Оброк

Оброците са традиционни свещени места в централната част на Балканския полуостров (главно в Сърбия и Западна България), както и култови ритуали, сходни с курбан, извършвани там ежегодно на определен християнски празник.

Оброчище на площада в с. Лютиброд, скицирано през юни 1916 г. от Иван Енчев – Видю, който пише: „Върху постамент от варовит туф, забит в земята, е сложен с широкото надолу мраморен, във византийски стил капител. Върху едната страна на капитела са изваяни гръцки орнаменти – меандри, и между тях кръст. На тази група от камъни, напомняща олтарен престол, е облегнат висок кръст, издялан грубо с брадва от дъбово дърво, кован с гвоздеи, който по всяка вероятност е бил по-рано забит в земята. Това се вижда от дебелия полуизгнил край на долното му крило. Мегданчето, гдето е направено оброчището, се намира сред селото на най-високото място, на един от баирите, върху който е заселено. Недалеч от оброчището стърчи камбанария, построена от дъбови греди. В с. Лютиброд църква няма; черкуват се из околните села, отгдето на известни празници дохождат свещеници и служат на оброчището. Тук селяните се сбират да се молят за дъжд, колят курбан и пр.“

Наименование

В българската етнографска литература най-често използваното наименование на оброчните места и ритуали е оброк (от „обричам“, дума с праславянски произход^[1]). В сръбската етнография преобладава името запис, използвано също и в някои български региони,^[2] както и в по-ранната българска литература.^[3]

На местно ниво оброците се наричат по много различни начини, сред които оброчище, църквище, курбанище, соборище,^[4] подкръст^[2] и други.

Оброчни места

Оброците могат да бъдат разположени в селището или извън него.^[4] Според Димитър Маринов те се поставят във важни за общността места – местности с обработваеми земи и трайни насаждения, при извори и други водоизточници, захранващи селото с вода или задвижващи воденици – с цел да им осигурят свръхестествена защита.^[5] Маринов отбелязва и случай, в който оброкът се намира в някогашно гробище и отбелязва специфичните ритуали при него.^[5] Някои етнографи, стремящи се да обосноват древен и езически произход на обичая, твърдят, че оброчища се разполагат на древни предхристиянски култови места.^[4][6]

Оброчните места се отбелязват с култови знаци: голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони.^[4]

Посегателството върху оброчните места е забранено.^[4] Дърветата са смятани за свещени и не се секат, като се смята, че покушенията срещу тях ще бъдат наказани – при подобно посегателство срещу такова дърво в Западна България се устройва общинска проклетия.^[6] По време на колективизацията много оброци – често разположени на границите между отделни земеделски имоти, които са заличени – са унищожени, като местните легенди приписват на тези събития различни бедствия – от смъртни случаи на конкретни извършители до спад в раждаемостта и обезлюдяване на цели области.^[7]

Водосвет на оброк в Софийско, 2018 година

Ритуали

Мястото се посещава от вярващите в определен календарен ден, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие, защита от суша, градушки, наводнения, пожари, и др. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението - курбан на мъжко животно - теле, овен или шиле, понякога дори вол.^[8] На оброчния знак и около него се палят свещи и се поставя храната за трапезата - курбанът с допълнително донесени хлябове.^[8][4] Свещеник извършва водосвет и прекадява храната, която след това се слага на масата за участващите в ритуала.^[8]

При тържества на някои оброчища се пробиват в дърветата дупки със свредели и се слагат там ястия и светена вода – така дърветата се „хранят“.^[6]