Чалъкови (род)

Чалъкови са български копривщенско-пловдивски род джелепи и бегликчии.

Чалъкови
Страна	Османска империя Княжество България
Националност	българи

Дейност

Вълко Тодоров Чалъков от Копривщица дарява средства за изграждане на болницата (1775) и параклиса „Свети Димитър“ (1778) в Хилендарския манастир. Неговите внуци Вълко Тодоров Чалъков (поч. 1841) и Стоян Тодоров Чалъков (поч. 1850) се преселват в Пловдив и заемат важно място в обществения живот на града през Възраждането. Син на Стоян е Георгаки Чалъкоглу, който получава бейска титла и е депутат в съществувалия за кратко османски Сенат, а неговият син Никола Чалъков е няколко пъти кмет на Пловдив. Вълковата сестра Рада Чалъкова е баба по майчина линия на Любен и Петко Каравелови.^[1] Други видни потомци на рода са Георги Вълкович и Стоян Чомаков.

Деятелността на Чалъковския род добива още по-голямо значение, като се вземат предвид времето и условията, при които те са работили. Това време съвпада с официалното припознаване от Селим III на гръцкитe училища и поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете. Гръцките училища стават най-голямата опасност. Те заплашват да денационализират всичко българско. Дохождат моменти, когато в градове като Пловдив угасва всяко съзнание за българска народност.^{[2] [notes 1]} По-състоятелните и издигнати българи считали за гордост да наричат себе си „Ромнйос“ (Ромеос). Гръкоманството става общ култ. Ето, в какви мрачни и трагични времена се появява родът на Чалъковци и с една твърдост, достойна за подражание, започва да развива своето спасително за народа дело. Турците наричат гърците „Руммилети“.^[2]

Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (днес Неделно училище към храм „Света Троица“)^[3], което съществува и сега, а неговите наследници през 1849 г. го обърнали от гръцко на българско.^[4]

Двамата братя Нешо Теодоровичов Чалъкоолу (1770 – 1829) и брат му Големи Вълко (1765 – 1841) имат къщи в Копривщица и Пловдив, образци на Българската възрожденска архитектура. Те двамата са ктитори на общо четири чешми в Копривщица, носещи техните имена (Чалъкова чешма).