най-голямата река в Италия From Wikipedia, the free encyclopedia
По (на италиански: Ро), наричана Потамос Ериданус (Ποταμός) от древните гърци, е най-голямата река в Италия (региони Пиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Ломбардия, Венето, Емилия-Романя, Тоскана и автономна област Тренто), вливаща се в Адриатическо море, с дължина 652 km и площ на водосборния басейн 71 000 km².[1]
| По (на италиански: Ро), | |
 Река По в района до град Кремона | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  ИталияПиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Ломбардия, Венето, Емилия-Романя, Тоскана, Тренто |
| Дължина | 652 km |
| Водосб. басейн | 71 000 km² |
| Отток | 1460 m³/s |
| Начало | |
| Място | Mасив Монвизо, Котски Алпи, провинция Кунео |
| Координати | |
| Надм. височина | 2118 m |
| Устие | |
| Място | Адриатическо море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| По в Общомедия | |
През 1995 г. делтата на По до град Ферара е обявена от ЮНЕСКО за обект на световното наследство заради голямото си екологично значение.[2]
В Древна Гърция По се свързва от много автори с митологичната река Еридан[3] (на старогръцки: Ἠριδανός, на латински: Eridanus, на литературен италиански Eridano). Първите исторически източници за наименованието са в древногръцката поема „Теогония“ на поета Хезиод (ок. 7 век пр.н.е.) като наименование на едно от многото деца (океаниди) на титана Океан и на нимфата Тетида. Името е възприето от историка Полибий през 2 век пр.н.е., според когото Еридан е един от синовете на Фаетон, паднал в река по време на надпревара с двуколни колесници, така че реката е и врата към Хадес (подземният свят) според старогръцката митология, но също и титлата на принц, посветен на древноегипетските култове – фигура, която често се появява в древните легенди за Торино.
Река По води началото си от северния ъгъл на малкото високопланинско езеро Фиоренца, разположено на 2118 m надм. височина по северното подножие на масива Монвизо в Котските Алпи или по-точно – от местността Пиан дел Ре (Pian del Re) на община Крисоло в провинция Кунео, Северна Италия.
Тече в дълбока и тясна планинска долина до градчето Санфронт, като по протежение на около 20 км преодолява денивелация от над 1600 m. След това излиза в крайната западна част на обширната Паданска низина, като я пресича по дължина от запад на изток. Тече на изток до град Салуцо, след това на североизток и на 20 км североизточно от град Торино тече отново на изток и запазва тази посока до устието си. В Паданската низина долината на По е много широка и плитка, а течението – бавно и мудно. След устието на най-големия си десен приток – река Танаро ширината на коритото на По достига 300 – 350 m, като оттук до устието то е оградено от високи водозащитни диги, предотвратяващи многобройните наводнения, предизвиквани от реката в миналото. В средното и долното си течение По образува множество меандри, което в миналото е довело до формирането на крайречни езера – т.нар. старици. Коритата в долните течения на голяма част от притоците му също са обезопасени с водозащитни диги. В района на град Ферара (на около 70 km от устието) река По започва да се разделя на отделни ръкави с острови между тях и образува голяма и заблатена делта с площ около 1500 km², която ежегодно нараства средно с по 600 декара. Поради това някои древни пристанища южно от делтата, като например Равена, в днешно време се намират на около 10 km от брега на морето, което е резултат от пренасянето на наносите на реката в южна посока от адриатическите течения.
Делтата на По е една от най-сложните в Европа, със стотици малки ръкави и пет по-големи: По ди Маестра (Po di Maestra), По дела Пила (Po della Pila), По деле Толе (Po delle Tolle), По ди Ньока (Po di Gnocca) и По ди Горо (Po di Goro). Най-големият от тях е По дела Пила и е единственият плавателен ръкав.
По се влива в крайната югозападна част на Венецианския залив на Адриатическо море.[1]
Водосборният басейн на По обхваща площ от 71 000 km², като около 70 000 km² са разположени в Италия, а останалите 1000 km² – в Швейцария. На югоизток водосборният басейн на По граничи с водосборния басейн на река Рено (от басейна на Адриатическо море), на юг – с водосборните басейни на реките Серкьо, Тине, Вар и на други по-малки реки, вливащи се в Лигурийско море, на запад и северозапад – с водосборния басейн на река Рона (от басейна на Средиземно море), на север – с водосборния басейн на река Рейн (от басейна на Северно море), а на североизток – с водосборните басейни на реките Ин (десен приток на Дунав) и Адидже (от басейна на Адриатическо море).[1]
Най-големи и най-пълноводни са левите притоци на По – Дора Рипария, Дора Балтеа, Тичино, Ада и Ольо, водещи началото си от южните склонове на Алпите. Десните притоци, водещи началото си основно от северните склонове на Тоскано-Емилианските Апенини и Приморските Алпи, са предимно маловодни (най-голям приток е река Танаро) и носят голямо количество наноси в По.[1]
Основните притоци на По (с дължина над 20 km) са 141 на брой, като 26 от тях са с дължина над 50 km (в посока от извора до устието, ← ляв приток, → десен приток):
Средният годишен отток в устието е 1460 m³/sec. Левите притоци на По са пълноводни през пролетта и лятото по време на топенето на снеговете и ледниците в Алпите, поради което в горното си течение По има алпийски хидроложки режим, а десните му притоци са пълноводни през пролетта и есента. Поради тази причина По формира две пълноводия: основно през май и юни, и вторично – през октомври и ноември в средното и долното си течение. През зимата реката е маловодна. Ежегодно По внася в Адриатическо море 13 – 15 млн. тона наноси.[1]
На 4 май 2007 г. реката пресъхва на места напълно. Италия обявява извънредно положение в северните и централните райони. Пресъхването е в резултат на малкото снеговалежи в Алпите през зимата на 2006 – 2007. В Италия тази зима е най-топлата от 200 години насам и това най-вероятно е свързано с глобалното затопляне.
Най-опустошителните наводнения, причинени от преливането на река По и нейните притоци, са документирани през:
Преливанията и наносите, носени от По, са предизвикателство за инженерите от дълги години. Ватиканът е построил диги по течението на реката, както и канали с цел отклоняване на наносите, а в областта между Ферара и Адриатика в последните три века са разработени наново и рекултивирани хиляди акра площ. През 1953 г. е създаден проект, целящ подобряването на почвата, разработването и облагородяването на блатистите райони около реката, като тези на Вали ди Комакио, както и създаването на малки ферми в областта на делтата. Въпреки това всички тези райони претърпяват редица щети през големите наводнения от 1957 и 1966 г.
Голяма част от водите на реката се използват за напояване, а на редица от левите ѝ притоци са изградени каскади от язовири с ВЕЦ-ове при преградните им стени. Чрез система от канали е свързана с Милано, някои от които са проектирани от Леонардо да Винчи. Река По е плавателна за плиткогазещи съдове от нейното начало до град Павия.
По преминава през по-голямата част през Северна Италия, от запад на изток през цялата Паданска низина. От източника до устието реката преминава през редица провинции: Кунео, Торино, Верчели и Алесандрия в регион Пиемонт; Павия, Лоди, Кремона и Мантова в регион Ломбардия; Пиаченца, Парма, Реджо Емилия и Ферара в регион Емилия-Романя; и Ровиго в регион Венето.
Повече от 16 милиона души живеят по бреговете на По, което е около една трета от цялото население на Италия. Районите около течението на реката са сред най-гъсто населените в Европа.[1]
На реката се намират около 3200 населени места, сред които:
Преминаването на река По е гарантирано от голям брой мостове, датиращи от различни исторически периоди, сред които:
.JPG)
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
