From Wikipedia, the free encyclopedia
Супата (на френски: soupe) е ястие с преобладаваща течна част. За основа служат бульони, мляко – прясно или кисело, плодови, зеленчукови и зърнени отвари, зелев сок.[1] В течната част на супите[2] са разтворени вкусови, багрилни и ароматични вещества, които възбуждат апетита и спомагат за подобряване усвояемостта на храната и по такъв начин оказват положително влияние върху дейността на храносмилателния апарат на човека. По обем течната част неколкократно превишава плътната част на супата. От своя страна плътната част на супата е основният носител на хранителни вещества. Тя може да бъде във вид на дребно нарязани парчета, едри парчета (при варено) или пасирана. За приготвянето на супите се използват различни хранителни продукти – месо, риба, птици, зеленчуци, зърнени бобови продукти, тестени изделия, плодове, мляко, брашно, яйца и редица подправки. Наименованието си супите получават от хранителния продукт или хранителните продукти, които преобладават в нея.[3] Например супа от боб, картофена супа, зеленчукова супа и т.н.
Част от супите се приготвят, без да се прилага топлинна обработка. Такива са супите с разредено кисело мляко и зелев сок. Останалите супи се приготвят чрез топлинна обработка на хранителните продукти. Най-често се използва варене, но в много случаи се прилага и предварително задушаване на зеленчуците. По-рядко се използват пържене (при приготвяне на запръжки, оцветители, притурки) и печене (за приготвяне на притурки).
За да се подобрят структурата на супите и външният им вид, както и да се повиши хранителнта им стойност, като съставки на супите обикновено се използват запръжки и застройки. Като подправки служат обикновен магданоз, джоджен, чубрица, чесън, хрян, лимон, дафинов лист, бахар и др. Подправките дооформят вкуса на супата. Добавянето в някои случаи на краве масло подобрява вкуса и хранителната стойност на супата.
За подобряване на външния вид често се използва запържена с моркови мазнина, която е оцветена от извлечените от тях багрилни вещества.
Супите се подразделят въз основа на различни признаци – температура на поднасяне, външен вид, вкус. В зависимост от температурата се делят на студени и топли.
Студените супи се поднасят с температура 12 – 14 °С, а топлите 65 – 70 °С.
Студените супи се разделят на кисели и сладки, а топлите – на бистри и небистри.
Студени супи се приготвят от кисело мляко, зелев сок, хлебен квас, плодова отвара. Те действуват разхладително и освежаващо, поради което се предлагат през горещите дни.
Характерното за плодовите супи е, че са сгъстени с нишесте или продукти, богати на скорбяла, като грис, ориз, макаронени изделия. За подправки служат захар, вино – бяло или червено, в зависимост от основния продукт, кори от портокали, лимон, канела, карамфил. Като притурка отделно се поднасят сухи пасти, бисквити, ореховки и др., които могат да се подправят с разбит каймак или сметана.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
