Remove ads
Атанас Димитров Буров е известен български финансист, филантроп, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919 – 1920) и на външните работи и изповеданията (1926 – 1931).
| Атанас Буров | |
| български политик | |
 Буров в края на 20-те години на ХХ век | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Парижки университет Национална Априловска гимназия |
| Политика | |
| Партия | Народна партия (1899 – 1920) Обединена народно-прогресивна партия (1920 – 1923) Демократически сговор (1923 – 1934) |
| Народен представител | |
| X ОНС XI ОНС V ВНС XV ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС | |
| Министър на търговията, промишлеността и труда | |
| 14 юни – 17 юли 1913 6 октомври 1919 – 16 април 1920 | |
| Министър на външните работи и изповеданията | |
| 4 януари 1926 – 29 юни 1931 | |
| Министър без портфейл | |
| 2 септември – 9 септември 1944 г. | |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Буров |
| Съпруга | Смарайда Бурова (1913 – 1954) |
| Деца | Стефан Буров (1915 – 1980) Недялка Бурова – Велева (1917 – 1991) |
| Атанас Буров в Общомедия | |
Смятан е за една от най-влиятелните личности в българския политически живот през първата половина на XX век, а заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан „идеолог на българската буржоазия“.[1]
Remove ads
Бъдещият политик се ражда като второ дете в семейството на Димитър Атанасов Буров и съпругата му Кинка, по баща Поптодорова. Майката на баща му, Стана Бурова, по баща Михайловска, е сестра на изтъкнатия възрожденски деец, борец за църковна независимост и Търновски митрополит Иларион Макариополски, чийто род произхожда от преселенеца Андроник от Грузия. Негов близък родственик, братовчед на баща му, е известният български писател и общественик Стоян Михайловски.[1]
По-голям брат на Атанас е видният банкер и един от първите археолози в България Иван Буров.[1]
Remove ads
Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) 1875 година.
Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен, заради организирана от социалистите стачка.[2] Взема изпитите си за матура като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи по-нататъшното си образование в престижни висши учебни заведения в чужбина.[1] Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.[2]
След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София – Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и други.[2]
Атанас Буров получава титлата професор в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), а за заслугите си за развитието на университета по-късно е обявен и за „Почетен деятел на Свободния университет“[3].
Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911 – 1912 година е подпредседател на Народното събрание.[2]
След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие награден с Орден за храброст. През декември се уволнява и отново поема функциите си на депутат и подпреседател на НС.[1][4]
През 1913 година е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919 – 1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.[2] При следващото правителство на Стамболийски през 1923 г. Буров е обвинен от Народното събрание, че е изменил на отечеството с това, че е продължил Междусъюзническата война.[5]
След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926 – 1931).[2]
По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.[2]
След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 година,[6] той се присъединява към опозицията срещу правителството на ОФ. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. На 25 октомври е интерниран в Дряново,[7] през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и на 13 ноември 1952 година е осъден на 20 години затвор,[7] след като е признат за виновен по три обвинения – че е работил за „събарянето и отслабването“ на правителството, че през 1946 година е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал „други държави и обществени групи в чужбина“ към враждебни действия срещу България.[8] Излежава присъдата си в Шуменския и Пазарджишкия затвор. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година.
Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в затвора в Пазарджик.
| „ | Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г., в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат. | “ |
из „Атанас Буров. Живот за България“, книга написана от Жоро Цветков по документи и спомени на роднини, | ||
Remove ads
През 1912 г., на прием в двореца по повод честването на 18-годишнината на престолонаследника Борис, Атанас Буров се среща за пръв път със 17-годишната Смарайда Салабашева, дъщеря на полк. Стефан Салабашев и Венка Карагьозова – Салабашева и внучка на търновския фабрикант Стефан Карагьозов. Няколко месеца по-късно се сгодява за нея, а през 1913 г. сключват брак. През 1915 г. се ражда синът му Стефан (1915 – 1980), а през 1917 г. и дъщеря му Недялка (1917 – 1991) г.[1]
Съдбата на децата през годините: През 60-те години на XX век децата му успяват да напуснат страната с помощта на френския премиер Жан-Жак Делмаз, съратник на генерал дьо Гол и един от ръководителите на френската съпротива срещу нацистката окупация на Франция. Самият Делмаз е бил преследван от Гестапо и намерил укритие във вилата на Атанас Буров във Варна.[4]
През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му Недялка пренася това, което е останало от тленните му останки, в София и ги погребва в гроба на майка си.[9][10]
- Стефан и съпругата му Цветанка имат дъщеря Елена Бурова – Младжова, която живее в Сан Франциско.[9][10].
- Недялка се омъжва първоначално за Иван Михайлов, но впоследствие се развежда и се омъжва за Димитър Велев. Има дъщеря, Магдалена Каблешкова, омъжена за потомък на един от родствениците на Тодор Каблешков[9][10][11][12] и живее в Шотландия.[9][10].
Remove ads
През 2000 г. Буров е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.
В края на 2011 г. в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ официално е открит паметник на Буров.[13] Той е изграден с лични средства на банкера Цветан Василев.[14] Паметникът е дело на скулптора проф. Емил Попов и архитекта Петър Стрясков. Създаден е по инициатива на председателя на фондация „Достойни българи“ – Илия Георгиев.[15]
На негово име е кръстен площад във Варна.
- „Срещи с Буров“ – Книга, базирана на интервюта с Буров ISBN 954-430-164-X
- „ДС: Преследваме банкера Буров, защото е враг на руския болшевизъм“ архивни документи на Държавна сигурност, Държавна сигурност.com, 30 януари 2015
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads