Георги Калоянчев

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор, роден в Бургас на 13 януари 1925 г.

Георги Калоянчев
български актьор
21 април 2008 г.
Роден	13 януари 1925 г. Бургас, Царство България
Починал	18 декември 2012 г. (87 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Награди	Почетно звание „Народен“ (1966) Димитровска награда (1959) Почетно звание „Заслужил“ (1963) Св. св. равноапостоли Кирил и Методий Орден „Народна република България“ (1975) 13 века България Орден „Георги Димитров“ Герой на социалистическия труд Аскеер (1995)
Актьорска кариера
Активност	от 1946 г.
Семейство
Съпруга	Валя Калоянчева
Деца	Ивайло Калоянчев Явор Калоянчев
Уебсайт	Страница в IMDb
Георги Калоянчев в Общомедия

Гробът на Георги Калоянчев в Централните софийски гробища

След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.

Биография

През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как изиграва образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.

Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952 – 1957), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956) и в Театър 199. Неговите отпечатъци на стъпалата могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199. В СИФ (1952 – 1962).

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Калоянчев.

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на преди това създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на XX век.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Ганьо Балкански се завърна от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Член на СБФД (1964), на САБ – в УС (1970 – 1973).

Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец за период от близо половин век.

Автор е на автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“ (1998; 2000 – II издание).

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.^[1] Погребан е в Централните софийски гробища.^[2]

Памет

На Георги Калоянчев е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Награди и отличия

• „III Димитровска награда“ за театрално изкуство (1959)
• Заслужил артист (1963)
• Народен артист (1966)
• Орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен
• Награда „25 години народна власт“
• Награда „13 века България“
• Орден Народна република България I степен (1975)
• Герой на социалистическия труд
• „I награда за актьорско изпълнение“ за (Делчо Малчев) в постановката „Тайни“ на Първия национален преглед на българската драма и театър (София, 1959)
• „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (Телериг) в „Старчето и стрелата“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969)
• „Почетна грамота“ на Съветския черноморски флот за участието си във филма Откраднатият влак (1971)
• „Награда на София“ I степен за мъжка роля за героя му (Тинко Чушкаров) от тв спектакъл „Двубой“ (1972)
• „I награда за мъжка роля“ за ролята на (Чико) от пиесата „Кораб с розови платна“ на Национални прегледи на българската драма и театър (1974)
• „Наградата за мъжка роля“ на Съюза на артистите в България за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ (1977)
• „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ на VI национален преглед на българската драма и театър (1977)
• „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за (банковия касиер) във филма Откога те чакам (1985)
• Голямата награда „Златна роза“ за филма Характеристика на ФБИФ (Варна, 1986)
• „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (бай Ноно) в постановката „Одисей пътува за Итака“ на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап (София, 1989)
• Наградата „Аскеер“ за цялостно творчество 1995 г.
• „Награда за цялостно творчество“ на Съюза на артистите в България (2006).

Литература

• Калоянчев, Георги. Жив съм, ваш съм!: Изповед. Записана от Катя Воденичарова. 1998; 2000 – II издание.

Театрални роли

• „Хан Татар“ – Баязид
• „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“
• „Ричард“ – лорд Грей
• „Под игото“ – Дамян

Сатиричен театър

• Другарят Велосипедкин, „Баня“ от Владимир Маяковски. Постановка Стефан Сърчаджиев – 1957 г.
• Децата, „Баба, дядо, мама, татко и ние“ от Енчо Багаров и Нейчо Попов. Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов. 1957 г.
• Марио, „Кралят отива на война“ от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев. Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. 1957 г.
• Делчо Малчев, „Тайни“ от Боян Дановски и Петър Славински. Постановка Боян Дановски. 1958 г. – I награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г., III Димитровска награда за театрално изкуство
• Остап Бендер, „Дванайсетте стола“ по романа на Иля Илф и Евгений Петров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
• Спиридон Църквата, „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга. Постановка Михай Райку, 1959 г. – III Димитровска награда за театрално изкуство
• „Криво седи – право съди!“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
• Присипкин, „Дървеница“ от Владимир Маяковски. Постановка Боян Дановски. 1959 г.
• Ламбурт, „Главата на другите“ от Марсел Еме. Постановка Гриша Островски. 1960 г.
• Иванчо Йотата, „Чичовци“ от Иван Вазов. Драматизация и постановка Методи Андонов. 1960 г.
• Полицай, „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски. Постановка Гриша Островски. 1961 г.
• Цабр, „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл. Постановка Методи Андонов 1962 г.
• Бояджията, „Третото желание“ от Вратислав Блажек. Постановка Методи Андонов. 1963 г.
• Тончо Папучков, „Червен смях“ по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов. 1964 г.
• Калю Янчев, „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов. Постановка Методи Андонов. 1964 г.
• Сила Силич Копилов, „Смъртта на Тарелкин“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г.
• Бидерман, „Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш. Постановка Гриша Островски. 1965 г.
• Иван Александрович Хлестаков, „Ревизор“ от Гогол. Постановка Методи Андонов. 1966 г.
• Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Нейчо Попов. 1966 г.
• Телериг, „Старчето и стрелата“ от Никола Русев. Постановка Методи Андонов. 1969 г. – I награда за актьорско майсторство на IV национален преглед на българската драма и театър
• Кочкарьов, „Женитба“ от Н. В. Гогол. Постановка Нейчо Попов. 1971 г.
• Тонко Папучков, „Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов. Постановка Борис Спиров. 1971 г.
• Марин Дулев, „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.“ от Георги Мишев. Постановка Гриша Островски. 1972 г.
• Швейк, „Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г.
• Чико, „Кораб с розови платна“ от Васил Априлов. Постановка Никола Петков. 1974 г.
• Новоселцев, „Служебен роман“ от Рязанов и Брагински. Постановка Йосиф Венков. 1974 г.
• Кшищоф Максимович, „Час пик“ от Йежи Стефан Ставински. Постановка Николай Люцканов. 1975 г.
• Чиновникът, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов 1976 г. – Награда на САБ за сезон 1976/1977. I награда за актьорско майсторство на VI национален преглед на българската драма и театър
• Филка, „Интервенция“ от Лев Славин. Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски 1977 г.
• Живота Цвийович, „Д-р“ от Бранислав Нушич. Постановка Анастас Михайлов. 1978 г.
• Разумен, „Рейс“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов. 1980 г.
• Поп Стайко, „От много ум… Вражалец“ от Ст. Л. Костов. Постановка Асен Шопов. 1980 г.
• Г-н Люлин, „Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре „Парнас“)“ от Любомир Пеевски. Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов. 1981 г.
• Професорът, „Биволът“ от Иван Радоев. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
• Йоната, „Кошници“ от Йордан Радичков. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
• Алцест, „Мизантроп“ от Молиер. Постановка Бранко Плеша 1983 г.
• Ганьо Балкански, „Господин Балкански“ от Георги Данаилов. Постановка Иван Добчев. 1985 г.
• Максим Кузмич Варавин, „Дело“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Крикор Азарян. 1986 г.
• Бай Ноно, „Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев. Постановка Иван Добчев 1986 г. – I награда за актьорско майсторство на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г.
• Сватанак, „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев. Постановка Иван Добчев 1987 г.
• Ноздрьов, „Мъртви души“ от Николай Гогол. Постановка Здравко Митков. 1989 г.
• Илия Чворович, „Балкански шпионин“ от Душан Ковачевич. Постановка Николай Поляков 1990 г.
• Сава коминочистачът, „Клаустрофобична комедия“ от Душан Ковачевич. Постановка Борислав Чакринов 1991 г
• Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Борислав Чакринов. 1992 г.
• Водещ и Кантонерът, „Пет бременни пиеси“ от Дарио Фо и Франка Раме. Постановка Пламен Марков. 1993 г.
• Четвърти старец, „От другата страна“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1993 г.
• Амеде Букчиниони, „Амеде“ от Йожен Йонеско. Постановка Елена Цикова 1995 г.
• Лило, „Зимните навици на зайците“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1996 г.
• Ромул Август, „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат. Постановка Здравко Митков 1996 г.
• Фесте, „Дванайсета нощ“ от Шекспир. Постановка Мариус Куркински 1997 г.
• Пенсионираният дух, „Преди последния спектакъл“ от Любомир Пеевски. Постановка Илия Добрев 1998 г.
• Анто, „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев. Постановка Бина Харалампиева. 2000 г.
• Мила Родино, „45 години не стигат (Българската мечта)“ от Иван Кулеков. Постановка Рашко Младенов. 2002 г.
• Кръстьо Чокоев (Сокол 1), „Космонавти“ от Илко Иларионов. Постановка Димитър Стоянов 2005 г.
• Реджиналд Паджет, „Квартет“ от Роналд Харвуд. Постановка Десислава Боева 2006 г.

Телевизионен театър

• „Букет цветя“ (1960)
• „Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
• „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) – кметът на Нови Дилавър
• „Кучешка огърлица“ (1968)
• „Кучета“ (1968) (Николай Хайтов) – овчар
• „Журналистика в Тенеси“ (1969)
• „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
• „Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
• „Козя пътека“ (1972) (Йордан Радичков), мюзикъл
• „Лют звяр“ (1973) (Никола Русев)
• Криворазбраната цивилизация по Добри Войников – мюзикъл (1974).
• „Телерезада“ (1974) (Пейо Яворов), мюзикъл
• „Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов) – мюзикъл
• „В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) (Любен Попов) – мюзикъл
• „Женитба“ (1977) (Николай Гогол) – Подкольосин
• „Предложението“ (1977) (Георгий Никитин)
• „Професия за ангели“ (1977) Драгомир Асенов
• „Мизантроп“ (Йожен Лабиш) (1978)
• „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
• „Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
• „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
• „Безумният Журден“ (1980) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – г-н Журден
• „Донаборник“ (1981)
• „Женско царство“ (1981) (Ст. Л. Костов)
• „Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
• „Вестникар ли?“ (1982) (от Иван Вазов, реж. Асен Траянов) – Павел Мишеморов
• „Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев, реж. Орфей Цоков) – Хан Телериг
• „Йосиф и Мария“ (1983) (Петер Турини) – Йосиф
• „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
• „Смъртта на търговския пътник“ (1984) (от Артър Милър, реж. Магда Каменова) – Уили Ломан
• „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – хаджи Смион
• „Дежурната администраторка слуша“ (1985) (Борис Тъжнев)
• „Пълнолуние“ (1985) (Юлиус Удпис)
• „Прах в очите“ (1985) (от Йожен Лабиш, реж. Асен Траянов) – Ратинуа
• „Мезониера“ (1986) (Н.Л.Русев и Ал. Урумов)
• „Ноевият ковчег“ (1986) (Петър Маринков) – Илия
• „Пази се от ягуар“ (1988), мюзикъл
• „Закон за наследството“ (1989) (Лиляна Михайлова)
• „Спирката“ (Михаил Величков) – Алекси
• „Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) – дядо Йово Балкански

Хумористични миниатюри

• „В подножието на планината“ (1980) (Асен Антов) - виладжията
• „Зетят“ (1967) - зетят

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2011 – 2019	Столичани в повече (тв сериал)	170		Георги, професора (18-а серия)
2004	Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал)	4		духът на Бай Ганьо (в 4 серии: от I до IV вкл.)
2003	Вчерашни целувки (тв)
2002	Рапсодия в бяло (тв)			старец в старческия дом
1999	Големите игри (тв сериал)	10		г-н Спиридонов
1998	След края на света (тв)		България/Германия/Гърция	поп Исай
1995	Еуфорична трагедия – (Urnebesna tragedija)		ФР Югославия/България/Франция	таксиметров шофьор
1993	Фатална нежност		България/Франция	генерал
1993	Пантуди (тв)			Семов
1991	Бай Ганьо тръгва из Европа			Бай Ганьо
1991	Бай Ганьо (тв сериал)	4		Бай Ганьо Балкански (в 4 серии: I, II, III, IV)
1990	Балканска перестройка (Masmediologija na Balkanu)		Югославия	д-р Райзер
1990	Карнавалът			шефът на карнавала
1990	Под игото (тв сериал)	9	България/Унгария	хаджи Смион
1990	Бащи и синове (тв сериал)	5		инженер Константин Ванчелов
1989	Заплахата			стареца
1989	Брачни шеги	6 нов.		доцент Стефан Стефанов
1988	Изложение			бай Михо
1988	Неизчезващите (тв сериал)	5		инженер Константин Ванчелов
1987	Нощем по покривите (тв сериал)	2		актьорът Георги Калоянчев
1987	Само ти, сърце...			докторът
1987	Време за път (тв сериал)	5		инженер Константин Ванчелов
1987	Дом за нашите деца (тв сериал)	5		инженер Константин Ванчелов
1986	За къде пътувате			бай Деньо
1986	Земляци-веселяци
1986	Ешелоните			хлебарят
1986	Характеристика			бай Луко Деспотов
1985	Нощем с белите коне (тв сериал)	6
1985	Ян Бибиян			попът
1984	Откога те чакам			бившия банков касиер
1984	В името на народа (тв сериал)	8		народният представител Сотиров, бивш социалдемократ
1983	Фалшификаторът от „Черния кос“ (тв сериал)	3		бай Симо Михайлов (в 3 серии: I, II, III)
1983	Бон шанс, инспекторе!			кметът
1982	Сватба (тв)			Гюлев
1982	Бяла магия			Бог
1981	Неочаквана ваканция (тв сериал)	4		старшината
1980	Нощните бдения на поп Вечерко (тв)			кметът Вълчо Вълев
1979	Къщата
1979	Бягай... Обичам те			Калата
1979	Роялът			Зъбчето
1977	Басейнът
1976	Момичето с хармоничката (тв)			търговеца
1976	Лебед			Стоянов
1976	Ние, геолозите			попът
1975	Невероятно красивото куче Берончо (тв)			селянинът
1975	Гостът от Абърдийн (тв)			Миньо Тенев
1974	Нако, Дако, Цако	3		Нако
1974	Вечни времена
1974	На живот и смърт (тв сериал)	3
1974	Зарево над Драва	2		Пею
1973	Последна проверка (тв сериал)	12		Димов, председател на партийната организация
1973	Бягство в Ропотамо			бай Манол
1973	Игрек 17			дядото
1973	Нощите на инспектора			Маринов
1971	Демонът на империята (тв сериал)	10		Ибрахим бей
1971	Гневно пътуване			академик Техов, бащата на Чавдар
1971	Откраднатият влак		България/СССР	полковник Тушев
1970 – 1971	Ало, д-р Минев! (тв сериал)	5		д-р Минев
1970	Езоп (Ezop)		България/Чехословакия	Езоп
1970	Кит			Парушев, главния нженер на рибния комбинат
1969 – 1971	На всеки километър (тв сериал)	26		Салията, немия турчин/полковник Костов
1969	Галилео Галилей (Galileo)		Италия/България	Джордано Бруно
1968	Небето на Велека			Лазар
1968	Бялата стая			клоун в цирка
1967	Привързаният балон			Риксата
1967	Най-дългата нощ			фокусникът
1966	Семейство Калинкови (тв сериал)	12		селянинът Филип
1966	Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (тв)			Джеси Джеймс
1965	Грамофон и маслини за моите приятели (тв)			Спас Тумангелов – Гугутката, собственик на бакалията „Нов живот“
1965	Вълчицата			Кондов, директорът на колонията
1964	Русият и Гугутката (тв)			Гугутката
1964	Невероятна история			командирът на пожарната
1963	Инспекторът и нощта			инспекторът
1962	Златният зъб			милия
1962	Тютюн			партизанин
1962	Специалист по всичко			Спиро Щерев, щангист
1962	Двама под небето			турчето
1960	Първи урок			Васката
1959	Малката			Мирчо
1959	Командирът на отряда			Мите
1958	Любимец №13			футболен съдия
1957	Години за любов			посетител в болницата
1957	Урокът на историята (Урок истории)		СССР/България	Ван дер Любе
1956	Ребро Адамово			миньорът с букетче цветя
1956	Две победи			журналист
1956	Точка първа			запалянкото
1956	Димитровградци			Щерю Барабата, наивния ентусиаст
1954	Снаха
1952	Наша земя			Петко Шилото, граничар
1952	Под игото			селянин (не е посочен в надписите на филма)
1951	Утро над родината			циганинът Сали

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Георги Калоянчев.

• Георги Калоянчев в kino.dir.bg
• Георги Калоянчев в Internet Movie Database
• Георги Калоянчев в КиноПоиск
• Георги Калоянчев в Кино-Театр

Източници

1. Отиде си Калата. Георги Калоянчев почина на 87, dariknews.bg, 18 декември 2012.
2. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.