Стояна-Мария Константинова Мутафова [2] [3] Стоянка Мутафова , е българска театрална , телевизионна и филмова актриса със 70-годишна кариера.
Quick Facts Родена, Починала ...
Close
Родена е на 2 февруари 1922 г. в София . Баща ѝ Константин Мутафов , тогава драматург в Народния театър „Иван Вазов“ , е български писател, преводач, критик, от град Русе , където малката Стоянка често гостува като дете,[4] Трявна (по бащина линия) и от Битоля (по майчина линия). Майката на Стоянка Мутафова е Екатерина Джансъзова, чиито родители са от Одрин .[2]
През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия . Мутафова завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ , Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага , Чехословакия .
Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ , където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.[5]
Играе в над 90 театрални постановки. Измежду пиесите с нейно участие са „3 сестри“, „Дванайсета нощ “, „Големанов“ (където играе баба Гицка), „Госпожа Министерша“, „И най-мъдрият си е малко прост“ и „Арсеник и стари дантели“.
Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов “, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло “, „Любимец 13 “, „Специалист по всичко “, „Кит “ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Парцалев , Георги Калоянчев , Апостол Карамитев , Невена Коканова .
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова. През 1980 г. играе ролята на баба Цоцолана в серийния филм излъчван по Българска телевизия „Патиланско царство “, базиран на едноименната литературна поредица на Ран Босилек .
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъци на ръцете и. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.[6]
През периода 2011 – 2018 г. Мутафова играе баба Марийка Чеканова в сериала на bTV „Столичани в повече “.
На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ , Канада , Германия , Нидерландия , Швейцария и Великобритания .
От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева , с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора , Кюстендил , Русе , Пазарджик , Хасково , Димитровград , Шумен , Велико Търново , Горна Оряховица , Перник , Велинград , Силистра , Тутракан , Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София , и др. По време на националното турне получава близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски , Трявна , Поморие , Бургас , Пловдив , Асеновград и други.
На 2 февруари 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва 70 години на сцена и 97-и рожден ден в зала 1 на НДК .
Тя се определя като атеистка .[7]
Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 24 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена , а после заради неговата работа се преселват в Прага . Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.
Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки ).
Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов . За него тя казва, че е любовта на живота ѝ.[8] ВИТИЗ . Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.
Стоянка Мутафова умира на 97 години на 6 декември 2019 г. във Военномедицинска академия в гр. София след няколко месеца на сериозни проблеми със здравето. Новината за смъртта ѝ е съобщена от Евгени Боянов — неин организатор на професионална дейност.[9] некроза на жлъчния мехур, сепсис и пневмония .[7]
Поклонението се провежда на 9 декември 2019 г. в Сатиричния театър. Присъстват кметът на София Йорданка Фандъкова , министърът на културата Боил Банов , Вежди Рашидов , Татяна Лолова , Светослав Пеев , Васил Найденов , Ирен Кривошиева , Калин Сърменов , Силвия Лулчева , Аня Пенчева , Христо Мутафчиев , Ивайло Калоянчев , Албена Павлова , Емил Марков, Астор , Любомир Нейков , Йорданка Христова , Николай Атанасов-Шуши, Стефан Вичев (автор на биографична книга за Константин Мутафов), Владимир Пенев , Петьо Петков , Ненчо Илчев , Христо Гърбов , Иглика Трифонова , Хайгашод Агасян , Мариус Донкин , Милена Живкова , Ивайло Герасков , Диян Мачев , Петър Вучков , Тончо Токмакчиев , Иван Панев , Невена Бозукова , Димитър Туджаров – Шкумбата , Кристиян Вигенин , Иван Попйорданов, Искра Радева , Димитър Баненкин, Рашко Младенов , Кирил Ефремов , Елена Петрова , Орлин Горанов , Божидар Манов , Здравко Митков , Николай Урумов и други.[10]
В памет на Стоянка Мутафова певицата Лили Иванова публикува във Фейсбук снимка на двете заедно със съобщението: „Скъпа Стоянка Мутафова, името ти и твоето творчество остават завинаги в сърцето ми! Почивай в мир.“[11]
Министър-председателят Бойко Борисов пише на страницата си във Фейсбук:
Светла ѝ памет на Стоянка Мутафова! Отиде си един изключителен, мил и добър човек. Тя винаги ще бъде от символите на българския театър. Поклон![12]
Президентът Румен Радев пише: „С голямо прискърбие научих за загубата на Стоянка Мутафова – изключителна личност и творец. Призвана да дарява своя безграничен талант, обичана безрезервно от публиката“.
Татяна Лолова споделя пред репортери на поклонението:
За мен тя ще е жива, докато дишам. Защото съм започнала на 22 години с нея, когато основахме Сатиричния театър. Преди това я познавах като актриса от Народния театър. Тя е най-жизненият човек, обичащ живота, щура, интелигентна... Не можем да сме вечни, но тя ще живее, докато има хора, които да я помнят, независимо дали я познават лично, или от екрана, ако щете дори от вашите рубрики, които умеят да поддържат и ценят паметта.[13]
На Стоянка Мутафова е наречена улица в квартал „Драгалевци “ в София (Карта ).
More information Година, Филми и сериали ...
Close
[14] „Брониран влак 14 – 69“ (от Всеволод Иванов , реж. Боян Дановски ) – Варя (сезон 1949/1950)
„Дама в легацията“ (от братя Тур (Леонид Тубелски и Пьотър Рижей), реж. Кръстьо Мирски ) – дама от легацията (1949/1950)
„В навечерието“ (от Камен Зидаров по едноименния роман на Иван Тургенев , реж. Филип Филипов ) – Зоя Никитишна Мюлер (1951/1952; 1953/1954; 1954/1955) – дебют на актрисата на сцената на Народния театър
„Дванайсета нощ“ (от Уилям Шекспир , реж. Филип Филипов ) – Мария (сезон 1951/1952)
„Южно от 38 паралел“ (от Тхай Дян Чун, реж. Кръстьо Мирски ) – жена (1951/1952)
„Три сестри“ (от Антон Чехов , реж. Николай Масалитинов ) – Наташа (1953/1954; 1955/1956)
„Големанов“ (от Ст. Л. Костов , реж. Моис Бениеш ) – Драгиева (1953/1954; 1954/1955; 1957/1958); Петранова (1954/1955)
„Търси се Шекспир“ (от Хайнар Кипхард , реж. Стефан Сърчаджиев ) – Щремхен (1954/1955; 1955/1956)
„Таланти и поклонници“ (от Александър Островски , реж. Николай Масалитинов ) – Смелская (1955/1956)
„Салемските вещици“ (от Артър Милър , реж. Моис Бениеш ) – Мерси Луис (1955/1956; 1956/1957)
„Волпоне“ (от Бен Джонсон, преработка на Стефан Цвайг и Жул Ромен , реж. Стефан Сърчаджиев ) – Канина (1955/1956; 1956/1957) [15] „Баня“ (от Владимир Маяковски , реж. Стефан Сърчаджиев ) – мадам Мезалянсова (премиера – 7 април 1957 г.)
„Баба, дядо, мама, татко и ние“ (от Енчо Багаров и Нейчо Попов , реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов) – бабата (премиера – 8 юни 1957 г.)
„Кралят отива на война“ (от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев по приказката „Новите дрехи на краля“ от Ханс Кристиян Андерсен , реж. Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов ) – кралицата (премиера – декември 1957)
„Изборен екран“ („Софийска хроника“) (реж. Стефан Сърчаджиев) – Димова; Пенелопа (премиера – декември 1957)
„ДДТ“ (от Николай Тодоров и Захари Петров , реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов ) (премиера – 2 март 1958 г.)
„Тайни“ (от Боян Дановски и Петър Славински , реж. Боян Дановски) – Йовка Дойнова (премиера – 14 ноември 1958 г.)
„Дванайсетте стола“ (от М. Королев по едноименния роман на Иля Илф и Евгений Петров , реж. Гриша Островски ) – Клавдия Петухова; бабичка; Ел. Станиславовна (премиера – ноември 1958 г.)
„Криво седи – право съди!“ (от Енчо Багаров и Нейчо Попов , реж. Гриша Островски) (премиера – 19 септември 1959 г.)
„Дървеница“ (от Владимир Маяковски , реж. Боян Дановски ) – Розалия Павловна; старица (премиера – 23 ноември 1959 г.)
„Предложение. Сватба. Юбилей“ (от Антон Чехов , реж. Методи Андонов ) – Настася Фьодоровна Мерчуткина („Юбилей“) (премиера – 22 февруари 1960 г.)
„Чичовци“ (от Иван Вазов , реж. Методи Андонов) – Селямсъзката (премиера – 17 октомври 1960 г.)
„Свинските опашчици“ (от Ярослав Дитл , реж. Методи Андонов) – Спаленкова (премиера – 5 март 1962 г.)
„Импровизация“ (от Валери Петров и Радой Ралин , реж. Гриша Островски ) (премиера – 1 октомври 1962 г.)
„Франк V“ (от Фридрих Дюренмат , реж. Гриша Островски) – Аполония Щройли (премиера – 18 февруари 1963 г.)
„Третото желание“ (от Вратислав Блажек , реж. Методи Андонов ) – майката (премиера – 17 юни 1963 г.)
„Михал Мишкоед“ (от Сава Доброплодни ). „Кандидати на славата“ (от Иван Вазов ) (реж. Методи Андонов) – Мария („Михал Мишкоед“) (премиера – 11 ноември 1963 г.)
„Червен смях“ (по материали на Георги Кирков , Христо Смирненски , Гео Милев , Александър Жендов , Крум Кюлявков , Георги Караславов , Орлин Василев , реж. Боян Дановски , Гриша Островски и Методи Андонов) (премиера – 18 септември 1964 г.)
„Смъртта на Тарелкин“ (от Александър Сухово−Кобилин , реж. Методи Андонов) – Людмила Спиридоновна Брандахлистова (премиера – 15 февруари 1965 г.)
„Среднощна история“ (от Шон О'Кейси , реж. Гриша Островски) – мис Мози (премиера – 1 ноември 1965 г.)
„Ревизор“ (от Николай Гогол , реж. Методи Андонов ) – Анна Андреевна (премиера – 29 май 1966 г.)
„Големанов“ (от Стефан Л. Костов , реж. Нейчо Попов ) – баба Гицка (премиера – 24 ноември 1966 г.)
„Суматоха“ (от Йордан Радичков , реж. Методи Андонов) – крокодил (премиера – 30 март 1967 г.)
„Мистерия буф“ (от Владимир Маяковски , реж. Методи Андонов) – Матусал (премиера – 3 ноември 1967 г.)
„Сняг“ (от Валери Петров , реж. Гриша Островски ) (премиера – 6 април 1968 г.)
„Щръклица“ (от Панчо Панчев , реж. Вили Цанков ) – стрина Гена (премиера – 10 ноември 1968 г.)
„Старчето и стрелата“ (от Никола Русев , реж. Методи Андонов ) – Онарта; вещицата (премиера – 5 май 1969 г.)
„Женитба“ (от Николай Гогол , реж. Нейчо Попов ) – Фьокла (премиера – 15 февруари 1971 г.)
„Фаталната депеша“ (от Орлин Орлинов , реж. Борис Спиров ) – Каракас Никулчева (премиера – 17 април 1971 г.)
„Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г“ (от Георги Мишев , реж. Гриша Островски ) – Въцка (премиера – 14 април 1972 г.)
„Тартюф или Измамникът“ (от Жан−Батист Молиер , реж. Кръстю Мирски ) – Дорина (премиера – 11 декември 1972 г.)
„Кораб с розови платна“ (от Борис Априлов , реж. Никола Петков) – Начева (премиера – 5 април 1974 г.)
„Януари“ (от Йордан Радичков , реж. Любомир Шарланджиев ) – Софрона (премиера – 11 и 12 януари 1975 г.)
„Коктейл“ (от Алдо Николай , реж. Павел Павлов ) – Флавия (премиера – 5 май 1975 г.)
„Енергични хора“ (от Василий Шукшин , реж. Борис Спиров ) – Сергеевна (премиера – 30 и 31 януари 1976 г.)
„Състезанието“ (от Петър Караангов , реж. Александър Попов) – пишеща (премиера – 22 октомври 1976 г.)
„Как се обира една банка“ (от Сами Фаяд , реж. Борис Спиров) – вдовицата (премиера – 20 и 21 октомври 1978 г.)
„И най-мъдрият си е малко прост“ (от Александър Островски , реж. Младен Киселов ) – Мамаева (премиера – 16 и 17 декември 1979 г.)
„От много ум… Вражалец“ (от Стефан Л. Костов , реж. Асен Шопов ) – баба Кунка (премиера – октомври 1980 г.)
„Госпожице, да му отпуснем края“ (от Любомир Пеевски по текстове на Иван Вазов , Пенчо Славейков , Димитър Подвързачов , Стоян Миленков и Иван Андрейчин , реж. Маргарита Младенова и Младен Киселов) – г−ца Сийка де ла Фурия (премиера – януари 1981 г.)
„Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво“ (от Иво Брешан , реж. Уляна Матева ) – Мара Миш (премиера – 25 октомври 1981 г.)
„Биволът“ (от Иван Радоев , реж. Младен Киселов ) – бабката (премиера – 28 и 30 декември 1981 г. и 2 януари 1982 г.)
„Игра на котки“ (от Ищван Йоркейн , реж. Николай Поляков ) – Ержи Обран (премиера – 28 и 29 април 1982 г.)
„Кошници“ (от Йордан Радичков , реж. Младен Киселов) – мургавата кошничарка (премиера – 27 ноември 1982 г.)
„Новото пристанище“ (от Стефан Л. Костов , реж. Николай Поляков) – г−жа Букова (премиера – 20 февруари 1984 г.)
„Дело“ (от Александър Сухово−Кобилин , реж. Крикор Азарян ) – Ана Антонова Атуева (премиера – 12 април 1986 г.)
„Одисей пътува за Итака“ (от Константин Илиев , реж. Иван Добчев ) – Добър ден (баба Стойна) (премиера 6 и 7 октомври 1986 г.)
„Сватба“ (от Елиас Канети , реж. Маргарита Младенова ) – Йохана (премиера – 1 и 2 март 1987 г.)
„Балкански синдром“ (от Станислав Стратиев , реж. Иван Добчев) – баба Кера (премиера – 10 май 1987 г.)
„Арсеник и стари дантели“ (от Джоузеф Кесълринг , реж. Здравко Митков ) – Марта Брустър (премиера – 6 и 7 февруари 1988 г.)
„Светото семейство“ (от Дьорд Швайда , реж. Николай Поляков ) – майката (премиера – 9 юни 1988 г.)
„Мъртви души“ (от Михаил Булгаков по едноименното произведение на Николай Гогол , реж. Здравко Митков) – Коробочка (премиера – 11 януари 1989 г.)
„Л’Апети виен ан манжан или Обичате ли човешко?“ (от Мирон Иванов , реж. Здравко Митков) – Кейт (премиера – 28 и 29 април 1989 г.)
„Балкански шпионин“ (от Душан Ковачевич , реж. Николай Поляков ) – Даница Чворович (премиера – 13 и 14 април 1990 г.)
„Трупът-фантом или Нож в гърба“ (от Робер Тома , реж. Илия Добрев ) – Алис Постич (премиера – 23 март 1992 г.)
„Пет бременни пиеси“ (от Дарио Фо и Франка Раме , реж. Пламен Марков ) – Анна (В: „Бременната баба“) (премиера – 13 януари 1993 г.)
„Великолепният рогоносец“ (от Фернан Кромелинк , реж. Пламен Марков ) – дойката (премиера – 10 януари 1996 г.)
„Кукер кабаре“ (от Любомир Пеевски , реж. Илия Добрев ) – г−жа Роз Пепа, екстрасенс (премиера – 13 март 1997 г.)
„Преди последния спектакъл“ (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) – кака (премиера – 15 април 1998 г.)
„Ревизор“ (от Николай Гогол , реж. Лилия Абаджиева ) – Ана Андреевна (премиера – 12 февруари 1999 г.)
„Вчерашни целувки“ (от Юрий Дачев , реж. Бина Харалампиева ) – София (премиера – 13 и 14 януари 2000 г.)
„Кукер кабаре 2 (+ най−доброто от „Кукер кабаре“)“ (от Любомир Пеевски , реж. Илия Добрев ) (премиера – 11 юни 2001 г.)
„45 години не стигат (Българската мечта)“ (от Иван Кулеков , реж. Рашко Младенов ) – баба Пена; феноменалната баба (премиера – 10 юни 2002 г.)
„Шокова терапия“ (от Йордан Попов , реж. Рашко Младенов) (премиера – 9 юни 2003 г.)
„Жега“ (от Николай Волев по мотиви на „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов , реж. Николай Волев) – Невена (премиера – 10 ноември 2003 г.)
„Евроспорт“ („Квартет“) (от Дьорд Шпиро , реж. Бина Харалампиева ) – съпруга (премиера – 22 януари 2004 г.)
„Виж ми окото“ (от Кръстьо Кръстев, Йордан Попов и Михаил Вешим , реж. Рашко Младенов ) (премиера – 7 юни 2004 г.)
„Космонавти“ (от Илко Иларионов , реж. Димитър Стоянов) – Веса Бръмбарова (Сокол 2) (премиера – 7 април 2005 г.)
„Магистратите също плачат“ (от Кръстьо Кръстев, Йордан Попов и Михаил Вешим, реж. Рашко Младенов) (премиера – 13 юни 2005 г.)
„Квартет“ (от Роналд Харвуд , реж. Десислава Боева ) – Сесили Робсън (премиера – 6 ноември 2006 г.)
„Столовете“ (от Йожен Йонеско, реж. Иван Урумов) (юни 2009 г.)
„И най-мъдрият си е малко прост“ (от Александър Островски , реж. Иван Урумов ) – Манефа (февруари 2011 г.)
„Столетие мое“ (от Мишел Лоранс , реж. Владимир Петков) – Малу (април 2012 г.)
„Златният телец“ (от Юрий Дачев по мотиви от едноименния роман на Иля Илф и Евгений Петров , реж. Бина Харалампиева ) (октомври 2013 г.)
„Скакалци“ (от Ст. Л. Костов , реж. Богдан Петканин ) – баба Йовка (октомври 2013 г.) „Куклата“ (8 април 1981 г.)
„Черни очи за случайни срещи“ (22 май 1984 г.) „Госпожа Стихийно бедствие“ (от Алдо Николай , реж. Николай Атанасов-Шуши) – Олга
„Мама – Веселата вдовица“ (комедия по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
„Палавите вдовици, съседки“ (комедия от Азис Несин , реж. Николай Атанасов−Шуши)
„Безумната лейди Джулия“ (по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
„Парижки лудории“ (от Жан-Клод Дано , реж. Дидо Мачев )
„Началото на края“ (от Себастиен Тиери , реж. Андрей Калудов )
„Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) – министершата
„Зелен таралеж“ (мюзикъл, 1996) (Йордан Радичков )
„Коледна песен“ (мюзикъл, 1988) (Чарлз Дикенс )
„Черни очи за случайни срещи“ (1988) (от Любомир Пеевски , реж. Чавдар Савов)
„Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес )
„Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев , реж. Орфей Цоков ) – вещицата
„Женско царство“ (1981) (Ст. Л. Костов )
„Милионерът“ (от Йордан Йовков , реж. Младен Младенов )
„Паметник“ (1979) (Леонид Андреев )
„Коктейл“ (1978) (Алдо Николай )
„Вражалец“ (1976) (от Ст. Л. Костов , реж. Хачо Бояджиев ), 2 части (мюзикъл ), (Втора реализация) – баба Кунка
„Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов ) – мюзикъл
„Малакова“ (1974) (Петко Славейков )
„Телерезада“ (1974) (Пейо Яворов ), мюзикъл
„Българи от старо време“ (1973) (Любен Каравелов )
„Опечалена фамилия“ (1971) (Бранислав Нушич )
„12 стола“ (1969) (Илф и Петров )
„Чичовци“ (1963) (Иван Вазов )
„Букет цветя“ (1960)
Роял Бьозендорфер (реж Д. Шарков)
Орден „Св. св. Кирил и Методий “, I степен – 1962 г.
Почетно звание „Заслужил артист“ – 1963 г.„Народен орден на труда“ , златен – 1972 г.Почетно звание „Народен артист “ – 1977 г.[16]
Орден „„Народна република България“ “ – II степен (1982).
„Награда на САБ за цялостно творчество“ (1999).
Почетен гражданин на София – 2000 г.[17]
Номинация за Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ – 2001 г.[18]
Орден „Стара планина “ – 2002 г.[19]
Почетен гражданин на гр. Бургас – 2002 г.[20] [21]
Награда „Аскеер “ – 2002 г.[22] [23] [24]
Знак „Златен век “ – 2012 г.[25]
Почетен гражданин на гр. Средец – 2012 г.
„Златен Кукерикон“ на името на Георги Калоянчев – 2013 г. (на първото издание на наградите на Сатиричния театър „Алеко Константинов“[26]
„Златен Перперикон“ – 2013 г.[27] [28]
„Златна бленда“ на „Jameson“ – за ролята на баба Марийка в сериала „Столичани в повече 2013 г.[29]
Награда – България си ти – 2015 г.
Почетната грамота за „Принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство“ – 2015 г.
Почетен знак на град Трявна, 2018 г., връчен по време на „Славейкови дни“
Почетен знак на град Левски, юли 2018 г. връчен по време на „Празници на изкуствата – Парцалев 2018“
Почетен знак на град Поморие, август 2018 г.
Голяма награда за изключителни постижения в световното театрално изкуство, „Парад на изкуствата“ ноември 2018 г. София
Почетен знак на Община Бургас, 15 март 2019 г., връчен в Дом на Нефтохимика (НХК) от г-жа Й. Ананиева, зам. кмет на Община Бургас
Почетен знак на „Европейска столица на Културата“ 2019, Пловдив
Почетен знак на Община Асеновград
Гюлева, Веселина, Никола Вандов, Мария Вандова, Вяра Младенова. Сатиричен театър „Алеко Константинов“: летопис април 1957—май 2007. София: Валентин Траянов, 2007.
Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
Севелина Гьорова. Стоянка Мутафова: Жрица на смеха . София: Български писател, 1997.
Стоянка Мутафова. Герой на мегдана (автобиография, обработена от Юрий Дачев), София: Епсилон–ЕЛСТ, 1997.
Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Когато се подстригват мравките . София: Слънце, 2001.
Мария Грубешлиева. Стоянка Мутафова: Госпожа Стихийно бедствие (мемоари) . София: Знаци, 2009.
Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Една фурия на 90 . София: Слънце, 2012.
Мария Грубешлиева. Стоянка Мутафова: Добър вечер, столетие мое . – Официална биография, София: Catch a Story, 2017, 400 стр.
Уикицитат 
