Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.
Тази статия е за православната епархия. За източнокатолическата вижте Софийска епархия (източнокатолическа). За римокатолическата вижте Софийско-пловдивска епархия.
| Софийска епархия | |
 | |
 Катедралният храм „Света Неделя“ | |
| Църква | Българска православна църква – Българска патриаршия |
|---|---|
| Страна | България |
| Център | София |
| Катедрална църква | „Света Неделя“ |
| Архиерейски наместничества | Самоков Ихтиман Дупница Радомир Кюстендил Трън Годеч |
| Дата на основаване | I век |
| Предстоятел | Даниил |
| Сан | митрополит |
| Викарен епископ | Пахомий Браницки, Исаак Велбъждски |
| Брой манастири | 41 |
| Софийска епархия в Общомедия | |
История
Античност
Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на IV век. През 343 година тук е свикан Сердикийският събор, който се проваля в основните си цели, но демонстрира авторитета на Сердикийската епископия[1].
При разделянето на Римската империя през 395 година Сердика е в границите на Източната Римска империя, но в църковно отношение остава подчинена на римския папа чрез епископа на Солун, който през 415 година получава титлата „викарий на апостолическия престол“ с юрисдикция над източните епархии на Илирик.[2] През следващите десетилетия авторитетът на солунския епископ отслабва, като папите често пряко ръководят местните епархии.[2] През 535 година император Юстиниан I основава епархията на Юстиниана Прима, чийто епископ малко по-късно става викарий на апостолическия престол, като Сердикийската епархия преминава под негова юрисдикция.[3] Тази промяна изглежда предизвиква съпротивата на сердикийските епископи, чието водещо положение сред епархиите на Средиземна Дакия е отнето в полза на Юстиниана Прима.[4]
Средновековие
Около 733 година, в резултат на острия конфликт между Лъв III и римските папи, заради поддържаното от императора иконоборство, източноилирийските епархии, сред които е и Сердикийската, преминават под ръководството на константинополските патриарси, като римските папи в продължение на столетия претендират, че те трябва да им бъдат върнати.[5] В началото на IX век Сердика е завладяна от България и съвременните изследователи предполагат, че след създаването на самостоятелна Българска църква градът е център на една от епархиите му, макар че в няколкото първични източника, изброяващи българските епархии, той не е споменат.[6] След завладяването на североизточна България от Империята през 971 година, пребиваващият дотогава в Дръстър патриарх Дамян се установява за известно време в Средец.[7] През следващите години Средецката епархия е подчинена на патриаршията в Преспа.[8]
След падането на Първото българско царство през 1018 година Средецката епархия е включена в новосъздадената Охридска архиепископия.[9] Предполага се, че след завладяването на Средец от Второто българско царство през 1195 година епархията преминава от Охридската към Търновската архиепископия, но преки сведения за нея в следващите десетилетия напълно отсъстват.[10] Тя не е спомената в документите, свързани с унията на цар Калоян от 1204 година, което е причина за разнопосочни тълкувания – според някои автори епархията отхвърля унията, според други тя не се споменава, тъй като е подчинена на Велбъждкия митрополит, а Петър Мутафчиев дори допуска, че тя е временно закрита.[11] Епархията се появява отново в източници от XIV век, когато има статут на митрополия и са известни имената на няколко митрополити.[12]
Веднага след превземането на Средец от османците през 1385 година неговата епархия е подчинена на видинския митрополит, който по това време е под юрисдикцията на константинополския патриарх.[13]
Ново време
От един ферман от 1728 година, издаден след оплакване на митрополит Анастасий Софийски става ясно, че османските служители често искали подкупи от митрополията – кафе, захар, пари и други дарове.[14]
Епископи
- Сердикийски епископи на Вселенската патриаршия
- Климент (I в.), ученик на св. апостол Павел (Посл. до филипяните 4:3)[15]
- Свети Терапонтий (III в.)[16]
- Протоген (316 – 351)[17]
- Бонос (Боноз, Боносий, последната четвърт на IV век)[18]
- Юлий (споменат през 424 и 431 г.)[19]
- Зосим (споменат през 458 г.)[20]
- Домнион (споменат през 515 г.)[21]
- Василиск (споменат през 551 г.)[22]
- Тевпрепий (VI век)[23]
- Леонтий (споменат около 580 г.)[24]
- Феликс (споменат през 594 г.)[25]
- Софийски митрополити на Вселенската патриаршия
- Димитър (печат от ок. 1000 г.)[26]
- Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)[27]
- Никита (печат от ок. 1100 г.)[28]
- Йоан (споменат в 1329 г.)[29]
- Леонтий (споменат в 1360 г.)[30]
- местоблюстител Даниил Видински[31]
- Силоаний (1455 – 1469)[32]
- Силвестър (споменат в 1469 г.)[33]
- Калист (споменат през май 1484 г.)[34]
- Калевит (споменат в 1493 и 1497[35] г., починал през 1503 г.[36])
| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Панкратий | Παγκράτιος | споменат през февруари 1515[37] | ||
| Йеремия | Ἰερεμίας | споменат в 1513[38][39] - 31 декември 1522[40] | във вселенски п. | ? - 1546[41][42] |
| Нифонт Грък | Νήφων | споменат през юли 1528[43] и през февруари 1534 г.[44] | ||
| Панкратий | Παγκράτιος | споменат на 16 май 1534[38][39] | ||
| Яков | Ιάκωβος | споменат на 17 август 1555[38][39] | ||
| Диомидий | Διομήδης | споменат в 1564 и 1565[45] | ||
| Партений | Παρθένιος | споменат през март 1579,[46] януари 1580 и в 1586[47][38] | ||
| Григорий | Γρηγόριος | споменат през април 1580[48] и на 6 януари 1587,[39] починал в 1601[47] | ||
| Йоасаф | Ιωάσαφ | избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията[47] | ||
| Неофит | Νεόφυτος | избран на 18 март 1603[47] | ||
| Йеремия | Ιερεμίας | споменат в 1614[49], 1618,[50] отстранен през 1628[47] | ||
| Мелетий | Μελέτιος | избран на 23 юни 1628, отстранен през февруари 1631[47][50] | в охридски а. | |
| Игнатий | Ιγνάτιος | избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650[47][50] | ||
| Йезекиил | Ιεζεκιήλ | избран на 30 ноември 1639[47] – 1645[50][39] | ||
| Николай | Νικόλαος | 1647 – 1650 | местоблюстител[51] | |
| Даниил | Δανιήλ | 1650 – 1670 | подал оставка[51] | |
| Мелетий | Μελέτιος | в 1670 получил ферман[52] | ? - 1697 | |
| Авксентий | Αυξέντιος | 1674 – 1676[52] | ||
| Даниил | Δανιήλ | май 1676 – 1678 | отстранен[53][52] | |
| Авксентий | Αυξέντιος | 1678 – 1680 | отстранен[53][52][54] | |
| Кирил | Κύριλλος | избран на 28 юли 1680[53][55] | от пловдивски м. | |
| Теоклит | Θεόκλητος | в 1682[56] и в 1692[57][58] | ||
| Григорий | Γρηγόριος | в 1694[59] и в 1700[53] – 1701[53] | подал оставка[53] | |
| Анастасий | Αναστάσιος | 23 май 1701 – 1743 †[53][60] | ||
| Антим | Άνθιμος | май 1743 – 1754 | подал оставка[61][53] | |
| Йеремия | Ιερεμίας | 14 април 1754 – 1783 †[61][53] | ||
| Йероним | Ιερώνυμος | 1783[62] | ||
| Теофан | Θεοφάνης | септември 1783 – 26 октомври 1822 † | ? – 1822 | |
| Йоаким | Ιωακείμ | 22 ноември 1822 – 1830 | от фанарски и ферсалски м., в янински м. | ? – 1845 |
| Паисий | Παΐσιος | септември 1830 – 1 април 1837 | от еритрейски е., в смирненски м. | 1778 – 1877 |
| Мелетий | Μελέτιος | 10 април 1837 – януари 1847 | по-рано лариски м., по-късно димотишки м. | 1778 – 1860 |
| Паисий | Παΐσιος | 7 октомври 1847 – 14 юли 1853 | от смирненски м., в ефески м. | 1778 – 1877 |
| Гедеон | Γεδεών | 14 юли 1853 – 19 април 1861 | от мраморноостровен м., мраморноостровен | ? – 1877 |
| Доротей | 19 април 1861 – октомври 1872 | от нишавски м., в скопски м. на Българската екзархия | около 1830 – 1875 | |
| Антим | Άνθιμος | 27 ноември 1872 – 22 декември 1873 | по-рано велешки м., в дабробосненски м. | 1812 – 1884 |
- Софийски митрополити на Българската екзархия и патриаршия
| Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|
| Мелетий | 15 октомври 1872 – 11 февруари 1883 | подал оставка | 1832 – 1891 |
| Партений | 12 февруари 1892 – 20 юни 1918 | от велички е. | 1845 – 1918 |
| Стефан | 23 март 1922 – 8 септември 1948 | от маркианополски е., подал оставка | 1878 – 1957 |
| Кирил | 10 май 1953 – 7 март 1971 † | от пловдивски м. | 1901 – 1971 |
| Максим | 4 юли 1971 – 6 ноември 2012 † | от ловчански м. | 1914 – 2012 |
| Неофит | 24 февруари 2013 – 13 март 2024 † | от русенски м. | 1945 – 2024 |
| Даниил | 30 юни 2024 – | от видински м. | 1972 - |
Манастири
- Самоковски манастир „Покров на Пресвета Богородица“
- Ресиловски манастир „Покров на Пресвета Богородица“
- Драгалевски манастир „Успение на Пресвета Богородица“
- Руенски манастир „Св. Иван Рилски“
- Дървенишки манастир „Св. прор. Илия“
- Обрадовски манастир „Св. Мина“
- Бистришки манастир „Св. Петка“
- Бистришки манастир „Св. праотци Йоаким и Анна“
- Кремиковски манастир „Св. Георги“
- Орландовски манастир „Св. Три Светители“
- Владайски манастир „Св. Петка“
- Мърчаевски манастир „Св. Троица“
- Шумски манастир „Св. арх. Михаил“
- Кокалянски манастир „Св. арх. Михаил“
- Кладнишки манастир „Св. Николай“
- Батулийски манастир „Св. Николай“
- Клисурски манастир „Св. Петка“
- Долнолозенски манастир „Св. ап. Петър и Павел“
- Долнолозенски манастир „Свети Спас“
- Чепински манастир „Св. Три Светители“
- Дивотински манастир „Св. Троица“
- Годечки манастир „Св. Дух“
- Германски манастир „Св. Иван Рилски“
- Гранички манастир „Св. ап. ев. Лука“
- Гигински манастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян“
- Осеновлашки манастир „Седемте престола-Рождество Богородично“
- Костинбродски манастир „Св. арх. Михаил“
- Горнобогровски манастир „Св. Георги“
- Долнобогровски манастир „Св. ап. Петър и Павел“
- Панчаревски манастир „Св. Николай Летни“
- Билински манастир „Св. арх. Михаил“
- Букоровски манастир „Св. Георги“
- Балшенски манастир „Св. Теодор Стратилат“
- Илиянски манастир „Св. прор. Илия“
- Курилски манастир „Св. Йоан Рилски“
- Разбоишки манастир „Св. Богородица“
- Сапаревобански манастир „Св. архидякон Стефан“
- Чепърленски манастир „Св. Параскева“
- Челопеченски манастир „Св. Богородица“
- Елешнишки манастир „Св. Богородица“
Духовни околии
- Софийска духовна околия
- Самоковска духовна околия
- Ихтиманска духовна околия
- Дупнишка духовна околия
- Радомирска духовна околия
- Кюстендилска духовна околия
- Трънска духовна околия
- Годечка духовна околия
Храмове
- катедрален храм „Света Неделя“, София
- храм „Св. Андрей Първозвани“, – София
- храм „Св. архангел Михаил“, с. Бистрица
- храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София
- храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (ротонда), София
- храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София
- храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София
- храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево
- храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София
- храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. Кокаляне
- храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, София
- храм „Св. вмчк Пантелеймон“, кв. Бояна, София
- храм „Св. вмчкца Параскева“, София
- храм „Св. Възкресение Христово“, жк. „Красна поляна“, София
- храм „Св. Димитър“, жк. „Хаджи Димитър“, София
- храм „Св. Климент Охридски“, жк „Люлин 6“, София
- храм „Св. Мина“, кв. Лозенец,
- храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, София
- храм „Св. Мина“, кв. Слатина, София
- храм „Св. Наум Охридски“, жк. „Дружба 1“, София
- храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. Връбница, София
- храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София
- храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София – Руска православна църква
- храм „Св. Николай Софийски“, София
- храм „Св. Петка Самарджийска“, София
- храм „Св. Петка“, кв. Орландовци, София
- храм „Св. Петка Стара“, София
- храм „Св. Покров Богодоричен“, пл. „Руски паметник“, София
- храм „Св. Преображение Господне“, София
- храм „Св. Пророк Илия“, кв. Илиянци, София
- храм „Св. Пророк Илия“, кв. Княжево, София
- храм „Св. Рождество Богородично“, жк. „Лагера“, София
- храм „Св. Рождество Богородично“, кв. Филиповци, София
- храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, жк. Разсадника, София
- храм „Св. св. Кирил и Методий“, жк. „Бъкстон“, София
- храм „Св. св. Кирил и Методий“, София
- храм „Св. Седмочисленици“, София
- храм „Св. София“, София
- храм „Св. Трисвятители“, кв. Орландовци, София
- храм „Св. Троица“, кв. „Гео Милев“, София
- храм „Св. Троица“, кв. Драгалевци
- храм „Св. Троица“, бул. К. Величков, София
- храм „Св. Троица“, София – Румънска православна църква
- храм „Св. Успение Богородично“, Малашевски гробища, София
- храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля, София
- храм „Св. Успение Богородично“, Централни гробища, София
- храм „Св. Успение Пресвета Богородица“, жк. „Хиподрума“, София
- храм „Св. Цар Борис I Покръстител“, жк. „Овча купел 2“, София
Бележки
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
