Стражица
град в община Стражица, обл. Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
град в община Стражица, обл. Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
Стра̀жица (до 1883 г. се казва Кадъкьой – селото със съдия / кадия от тур.) е град в Северна България, Великотърновска област, административен център на Община Стражица.
| Стражица | |
 Панорамен изглед на града | |
  Стражица  Стражица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5069 души[1] (15 март 2024 г.) 101 души/km² |
| Землище | 50,073 km² |
| Надм. височина | 98 m |
| Пощ. код | 5150 |
| Тел. код | 06161 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 69633 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Стражица Йордан Цонев (Партия Нова България; 2021) |
| Адрес на общината | |
| тел.: (06161) 43 43; 43 16 e-mail: obshtina@strazhitsa.egov.bg | |
| Стражица в Общомедия | |
Тази статия е за града. За селото вижте Стражица (село). По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 5069 души по настоящ адрес и 5452 души по постоянен адрес.
Градът се намира край Голяма река, на 30 км североизточно от Велико Търново. Има гара на железопътната линия София – Варна и шосейни връзки с градовете Горна Оряховица, Велико Търново и Попово.
В землището на града се среща орхидеята Пърчовка.
Благоприятните природо-климатични условия привличат и задържат хората по тези земи още от древността. На много места има останки от селища от праисторическо, тракийско, римско и ранновизантийско време. Повечето от средновековните селища са напуснати или унищожени при османското нашествие от края на ХІV век. Част от археологичните материали, открити случайно или при изкопни работи, са представени в Изложбената зала в града.
Има население от 4093 жители при преброяването през 1965 г.
На 29 август 1969 г. село Стражица става град.[2]
В новата история на град Стражица има дата, която разделя събитията „преди“ и „след“. Това е 7 декември 1986 г. - датата на разрушителното земетресение, което преобръща живота на жителите на града и околните села. В района на Стражица са причинени големи разрушения, като в трагедията загиват 2 души. Вследствие от земетресението са разрушени над 150 сгради.[3]
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 4417 | 100,00 |
| Българи | 3637 | 82,34 |
| Турци | 314 | 7,10 |
| Цигани | 77 | 1,74 |
| Други | 23 | 0,52 |
| Не се самоопределят | 141 | 3,19 |
| Неотговорили | 225 | 5,09 |
Народно читалище „Развитие“ е основано на 14 октомври 1895. Първоначално се е помещавало в килийното училище. От 1939 година се помещава в собствена сграда.
Християнска религия, основно православие. Историческият православен храм „Рождество Богородично“ от 1842 г. е разрушен при земетресението през 1986 г., а новият храм със същото име е осветен през 2007 г. В града има и параклис в чест на Свети Василий Велики.[5] Стражица е част от Горнооряховска духовна околия на Великотърновска епархия на Българската православна църква.
През 2008 г. отваря врати новата протестантска църква „Сион“ в Стражица.
Промишленост: месодобивна и месопреработваща, млекопреработваща промишленост, мелничарство, винарство.
Селско стопанство: зърнопроизводство, лозарство, зеленчукопроизводство, млечно животновъдство, птицевъдство, рибовъдство, пчеларство, дърводобив
На Стражица е наречена улица в кварталите „Лев Толстой“ и „Надежда II“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.