море From Wikipedia, the free encyclopedia
Адриатическо море (на италиански: Mare Adriatico; на словенски: Jadransko morje; на хърватски: Jadransko more; на сръбски: Јадранско море или Jadransko more; на албански: Deti Adriatik; на латински: Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.[1]
Адриатическо море | |
част от Средиземно море | |
Карта на Адриатическо море | |
Координати | |
---|---|
Притоци | Адидже, Бояна, Дрин, Кърка, Неретва, По, Соча |
Страни с излаз | Италия, Словения, Хърватия, Черна гора, Албания |
Дължина | 796 km |
Ширина | 93 – 222 km |
Средна дълбочина | 100 – 170 m |
Максимална дълбочина | 1589 m |
Площ | 138 595 km² |
Обем | 35 000 km³ |
Соленост | 38 – 39 ‰ |
Макс. температура | 24° C |
Мин. температура | 9° C |
Острови | над 1300 |
Градове | Бари, Венеция, Триест, Сплит, Пескара, Шибеник, Римини, Риека, Драч, Анкона, Задар, Вльора, Бриндизи, Дубровник, Неум |
Адриатическо море в Общомедия |
Адриатическо море е разположено между Апенинския полуостров на югозапад и Балканския полуостров на североизток. На югозапад, запад и северозапад мие бреговете на Италия, на север – бреговете на Словения, на североизток – бреговете на Хърватия и Черна гора, а на изток – бреговете на Албания. На югоизток чрез протока Отранто (78 km) се свързва с Йонийско море. Дължина от северозапад на югоизток 796 km, ширина от 93 до 222 km, площ 138 595 km2. От три страни морето е заобиколено от високи планини: Апенинските на югозапад, Алпите на север и Динарските на североизток. Северозападните и западните му брегове са ниски, на места лагунни. В тази си част Адриатическо море бързо се запълва от наносите на реките (основно река По), в резултат на което някои древни пристанища (Л'Акуила, Адрия и др.) днес отстоят далеко от морето. Крайбрежието на Балканския полуостров представлява от своая страна редица залети от морето паралелни на брега долини (далматински тип бряг), което обуславя наличието на големи и малки острови, най-големи от които са – Корчула, Хвар, Брач и др. Най-големите заливи са в северната му част – Венециански и Триестки, а в югозападната – залива Манфредония. На север е големият полуостров Истрия, а на югозапад – Гаргано.[2]
Дъното на морето представлява депресия с плавен наклон от северозапад на югоизток. Дълбочината в северните му плитки части е от 20 до 65 m, в средните от 100 до 170 m, а в югоизточните до 1589 m (максимална дълбочина). Дъното е покрито с фораминиферни пясъци и тини, а в близост до бреговете – камъни, чакъли и пясъци.[2]
Климатът на морето се характеризира със средимноморски черти, но под влияние на особеностите на обкръжаващата суша значително се отличава от климата на Средиземно море. Характерни местни ветрове са бора, сироко, мистрал, които силно вляет на температурата на въздуха. Средната февруарска температура е от 5 °C на север до 10 °C на юг, а средната августовска – съответно от 24 °C до 26 °C. На юг зимата се характеризира с висока облачност и значителни валежи (60 – 70% от годишната сума). През лятото преобладава ясно време с добре изразени бризи.[2]
Най-голямата река вливаща се в Адриатическо море е река По. Други по-големи реки са Рено, Адидже и Пияве, които заедно с По се вливат в северозападната му част. от североизток се влива река Неретва, а от изток – Дрин, Вьоса и др.
Хидроложкият режим на морето се определя от климата и речния приток на вода в северните му части. Повърхностните течения образуват цикличен кръговрат. Покрай североизточните му брегове на северозапад се движат средиземноморски води, а покрай югозападните му брегове в обратно направление – собствено адриетически слабосолени води. Температурата на водата на повърхността през февруари е от 7 °C на север до 13 °C на юг, а през август съответно от 24 °C до 26 °C. Солеността на север е 30 – 35‰, а на югоизток – до 38‰. В дълбочинните слоеве температура на водата и солеността са почти постоянни съответо – 12 – 12,5 °C и 38 – 38,58‰. Приливете са смесени с амплитуда до 1,2 m на север.[2]
Риби в Адриатическо море:
Раци и други мекотели в Адриатическо море:
В Адриатическо море е развит риболова, основно сардина и скумрия.
Основни пристанища са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.