряховица обслужва населението на четири общини – Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица или население над 100 000 души. Болницата разполага с четириетажна сграда и предлага стационарна медицинска помощ. Общият ѝ персонал е 286 човека, от които 117 са лекари. Болницата има 274 легла в 14 различни отделения. Към болницата има аптека, пералня, кухненски блок, заведение за бърза закуска с рум сървис (доставка за болните в стаята/стаите на безалкохолни напитки, вечеря, вилици, закуски, малки подаръци, ножове, обяд, чинии) за пациенти с двигателни/зрителни\слухови особености, автомобилен парк и кислородна станция.
Горна Оряховица разполага с 37 практики за първична медицинска помощ, 40 стоматологични практики, 108 специализирани лекарски кабинета и 9 лаборатории.
На 10,1 km от Горна Оряховица, през Арбанаси, се намира и МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.
През 1859 г. Иван Момчилов създава първото училище в града, чийто наследник сега е СУ „Георги Измирлиев“. Действащи училища са:
Във всички училища има библиотека с ученическа литература.
Младежки театър „Алтернатива“ при народно читалище „Напредък – 1869“ – Горна Оряховица
Летният театър в Горна Оряховица е с открита сцена и 2000 седящи места. Културна дейност развива народно читалище „Братя Грънчарови“, основано 2002 г.
През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:
Стадион „Локомотив“ с капацитет 10 500 седящи места, е за тренировки на местния футболен клуб Локомотив ГО. Клуб с история и традиции в българския футбол и 50 сезона в професионалния футбол на България. Представителният мъжки футболен отбор „Локомотив“ играе в Б професионална футболна група и сезон 2014 – 2015 се бори за промоция в елитната републиканска А група. През 2016 – 2017 година футболният отбор играе в новосформираната първа лига.
Стадион „Локомотив“ е ремонтиран – подмяна на покритието от пластмасова трева, ремонт на осветлението, съблекални и др.
Има мъжки хандбален отбор, както и клуб по канадска борба ЛОКОМОТИВ 96 с най-виден представител Цветан Гашевски 4 пъти световен и 11 пъти европейски шампион с лява ръка в категория до 75 kg.
Моника Георгиева (състезателка по лека атлетика в дисциплините 800 и 1500 m и многократна републиканска шампионка) се състезава за лекоатлетичен клуб „Локомотив 2010“ (Г. Оряховица). Треньор ѝ е Стефан Русанов.
В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион „Локомотив“ с площ 32 696 m² и 10 000 седящи места, лекоатлетична писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829 m², спортна зала за акробатика с площ 1080 m², спортна зала „Н. Петров“ с площ 2500 m² и 700 седящи места, зала за борба 1000 m². Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец.
В общинския център има 2 открити басейна. Има и покрит плувен басейн в СУ „Г. Измирлиев“.
В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на Министерството на младежта и спорта следните спортни клубове:
Продукти: 1 kg телешки вратни жили, 1 kg картофи, 500 g моркови, 300 g целина (корен), 500 g малки лукчета (балучки), 20 зрънца черен пипер, 500 ml червено вино, дафинов лист, бахар и сол на вкус.
Начин на приготвяне: Всичките продукти се слагат в глинено гърне. Налива се виното и се добавят 200 – 300 мл вода. Гърнето може да се сготви и само с червено вино (около 1 литър), но по този начин ястието става много по-тежко, затова по-разпространен е начинът на приготвяне с 500 мл вино и около 200 – 300 мл вода. По оригинална рецепта гърнето се приготвя в пещ за около 5 – 6 часа, но поради ограничеността на такава пещ на домакинствата, гърнето се приготвя при домашни условия във фурна, като се пече около 8 – 9 часа на около 200 градуса. Консумира се топло, като чиниите, в които се сервира, се затоплят предварително, за да не се желира месото. По предпочитание ястието се овкусява с настърган хрян и оцет. Комбинира се отлично с червено вино.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.