български генерал и политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов.
| Сава Муткуров | |
| български генерал и политик | |
 Сава Муткуров през 1886/1887 година | |
| Звание | |
|---|---|
| Войни | Сръбско-българска война |
| Награди | Орден „Свети Станислав“ |
| Дата и място на раждане | 16 декември 1852 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Сава Муткуров в Общомедия | |
.jpg)
Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военномедицинското училище в Цариград. През 1872 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.[1]
След Освобождението на България, в периода 1879 – 1885 г., Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в 1-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб. Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. През 1885 г. е на служба в Царибродската каза. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-а пеша бригада.[1]
След преврата през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[1] След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.
На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 6 декември 1887 се жени се за Мара Стамболова – сестра на Стефан Стамболов.[2] На 4 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[1]
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[1][3] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.
На генерал Сава Муткуров е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
