Вълко Чалъков

Вълко Теодоровичов Чалъкоолу (Големи Вълко, Големи чорбаджи Вълко) е български търговец и дарител от времето на Възраждането.

Вълко Чалъков
български общественик
Вълко Чалъков изписан като ктитор на храм „Свети Николай“ в Копривщица
Роден	около 1765 г. Копривщица, Османска империя
Починал	1841 г. (76 г.) Пловдив, Османска империя
Семейство
Братя/сестри	Стоян Чалъков

Къщата на Вълко Чалъков в Пловдив

Биография

Произхожда от известния копривщенски род Чалъкови. (Прозвището „Големи“ го отличава от братовчед му Вълко Куртович Чалъков – „Малкия чорбаджи Вълко“.) Подобно на бащата и дядото си е джелеп и бегликчия. През 1817 г. посещава Пловдив като представител на копривщенския абаджийски еснаф.^[1] Скоро се установява в града за постоянно, добива голяма тежест там и започва да откупува от държавата много от местните данъци.^[2] Често пътува до Цариград, където се ползва с влияние пред Високата порта и Вселенската патриаршия.

Даренията на Вълко за храмове и манастири за многочислени. Той е ктитор на църквите „Свети Никола“ (1835), „Света Петка“ (1836), „Свети Димитър“ (1838) и „Света Богородица“ (1845) в Пловдив и дарител на църквата „Света Богородица“ в Копривщица (1834).^[3] Настоятел е на Рилския и на Бачковския манастир. Надпис до неговия ктиторски портрет в главната риломанастирска църква го назовава „филипуполски градоначалник“.^[4]

Чорбаджи Вълко полага грижи и за гръцката и новобългарската просвета. Отпуска 1100 гроша за изграждане на училище в Браила (1821). Дава средства за построяването на нова училищна сграда в Копривщица (1825).^[5] Застъпва се за откриването на училище в Сопот (1838).^[6] Настоятел е на пловдивското гръцко училище. През 1836 г. Захарий Зограф го подтиква да устрои в Пловдив „всенародно българско школо“, където да преподава Неофит Рилски. Този замисъл не успява, но отец Неофит бива назначен за учител в Копривщица (1837).^[7]

Вълко подпомага отпечатването на няколко гръцки^[8] и български книги. В Българския исторически архив е запазена част от неговата преписка.

От трите си брака (с Петра, Рада и вдовицата Елисавета Кесякова) Вълко има трима родни синове, една дъщеря и един доведен син. Погребан е в подновената от него пловдивска църква „Свети Николай“.

Вижте също

• Чалъкова къща (Копривщица)

Бележки

1. Lyberatos, A. „Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv“. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 71.
2. Янева, М. „Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови“. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596 – 605.
3. архим. Евтимий (Сапунджиев), „Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица“ от 1814 до 1843 г.“ – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 628 – 629.
4. Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 127 – 131.
5. архим. Евтимий (Сапунджиев), „Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица“ от 1814 до 1843 г.“ – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 628.
6. Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 41
7. Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 37 – 38; Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983, 74 – 80.
8. Τσουκαλάς, Γ. Γραμματική της αρχαίας Ελληνικής γλώσσης. Κωνσταντινούπολις, 1835.

Изследвания

• Кесяков, Х. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови: потекло, живот и дейност. Пловдив, 1935.
• Lyberatos, A. Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv“. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 55 – 85.