Remove ads
Преспа е средновековен град, разположен в едноименната област в Югозападна Македония. Той е резиденция и лобно място на българския цар Самуил, а според някои историци е столица на Първата българска държава и седалище на българската патриаршия в последните десетилетия на X век.[1]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.
| Преспа | |
 Разположение на Преспанската крепост на остров Свети Ахил | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Преспа |
| Местоположение | Ахил |
| Основаване | Средновековие |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
Топонимът Преспа се употребява за езеро, селище на остров или просто остров.[2] Според Иван Микулчич името Преспа се дължи на това, че остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро е близо до канала, през който водата се пресипва от Малкото в Голямото Преспанско езеро.[1]
Известният писмен и археологически материал позволява да се заключи, че в края на Ранното средновековие строителна дейност е имало:
- на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро (днес на територията на Гърция[3]);
- в днешното село Герман – източно от Малкото Преспанско езеро, Гърция;
- на островите Град (днес в Северна Македония) и Мали град (днес в Албания) в Голямото Преспанско езеро;
- в околността на село Цари Двор – северно от Голямото Преспанско езеро;
- на билото на Галичица, планинската верига между Преспа и Охрид (крепостта Василида)[2].
Допустимо е същинският град – средище на тази агломерация от селища, крепости и манастири – да се търси на остров Свети Ахил.[2] Той е най-големият от трите изброени острова (дълъг е 1700 м и широк – 500 m).[4][1] Южният край на острова се издига на 83 m над езерото. В тази част лежат руините на голяма средновековна крепост.[1] На Свети Ахил са открити развалини на няколко църкви. Сред тях е и голяма базилика, която според някои изследователи е един от седемте големи храма, построени от княз Борис I след покръстването,[5] а според други е строена от тесалийски гърци по заповед на Самуил.[3] По своя архитектурен план тя наподобява отчасти Голямата базилика в старата българска столица Плиска. Сред развалините ѝ са се запазили паметници на ранносредновековната живопис и скулптура в българската държава.[6] От вътрешната страна на апсидата са изписани имената на епископиите, подчинени на българския патриарх в края на X век.[5] Централната част на острова заедно с височините Кале и Кулата изглежда е била укрепена. По-ниската и бреговата част е била застроена с църкви и вероятно жилищни постройки. Тя е образувала нещо като външен град. Северният край носи името Порта. Може да се предположи, че и външният град е разполагал със защитна система.[2]
Remove ads
Градът придобива голямо политическо значение след 971 г., когато българската столица Велики Преслав е завладяна от византийците (вижте Българо-византийски войни). Преспа е едно от средищата на въстанието на комитопулите, които отхвърлят византийската власт от западните български земи. Изказана е хипотеза, че езерният град е резиденция на най-стария от четиримата комитопули – Давид, преди да бъде убит през 976 г.[8] По-късно в града се установява Самуил, който, макар и без владетелска титла, на практика управлява сам българската държава след убийството на Арон през 987 г. и особено след пленяването на цар Роман в 991 г. На това основание се твърди, че през тези години Преспа се превръща в официална столица на царството[9].[10] Съгласно Енциклопедия „България“ градът е столица още от 973 до 996 г.[11], според Кирило-Методиевската енциклопедия – поне до 1015 г.[2], но много медиевисти не приемат това виждане. Според едни в периода след падането на Преслав поне до 986 г. държавно-политически център на България е град Средец[12]. Други смятат, че Преспа никога не е бил официална столица на Самуилова България, за разлика от Скопие и Охрид.
След превземането на крепостта Лариса в Тесалия през 983[9] или 985 г. Самуил отнася в Преспа мощите на Свети Ахил[13]. На името на този светец е кръстен големият остров на Малкото Преспанско езеро[5]. По Самуилово време на острова са издигнати дворци[10], свързани с крепостна кула на насрещния бряг посредством изкуствен насип[9]. На източния бряг на езерото, край по-късното село Герман, през 992 – 993 г. комитопулът оставя паметен надпис на своите родители, Никола и Рипсимия, и на най-големия си брат, Давид[14][15] (виж Самуилов надпис). Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за цар, в Преспа е седалището на българската патриаршия[10]. Впоследствие то се премества в Охрид[16]. Българския патриарх Герман, предстоятел на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на X век, мести седалището си от Воден в Преспа и е починал тук около 1000 година.[17]
Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в Беласишката битка цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император Василий II, и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.[18] Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз Иван Владимир, убит по заповед на цар Иван Владислав[10]. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по-голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта и я прекръства на Констанция[19].
Преспа е освободена в 1040 г. от Цар Петър Делян, и е едно от последните места, в които Византия повторно успява да установи господството си в 1041 г. Преспа е разрушена повторно в 1073 г. заедно с базиликата „Свети Ахил“ и Самуиловите дворци от алемани и нормани византийски наемници, когато при подавянето на въстанието на Георги Войтех боеве има единствено при Преспа където германските наемници и викингите разграбват града, разрушават дворците на цар Самуил и заедно с тях разграбват и разрушават базиликата Свети Ахил на острова.[20]. През XII век Преспа е спомената в исторически извори като административен център.
В 1203 г. Цар Калоян освобождава района от византийско владичество. След смъртта му тук владеее българският севастократор Стрез, след който, за кратко в началото на XIII век е във властта на Епирското деспотство, което скоро е разгромено от Иван Асен II и тук отново е част от Българската държава. През 1259 г. е заюван от Никея. По-късно след което следите на това средище изчезват от историческата сцена[21].
При разкопки на остров Свети Ахил през 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива гроб, в който се смята, че е погребан Самуил[22].
Remove ads
- Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, ISBN 954-430-200-X
- Андреев, Й. Самуил, в: Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл. Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник, издателство „Просвета“, София 1994 (1995), ISBN 954-01-0476-9, стр. 334
- Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Издателство „Наука и изкуство“, София 1977 (цитиран по електронното издание в сайта Книги за Македония, от 9.8.2008)
- Георгиев, П. Преспа, в: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. III, стр. 327 – 331, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2003, ISBN 954-430-943-8
- Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София 1978
- Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София 1986
- Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том 1, част 2: От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), Издателство „Наука и изкуство“, София 1971 (достъпно в Интернет от сайта Книги за Македония на 27.7.2008)
- Иванов, Й. Български старини из Македония (фототипно издание), Издателство „Наука и изкуство“, София 1970
- Иванов, Й. Цар Самуиловата столица в Преспа, в: Известия на българското археологическо дружество, т. I, 1910, стр. 55 – 80.
- История на България, том III, Издателство на БАН, София 1982
- Кънчов, В. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр.214 – 216 и 218 – 219
- Микулчиќ И. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Скопје, 1996
- Муцопулос, Н. Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня, София, 2007.
- Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7
Remove ads
- БНТ: Островът на цар Самуил (Youtube)
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads