Нанос

Наносите представляват неспоени наслаги на земната повърхност – пясък, филц (дребна баластра), чакъли, глина и др., както и изветрителните скални маси, придвижвани от вода, вятър, ледник.^[1]

Наносен материал на дъното на поток

Речните наноси са неразтворените и несвързани минерали, които се транспортират и наслагват от водните течения на реките. Те биват дънни и плаващи. Дънните наноси лежат или се движат по речното легло чрез плъзгане, търкаляне или подскачане в зависимост от големината на частиците. Плаващите наноси се придвижват с помощта на водните течения.^[1] Сумарният наносен отток на реките, сбора на плаващите и дънните наноси определя твърдият отток на реките.^[2]

Наносните отложения, образувани при оттегляне на водата при наводнения образуват наносни тераси. Натрупването на влачени от водните течения на реките разрушен скален материал и отложен в коритата им образува наносни конуси. В тях скалният материал е сортиран по големина, като намалява от горе надолу. В периферната част преобладават пясъците и глините.^[3]

Количеството наноси (неразтворени вещества) определя мътността на водата, която се измерва в mg/dm³ или g/m³.^[4]

Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Източници

1. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 162.
2. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 174.
3. Бецински, Петко. Полиглотичен речник на хидрогеоложки термини и понятия. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-007-6. с. 192.
4. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 160.