From Wikipedia, the free encyclopedia
Автомагистрала „Тракия“, означена като А1, е автомагистрала в Южна България.
Тя свързва столицата София с град Бургас на брега на Черно море. Магистралата дублира републиканските пътища I-8 от София до Оризово, II-66 от Оризово до Сливен и I-6 от Сливен до Бургас. По нея преминават Европейските пътища E80 от София до Оризово и Е773 от Оризово до Бургас. Магистралата е част от Паневропейски транспортен коридор 8.
Общата дължина на автомагистрала „Тракия“ е 360 km, като последният участък е пуснат в експлоатация на 15 юли 2013 г.[1]
Магистралата е именувана на историко-географската област Тракия, по чието протежение преминава.
Изход | Име | km | Дестинация | Платна | Забележка |
---|---|---|---|---|---|
Цариградско шосе | 0 | Калотина, Кулата, Видин, Русе, Варна | В експлоатация | ||
Равно поле | 4,4 | Лозен, Равно поле | В експлоатация | ||
Нови хан | 5,9 | София, Нови хан, Елин Пелин, Доганово | В експлоатация | ||
Вакарел | 23,4 | Вакарел, Панагюрище | В експлоатация | ||
Ихтиман | 34,3 | Ихтиман | В експлоатация | ||
Мухово | 46,3 | Ихтиман, Костенец, Мухово | В експлоатация | ||
Траянови врата (739 m) | 53,3 | В експлоатация | |||
Церово | 69,2 | Церово, Лесичово, Септември, Велинград | В експлоатация | ||
Калугерово | 80,1 | Динката, Калугерово, Лесичово | В експлоатация | ||
Гелеменово | 90,2 | Пазарджик, Панагюрище | В експлоатация | ||
Цалапица | 112,3 | Цалапица, Съединение, Девин | В експлоатация | ||
Пловдив - Запад | 119,7 | Пловдив, Девин, Чепеларе, Пампорово, Смолян (до и от запад) | В експлоатация | ||
Бенковски | 121 | Съединение, Пампорово, Смолян (до и от изток) | В експлоатация | ||
Пловдив - Север | 126,3 | Пловдив, Хисаря, Карлово | В експлоатация | ||
Пловдив - Изток | 133,1 | Пловдив, Стряма, Раковски | В експлоатация | ||
Трилистник | 137,1 | ОП Трилистник, Трилистник, Раковски | В експлоатация | ||
Белозем | 150,3 | Шишманци, Белозем, Раковски | В експлоатация | ||
Плодовитово | 165,2 | Плодовитово, Оризово, Първомай, Поповица | В експлоатация | ||
Оризово | 168,1 | Свиленград, Истанбул | В експлоатация | ||
Чирпан | 174 | Чирпан, Братя Даскалови | В експлоатация | ||
Свобода | 184,7 | Чирпан, Стара Загора | В експлоатация | ||
Калояновец | 203,5 | Стара Загора, Калояновец | Планиран | ||
Стара Загора | 208,2 | Стара Загора, Хасково | В експлоатация | ||
Стара Загора - Изток | 221,9 | Стара Загора, Раднево | Планиран | ||
Нова Загора | 240 | Нова Загора, Раднево, ТЕЦ Марица Изток 2, Дядовска могила | В експлоатация | ||
Кермен | 261,4 | Кермен, Гълъбинци | Планиран | ||
Ямбол | 275,4 | Ямбол, Сливен | В експлоатация | ||
Кабиле | 281 | Кабиле | В експлоатация | ||
Зимница | 289,4 | Ямбол, Шумен | В експлоатация | ||
Стралджа | 298,6 | Стралджа, Воденичане | Планиран | ||
Карнобат | 323,8 | Екзарх Антимово, Карнобат, Средец | В експлоатация | ||
Българово | 352 | Българово, Камено, Слънчев бряг, Созопол | В експлоатация | ||
Бургас - Запад | 360 | Бургас, Миролюбово, Айтос, Слънчев бряг, Варна, Акве Калиде | В експлоатация | ||
„Тракия“ е първата автомагистрала в България и има изключително значение за икономиката и транспорта на страната. На 19 май 1964 г. е взето решение за изграждането ѝ като част от автомагистрален пръстен, влючващ още автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“.[2]
Главни проектанти на „Тракия“ са инженерите Гавраил Гавраилов и Иван Коларов.
На 16 декември 2004 г. е обявено, че правителството на Симеон Сакскобургготски е взело решение за доизграждане и отдаване на концесия на автомагистрала „Тракия“ на българо-португалския консорциум „Магистрала „Тракия“ АД за срок от 35 години (максималният позволен от закона срок). Концесионерът трябва да доизгради, експлоатира и поддържа автомагистралата, като за сметка на това той може да събира такси (ТОЛ такси) от преминаващите автомобили.
Договорът за автомагистрала „Тракия“ е подписан на 29 март 2005 г. между правителството и консорциума „Магистрала „Тракия““ АД. Сключването на този договор поражда един от най-големите политически скандали в периода 2005 – 2006 г. в България. Основните причини за това са непрозрачността и липсата на търг или конкурс при определяне на концесионера, както и твърденията, че договорът е изключително неизгоден за държавата.
В следващите 3 години са подписани няколко анекса към договора, но до изпълнението му така и не се стига и на 22 май 2008 г. правителството на Сергей Станишев прекратява действието на договора с мотива, че концесионерът не е изпълнил задължението си да осигури необходимото финансиране за изграждането и реконструкцията на пътните участъци от София до Бургас. Кабинетът възлага на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на финансите да проучат други възможни форми за изграждане на участъка от Стара Загора до Карнобат.
През 2008 г. са обявени тръжни процедури за доизграждане на автомагистралата, които обаче са спрени след писмо от генералната дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия.[3]
В проведените през лятото на 2009 г. парламентарни избори изграждането на Автомагистрала „Тракия“ е една от основните теми в политическите дебати.[4]
Строителството на автомагистралата започва през 1973 г. До промените през 1989 г. строителството се изпълнява предимно от „Пътни строежи“, но участват и войските на Министерството на транспорта.
Лот 1 е с дължина 38,6 км от км 171+500 до км 210+100.
Лот 2 е с дължина 31,8 км от км 210+100 до км 241+900. Пътят е с габарит А29 и проектна скорост 140 км/ч. Изградени са 1 пътен възел и 19 големи съоръжения – 14 надлеза и 5 моста.
Лот 3 е с дължина 35,697 км от км 241+900 до км 277+597. Пътят е с габарит А29 и проектна скорост 140 км/ч. Изградени са 17 големи съоръжения – 12 надлеза, 4 подлеза и 1 мост.
Лот 4 е с дължина 49,08 км от км 276+200 (съвпада с км 277+597 на Лот 3) до км 325+280,[12] като първият подучастък (от Ямбол до Зимница) е дълъг 14,8 км,[13] а вторият (от Зимница до Карнобат) е с дължина 34,28 км.[14] Пътят е с габарит А29 и проектна скорост 140 км/ч. Изградени са 3 пътни възела както и 27 големи съоръжения – 12 надлеза, 11 подлеза и 4 моста.
Лот 5 е с дължина 35,288 км от км 328+280 до км 360+568 при пътния възел на бургаския кв. Ветрен и първокласния път Бургас – Айтос. Участъкът е в експлоатация от 2 ноември 2006 г. и е с крайна цена 150 266 000 лв. По-ниската цена от лот 1 се дължи на факта, че е започнат в края на 80-те години на 20-и век.[7]
След завършването на магистралата с течение на времето става ясно, че броят на пътните връзки по новите лотове не е достатъчен. Поради тази причина в общественото пространство се заговаря за построяване на допълнителни пътни възли за улесняване достъпа от и до магистралата на нуждаещите се населени места. Тези пътни възли са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.