From Wikipedia, the free encyclopedia
Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов, от съкращението Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатият български комедиограф.[1]
Роден е през 1879 година в София. Баща му Лазар Костов е деец на националноосвободителното движение от Разложко. През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София. Като студент той се занимава с журналистика – дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 година е учител в София и Пловдив. През 1906 година специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия при Ватрослав Ягич, Вацлав Вондрак, Милан Решетар и други. В 1908 година работи в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[2] От 1909 година е уредник, а от 1924 година е директор на Етнографския музей в София – пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония.
От 1923 година е член Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 година е негов председател, а през 1927 година, за кратко е и директор на театъра.
От 1929 година е дописен член на БАН. Член е и на Македонския научен институт, негов подпредседател.[3]
Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са „Големанов“ (1927), „Златната мина“ (1925), „Вражалец“ (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на българските театри.
Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника „Царската сватба“ (1936).
На Ст. Л. Костов е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.