български политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия. Редовен член на Българското книжовно дружество. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов. Избиран многократно за народен представител. Подпредседател на Учредителното събрание 1879 г. Два пъти председател на обикновено Народно събрание, четири пъти министър-председател на България и министър в няколко други правителства.
| Петко Каравелов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Свети Седмочисленици, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Императорски московски университет Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Политика | |
| Професия | – |
| Партия | Либерална партия (1879 – 1887) Демократическа партия (1896 – 1903) |
| Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС IV ОНС VIII ОНС IX ОНС X ОНС XI ОНС | |
| 2-ри председател на НС | |
| 2 ноември 1879 – 7 април 1880 9 юли 1884 – 12 юли 1884 | |
| Министър на финансите | |
| 7 април 1880 – 9 май 1881 11 юли 1884 – 21 август 1886 4 март 1901 – 3 януари 1902 | |
| 4-ти министър-председател на България | |
| 28 ноември 1880 – 27 април 1881 29 юни 1884 – 9 август 1886 12 август 1886 – 16 август 1886 20 февруари 1901 – 21 декември 1901 | |
| Министър на правосъдието | |
| 28 ноември 1880 – 27 април 1881 | |
| Министър на обществените сгради, земеделието и търговията | |
| 11 юли 1884 – 27 януари 1885 | |
| Министър на вътрешните работи | |
| 9 август 1886 – 12 август 1886 | |
| Министър на народното просвещение | |
| 25 април 1901 – 21 декември 1901 | |
| Семейство | |
| Баща | Стойчо Каравелата |
| Майка | Неделя Доганова |
| Братя/сестри | Любен Каравелов |
| Съпруга | Екатерина Каравелова |
| Деца | Радка Каравелова Виола Каравелова Лора Каравелова |
| Петко Каравелов в Общомедия | |
Петко Каравелов е роден на 5 април (24 март стар стил) 1843 г. в Копривщица в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век, като според различни сведения неговият основоположник хаджи Стойчо произлиза от Златишко или от Костурско.[1] Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски род Доганови, а по майчина линия – от Чалъкови.[2] Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца – четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария[3] (майка на Рашко Маджаров).
Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, но през 1856 година баща му го изпраща в Енос, където да чиракува за абаджия при негов приятел. Там той учи в гръцкото училище и през 1858 година му предлагат стипендия, за да продължи образованието си в Атина, но баща му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров и Женското благотворително дружество „Благовещение“, Петко Каравелов заминава за Москва, където вече учи по-големият му брат Любен. След две години подготовка той постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, но след три години следване напуска и започва да учи право, дипломирайки се успешно.[4]
След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880 – 1881). Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883 – 1884).
След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884 – 1886). На този пост той е по време на Съединението на България и на Сръбско-българската война. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. След принудителната си абдикация Батенберг, с последния си манифест от 26 август 1886 г. при окончателното си напускане на България назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. – русофилските бунтове. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев,[5] но през 1894 г. е амнистиран.
През 1896 г. основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател на Княжество България четири пъти, като последния му кабинет е в коалиция с Прогресивнолибералната партия и завършва с министерска криза[6]. Една от първите стъпки на правителството е отнемането на избирателните права на мнозинството от циганите (чергари и мюсюлмани), което остава в сила до 1919 година.[7] Каравелов се аргументира пред парламента с това, че циганите мюсюлмани са по-слабо развити от циганите християни и, по думите му, „самите турци не ги приемат в джамиите, считат ги достатъчно нисша раса и не ги допускат в избори на мюфтии“.[7]
Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е погребан зад абсидата на църквата „Свети Седмочисленици“. Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.
Петко Каравелов се жени на 13 януари 1880 г. за Екатерина Великова Пенева (1860 – 1947), с която имат 3 деца:
На Петко Каравелов е наречен булевард в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
