град в община Стралджа, обл. Ямбол From Wikipedia, the free encyclopedia
Стра̀лджа е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Стралджа и неин административен център.
| Стралджа | |
 Централният площад на Стралджа | |
  Стралджа  Стралджа | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6193 души[1] (15 март 2024 г.) 78,1 души/km² |
| Землище | 272 km² |
| Надм. височина | 139 m |
| Пощ. код | 8680 |
| Тел. код | 04761 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 69660 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Стралджа Атанас Киров (Нова България, НППБ, ГЕРБ, ВМРО-БНД, Левицата!; 2015) |
| Уебсайт | www.straldja.net |
| Стралджа в Общомедия | |
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 6177 души по настоящ адрес и 6533 души по постоянен адрес.[2]
Разположен е на 23 км западно от Карнобат, на около 30 км източно от Сливен и на 17 км североизточно от Ямбол.
Градът е 3-ти по население в областта след Ямбол и Елхово.
Най-ранните сведения за Стралджа се срещат в османско-турските документи, но наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многовековната история на града В землището на днешния град Стралджа съществуват следи от дълбока древност. Градът попада под османска власт през 1373 г. За общината данните са от втората половина на XIX век, когато е спомената дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува „Свети Архангел Михаил“. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България.
Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от турска потеря в Балкана, Хаджи Дани от с. Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината.
Първият документ, от който се съди за съществуването на Стралджа, е от 1610 г. В него е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, датиращ от 1834 г., е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829 г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латинска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мехмед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14 км, в широчина до 10 км, най-дълбоките места стигали до 4,5 м. В близост до Балкана градът разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мехмед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая (Одрин) било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело пò на запад в т.нар. Странна махала. За първи заселници на селището се смята родът на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира „Св. Архангел Михаил“, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, затова го нарекли „Страдалджа“ може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци.
Градът се слави с един от най-старите православни храмове в страната – „Св. Архангел Михаил“. В него са съхранени ценни реликви и литература, датиращи още от времето на османското владичество над България. Днес храмът продължава да отслужва света литургия, запазени са традициите на православното българско богослужение. На най-значимите християнски празници – Великден и Рождество Христово – се събират много хора.
В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
