град в община Трън, обл. Перник From Wikipedia, the free encyclopedia
Трън е град в Западна България, област Перник, административен център на община Трън. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2422 души по настоящ адрес и 2601 души по постоянен адрес.[2]
| Трън | |
  | |
 Централната част на Трън | |
  Трън  Трън  Трън | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2387 души[1] (15 март 2024 г.) 111 души/km² |
| Землище | 21,582 km² |
| Надм. височина | 900 m |
| Пощ. код | 2460 |
| Тел. код | 07731 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 73273 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
| Адрес на общината | |
| пл. „Владо Тричков“ 1, п.к. 2460; тел.: 07731/22 – 65, факс: 07731/22 – 61, [mail:obshtina_tran@mail.bg] www.tran.bg | |
| Трън в Общомедия | |
Трън се намира в планински район, близо до границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман.
Разположен е на бреговете на река Ерма, в най-източната част на високопланинската котловина Знеполе. Заобиколен е от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица.
 Климатични данни за Трън (1926 – 1970)  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 15,5 | 20 | 29,2 | 28,8 | 32,2 | 34 | 36,5 | 36,8 | 37,3 | 31,6 | 25,5 | 18,5 | 37,3 |
| Средни максимални температури (°C) | 1,8 | 4,8 | 9,1 | 15,2 | 19,8 | 23,1 | 25,7 | 26,1 | 22,6 | 16,9 | 10,5 | 4,6 | 15 |
| Средни температури (°C) | −3,3 | −0,8 | 2,9 | 8,4 | 13,3 | 16 | 18 | 17,3 | 13,5 | 8,8 | 4,6 | −0,7 | 8,2 |
| Средни минимални температури (°C) | −8,7 | −6,2 | −2,5 | 1,7 | 5,9 | 9 | 9,8 | 8,8 | 5,6 | 2,2 | −0,2 | −5,1 | 2,4 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −38,3 | −31,4 | −26,5 | −9,2 | −4,5 | −1 | −0,8 | 0,4 | −7 | −10 | −20 | −30,6 | −38,3 |
| Средни месечни валежи (mm) | 41 | 38 | 37 | 50 | 73 | 84 | 55 | 43 | 43 | 51 | 51 | 47 | 613 |
| Източник: Stringmeteo.com | |||||||||||||
През зимата на 1947 г. в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България: -38,3 °C.
Трън под името Звенеаполис се среща още през средните векове в грамота на византийския император Василий Втори Българоубиец. Предполага се, че това название поставя началото на наименованието Знеполе, или поради областта градът вторично се е сдобил с това име. Трън е старо, средновековно селище, регистрирано в османските документи от средата на XVI век под наименованията кааза Изнебол, Изнебол касаба, Трън и Таран паланка. Съществуването на селището през този период е засвидетелствано и от средновековната гробищна църква „Св. Петка“ („Св. Параскева“), от разкритата преди години късносредновековна пещ за изпичане на керамика и от сградите, разкрити при започване на по-новото строителство в града.
Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села днес е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено.
Град Трън е изграден на праисторическо селище, материали от което се намират както в центъра на града, при гимназията до река Ерма /Йерма/, така и при скалната църква Св. Петка и при старата бензиностанция на края на града. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. На територията на град Трън археолозите са открили следи от три праисторически селища. При изкопи на дълбочина 1 m са намирани археологически материали от такова селище. От него произхожда каменна брадва, дебелостенна груба керамика от глина с примеси, керамика с пластична и изрязана декорация. Въз основа на тези материали селището е отнесено към Енеолитната епоха. Следите на другото праисторическо селище са открити върху скалния масив на левия бряг на река Ерма, където на терена около нея са намерени керамични материали от Халщатската и Латенската епоха. Културният пласт вероятно е бил с доста голяма дебелина, за да се запази през хилядолетията над малката като площ скална тераса. Теренът около скалата е застроен и археологическите материали са били откривани и в околните дворове. Може би с това селище са свързани синхроничните му сребърни монети от Дирахион и Тасос, намерени в Трън. Малката площ на скалата, както и изградената по-късно в нея скална християнска църква, дават основание на археолозите и историците да допуснат, че в праисторическата епоха може би при скалата е имало някакво светилище и че към селището е било изградено към светилището. Третото праисторическо селище е открито на 1 km южно от града, на левия бряг на река Ерма, до бензиностанцията. При изкопите за строежа на бензиностанцията на дълбочина 1 m са разкрити археологически материали от праисторическо селище. Керамичните материали със своята разнообразна форма, техника на производство и декорация са датирани от Бронзовата епоха. Изградено в непосредствена близост с източните склонове на Руй и с брега на бързата планинска река, праисторическото селище е изживяло не едно заливане и засипване и днес се намира под дебел стерилен пласт.[3]
По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул), славяни. Готите са от племето херули и са се заселили с цел експлоатация на рудници. Славянското заселване е било доста масирано, свидетелство за което е почти стопроцентовата славянска именна система на топографските местности в Трънско. Прабългарско присъствие не е засвидетелствано. След разгрома на тракийските племена от Римската империя те са подложени на асимилация, като в Трънско се е използвал латинският език и те впоследствие или придобиват и запазват влашко самосъзнание, или се славянизират. Следите от влашко-римско-тракийското влияние са названието на местния диалект на площада в града – Пиац, итал. пиаца, връх Чирчилат, връх и планина Руй, село Радово и т.н. Трънско е по средата на две големи славянски племена, заселили се на Балканите дали имена на реките – струмяни и моравци. Първите са дакийски славяни или южни славяни от българската група, а вторите са голям брой от западните славяни, чешки моравци. В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм – старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. Животът през Античността при сегашния град е документиран единствено от разкритата антична гробница и от намерени римски монети от IV век.[4]
За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението след превземането на София от хан Крум в април 809 г. По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква боляринът Кракра Пернишки, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018 г. тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт.
По време на османската власт градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Тарън паланка и Трън паланка. Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите.
В края на XVIII век, по времето на разоренията на Али паша Янински, групи от Костурско се преселват в Трънско. След края на дейността си като кърджалия през 1805 г., като признат от властите аян на Брезник в района на Трън се подвизава един от най-успешните кърджалийски главатари Кара Фейзи,[5] който подлага на жесток терор местното население. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград убит.
След края на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в района на Трън избухва така нареченото Знеполско въстание през 1830 г. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. През 1871 г. в манастира „Арахангел Михаил“ е основан Трънският революционен комитет. Начело на комитета застават Димо Петричев и Гиго Масаловички. Комитетът взима дейно участие в Сръбско-турската война от 1876 г. В нея участие взели четите на Симо Соколов и Гроздан Насалевски. Тези две чети по-късно се вливат в Руско-турската Освободителна война от 1877 – 1878 г. Към тях се присъединява и сформираната от Тако Пеев чета. Така Трън става център на т.нар. Шопско въстание, в хода на което са освободени Трънско, Брезнишко, Радомирско и Кюстендилско.
В края на Освободителната война Трън попада под временно управление на Сърбия до 1879 г. Жестоки последствия за Трънско има Ньойският мирен договор, с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя (село) и Петачинци, са буквално разполовени, като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две – разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства.
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 1579 българи и 611 цигани.[6]
Първото читалище в Трън се основава на 22 август 1895 г. с протокол № 4 от септември 1897 г. Целта на читалището е „умствено развитие на гражданството“. Скоро развива значителна дейност, главно чрез библиотеката си, а също така и с театралната си художествена самодейност. Изгражда и своя собствена постройка.
През 1933 г. в Трън се създава вокален квартет за народни песни, в чийто състав влиза народната певица Гюрга Пинджурова.
Периодичният печат е представен на първо място от в. „Ерма“, който излиза с прекъсвания от 1895 до 1940 г.
.jpg)
На територията на град Трън са разположени няколко православни храма:
Градът е център на Трънска духовна околия[8] към Софийска епархия на Българската православна църква.
В град Трън има и храм на Евангелската петдесятна църква.
Близо до града в село Берайнци е останала част от късносредновековната църква при оброка „Свети Георги“.
Петвековното османско заселничество се е оказало съдбоносно за населението в днешните земи на Трънския край. Дискриминацията и асимилацията намират потвърждение в много документи.
Неколкократното превземане и прехвърляне на Знеполе и Краище под чужда власт в края на ХIV в. било последвано от много разрушения и разграбвания. Някои села били напълно обезлюдени.
Липсата на турско заселничество в Знеполе и Краище е и от икономически характер и се дължи на ниските температури и продължителната зима, които не са позволявали да се отглеждат много земеделски култури. Независимо от това е имало турска администрация и местното население непрекъснато е било обект на репресии.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
