Нахут

Нахутът (от перс. през тур. nohut)^[1] (Cicer arietinum), печен често се нарича леблебия^[2] или страгали, в стари източници се среща като сланутък, е растение от семейство Бобови. Той е една от най-рано култивираните от човека култури. Нахутът представлява храст, достигащ височина до 50 cm. Той е особено топлолюбив, но всъщност е извънредно непретенциозен. Издържа на всякакви екстремни природни условия – буря и дъжд, суша и вятър.^[3][4] Понастоящем се отглежда на много места по света с достатъчно топъл климат, най-вече в Индия, Австралия, Пакистан, Турция, Мианмар, Етиопия и Иран.^[5]

Нахут

Вляво: бял (европейски) нахут; вдясно: зелен (индийски) нахут

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Бобовоцветни (Fabales) семейство: Бобови (Fabaceae) триб: Cicereae род: Cicer вид: Нахут (C. arietinum)

Научно наименование

Cicer arietinum Linnaeus, 1753

Нахут в Общомедия

[ редактиране ]

За готвене се използват най-често два вида: зърната на отглеждания в Индия нахут са малки и набръчкани, а зърната на нахута, отглеждан в Средиземноморието, който е по-познат и разпространен в Европа, са големи, кръгли и жълти. В Мексико и Индия нахутът е основна част от менюто на хората.

Начин на приготвяне

Нахут със зеленчуци и кус-кус

Зърната се накисват от 12 до 24 часа, след което могат да се приготвят във вид на супа, основно ястие или пюре. Може да се приготви със зеленчуци и да се сервира с гарнитура от кус-кус.

Нахутът е основна съставка в кашообразната (или пастообразна) разядка от Близкия изток, която евреите и персийците наричат „хумус“. За арабите нахутът е основен при приготвяне на „фалафел“.

Хранителна стойност

Нахут Chickpeas, mature seeds, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 1581 kJ (380 kcal) Въглехидрати 62.95 g       Захари 10.7 g    Влакна 12.2 g Мазнини 6.04 g    Наситени 0.603 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 1.377 g    Полиненаситени 2.731 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 20.47 g Пепел 2.85 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 40 μg Тиамин (B1) 0.477 mg Рибофлавин (B2) 0.212 mg Ниацин (B3) 1.541 mg Пантотенова к-на (B5) 1.588 mg Пиридоксин (B6) 0.535 mg Фолиева к-на (B9) 557 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 4 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.82 mg Витамин K 9 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 57 mg Желязо, Fe 4.31 mg Магнезий, Mg 79 mg Фосфор, P 252 mg Калий, K 718 mg Натрий, Na 24 mg Цинк, Zn 2.76 mg Мед, Cu 0.656 mg Манган, Mn 21.306 mg Селен, Se 0 μg   Аминокиселини Триптофан 0.2 g Треонин 0.766 g Изолевцин 0.882 g Левцин 1.465 g Лизин 1.377 g Метионин 0.27 g Цистин 0.279 g Фенилаланин 1.103 g Тирозин 0.512 g Валин 0.865 g Аргинин 1.939 g Хистидин 0.566 g Аланин 0.882 g Аспарагинова к-на 2.422 g Глутаминова к-на 3.603 g Глицин 0.857 g Пролин 0.849 g Серин 1.036 g Холин 0.0993 g   Други Нахут в Общомедия

Ядките на нахута, подобно на повечето бобови растения, са добър източник на белтъчини (протеини) – около 20% от сухото съдържание, необходими на организма за клетъчното възстановяване. Изобилието от витамин Е укрепва имунитета, предпазва сърцето и поддържа здрави кожата и косата. Той съдържа и цинк, който подобрява функциите на имунната система и тимуса. В допълнение нахутът е полезен източник на изофлавони, които имат естрогеноподобен ефект и потискат образуването на тумори. Те са също така добър източник на лецитин и фолиева киселина. Съдържанието на мазнини е ниско в сравнение с други ядки (например орехи, фъстъци и др.)

Черен нахут (Природонаучен музей в Тулуза)

Друга информация

Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.

В Балканските културни традиции, както и в страните бивши владения на Османската империя, силно препечения нахут се нарича леблебия и се използва за приготвяне на алтернативна топла напитка със същото име, която е подобна на кафе и много хора смятат, че напитката се прави от разновидност на сорт кафе с име „леблебия“ . В действителност, леблебията няма нищо общо с кафето.

В Страните от Източна Европа слабо препечения нахут се използва за консумация, подобно на печени фъстъци. В България, така приготвения вид нахут се нарича с названието „страгали“.

В миналото, старите българи са приготвяли силно осолено пастообразно мезе, подобно на „катък“, но освен сирене и кисело мляко, са добавяли в него каша от смачкан сварен боб с оцет и някаква лютивина (чер пипер, или лют червен пипер). Това мезе се е наричало „сланутък“ / „сланютък“, което идва от диалектна дума за „солен“ (слан = солен, или силно солен, пресолен). В много области бобът, е бил заменен с нахут, като той става и основен, и под това име мезето е останало да се приготвя и в наши дни. Поради незнание, името на мезето е асоциирано с името на „непознатата“ съставка (нахута), поради което някои хора наричат нахута по името на мезето, смятайки, че тази „непозната“ съставка се нарича така. Затова в съществуващи български диалекти самия нахут се нарича с името на кашообразното мезе – сланютък (или сланутък).

Българския сланютък (или сланутък – 'книжовна форма') е алтернативен вариант на еврейския (и/или персийски) хумус. Приготвянето на тази разядка е било много популярно в България в годините след Освобождението, но по време на Втората световна война приготвянето на такива „скъпи мезета“ (с използване на млечни съставки) е претърпяло различни метаморфози. Това е причината в наши дни под това име, в различни области да са останали различни представи за това какво е „сланутък“ (произнасяло се е „модернизирано“ с ударение на „у“, вместо на „ъ“, както е било в началото на XX век). До наши дни се запазили следните различни представи за сланутък:

• 1) Вид чорба със сварен нахут, зеленчуци и ароматни подправки. Приготвя се и люта.
• 2) Разядка, подобна на катъка, описана по-горе. В съвременните представи – вид млечна салата със сварен нахут.
• 3) Нахутена каша или смачкан (пасиран) сварен нахут.

Вижте също

• Фасул
• Леща
• Грах