From Wikipedia, the free encyclopedia
Дрин или Дрим (на албански: Drini; Българска литература Дрим; на гръцки: Δρινος), е река в Северна Албания. Дължина 148 km (с дясната съставяща я река Бели Дрин 323 km). Площ на водосборния басейн 12 600 km².[1]
| Дрин (на албански: Drini | |
 Язовир Коман | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Албания |
| Дължина | 148 (323) km |
| Водосб. басейн | 12 600 km² |
| Отток | 290 m³/s |
| Начало | |
| Място | Черни Дрин (лява съставяща) Бели Дрин (дясна съставяща) |
| Координати | |
| Надм. височина | 279 m |
| Устие | |
| Място | Адриатическо море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Дрин в Общомедия | |
Реката е спомената на български в XIV век като Дрïмъ. Името е антично – Drinius, Trinius (Плиний), Δρεῖνος (Птолемей). Произходът му е илирийски от по-старо *Drūn, от индоевропейското *drū- в староиндийски drāvayate, тече, тича, авестийски dru, тичам с илирийски или албански преход на индоевропейското ū > i, сравнимо с албанското mi, мишка, срещу староиндийското mūš и латинското mūs, албанското mizë, комар, срещу латинското musca, литовското musė, арменското mun, муха.[2]
Река Дрин се образува от сливането на двете съставящи я реки Черни Дрин (лява съставяща, 149 km, 3504 km²) и Бели Дрин (дясна съставяща, 175 km, 4964 km²), на 279 m н.в., при град Кукъс. Сега водослива на двете реки е „удавен“ от водите на най-горния язовир от хидрокаскадата „Коман“. След образуването си река Дрин чрез дълго над 50 km и дълбоко на места над 1000 m дефиле проломява южните масиви на Североалбанските планини. По цялото протежение на дефилето е изградена хидрокаскадата „Коман“, състояща се от 3 язовира „Коман“, „Фиерза“ (73 km²) и „Вах Деяс“ (25 km²). При изтичането си от най-долния язовир, при село Миеда, Дрин навлиза в Североалбанската крайбрежна низина и се разделя на 2 ръкава (бифуркация). Левия ръкав (по-маловоден, до 1858 г. е било обратно) под същото име завива на юг, а след град Лежа – на запад и се влива в източната част на Дринския залив на Адриатическо море на 6 km югозападно от град Лежа. Десният ръкав (по-пълноводен) под името Голям Дрин след 15 km се влива отляво в река Буна, която изтича от Шкодренското езеро, и, която (в най-долният си участък служи за граница между Албания и Черна гора) се влива в северозападната част на Дринския залив на Адриатическо море.[1]
Водосборният басейн на река Дрин е с площ от 12 600 km². На запад водосборният басейн на Дрин граничи с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Адриатическо море, на север и североизток – с водосборните басейни на реките Сава и Велика Морава (десни притоци на Дунав), на изток – с водосборния басейн на река Вардар (от басейна на Егейско море), а на юг и югозапад – с водосборните басейни на реките Семани, Шкумбини и Мати (от басейна на Адриатическо море).
Основни притоци:
Река Дрин има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо зимно пълноводие и лятно маловодие. При много високо ниво голяма част от водите на Голям Дрин „подпират“ водите на река Буна, навлизат в Шкодренското езеро и повишават неговото равнище. Среден годишен отток при бифуркацията на Дрин 290 m³/sec. [1]
Природата по поречието на Дрин е изключително красива. Тя е местообитание на много хищници. Северно от реката по горното ѝ течение са намира девствената планина Проклетия.
Река Дрин е важен енергиен източник, който носи ползи за албанската икономика. На нея има изградени три язовира с каскади и ВЕЦ-ове които произвеждат по-голямата част от електроенергията на Албания. Язовирите и поречието са рибовъден и риболовен район. в Долното течение водите на реката основно се използват за напояване в крайбрежната Североалбанска низина. Тъй като по-голямата част от долината на реката е много тясна и в значителна степен залята от водите на трите язовира населените места са молко на брой и са предимно села. При сливането на Черни и Бели Дрин е разположен град Кукъс, а преди устието ѝ – град Лежа.[1]
Тъй като Охридското езеро чрез река Черни Дрин се оттича в Дрин, а и албанските земи са под българска власт през средновековието, Иван Вазов отбелязва изрично реката, като българска такава. [3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
