Стралджа (община)

община в област Ямбол From Wikipedia, the free encyclopedia

Стралджа (община)

Община Стралджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

Бързи факти Общи данни, Област ...
Община Стралджа
Thumb
Thumb
Знаме
      
Общи данни
ОбластЯмбол
Площ676.29 km²
Население13 205 души
Адм. центърСтралджа
Брой селища22
Сайтstraldzha.bg
Управление
КметАтанас Киров
(Нова България, НППБ, ГЕРБ, ВМРО-БНД, Левицата!; 2015)
Общ. съвет17 съветници
Thumb
Община Стралджа в Общомедия
Затваряне
Thumb
Топографска карта на община Стралджа.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Ямбол. С площта си от 676,285 km2 е 3-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 20,39% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Източна Стара планина, източната част на Сливенската котловина и северната част на Тунджанската хълмиста област.

Крайната северна част на общината е заета от южните склонове на Терзийски баир, най-южно разклонение на Източна Стара планина. В него, на около 5 km североизточно от село Лозенец, на границата с община Сунгурларе се издига най-високата му точка връх Кръста 472,3 m, който е и най-високата точка на цялата община.

В централните части на община Стралджа се простира обширното Стралджанско поле, което е източно продължение на Сливенската котловина с надморска височина от 130 до 180 m.

Южно от него в пределите на общината попадат югоизточните хълмисти части на възвишението Бакаджици. На 5 km южно от село Иречеково се намира най-високата им точка връх Еньовичиния манастир 461,8 m на територията на общината.

В най-източната точка на община Стралджа, източно от село Правдино, на границата с община Средец, в коритото на Господаревска река е разположена най-ниската ѝ точка – 72 m н.в.

Води

В централната част на общината, от изток на запад, на протежение от около 28 – 30 km протича част от долното течение на река Мочурица (ляв приток на Тунджа), коритото на която е коригирано с водозащитни диги. На територията на общината река Мочурица получава най-големият си проток – река Мараш. Река Мараш води началото си от Стидовска планина (част от Източна Стара планина). Тече в източна посока в широка асиметрична долина (със стръмни десни склонове) по северното подножие на планината Гребенец (част от Стара планина). Южно от село Пъдарево (община Котел) завива на юг, навлиза в община Стралджа и образува дълбок пролом (Марашки пролом), дълъг 7 km между планината Гребенец на запад и рида Терзийски баир на изток. Северно от пътния възел „Петолъчката“ излиза от пролома и навлиза в Стралджанско поле. Тук долината ѝ е широка и плитка, коригирана с водозащитни диги. Влива отдясно в река Мочурица на 138 m н.в., при село Воденичане. Площта на водосборния r̀ басейн възлиза на 232 km2, което представлява 18,15% от водосборния басейн на река Мочурица.

Поради издигнато си положение спрямо околните територии, от южната, хълмиста част на общината водят началото три по-големи реки принадлежащи към Беломорския и Черноморския водосборни басейни. На югозапад покрай селата Тамарино и Каменец протича горното течение на река Боадере (Геренска река, ляв приток на Тунджа). В най-южната част покрай селата Поляна и Александрово протича най-горното течение на Средецка река, принадлежаща към Черноморския водосборен басейн. В централната част на общината, от запад на изток покрай селата Люлин, Първенец и Правдино протича горното течение на Господаревска река (Бунарска река, Голямата река, ляв приток на Средецка река).

Населени места

Thumb
Изглед от централния площад в град Стралджа през 2016 г.
Thumb
Изглед от жп линията към село Зимница през 2017 г.
Thumb
Изглед от жп линията към село Правдино през 2008 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Александрово7437,264ХасаноглуЛюлин13123,030Ени махле
Атолово13110,346Маленово26534,931Паша кьой, Пашино
Богорово4612,017АрпачНедялско18344,422Афтане
Воденичане34732,480Дермен кьойПалаузово10227,313Авлалии
Войника23940,931Поляна14243,464Бургунджи кьой
Джинот24516,125ЧинкоджаПравдино7224,272Довруклии
Зимница144045,695Къшла кьойПървенец16331,739Башалии
Иречеково34647,189АрнауткьойСаранско10913,146Саранлии
Каменец32031,672Саранлъ ени кьой, ТелецСтралджа498779,305
Леярово2517,902ДюкменТамарино12321,408Тюркмени
Лозенец62928,703СейменЧарда25122,931Суруджалии
ОБЩО10370676,285няма населени места без землища

Административно-териториални промени

  • Административен правилник № 91/обн. 30.09.1883 г. – преименува с. Хасаноглу на с. Александрово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Къшла кьой на с. Зимница;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Английско село за отделно населено място – с. Атолово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Арпач на с. Богорово;
– преименува с. Дермен кьой на с. Воденичане;
– преименува с. Чинкоджа на с. Джинот;
– преименува с. Арнаут кьой на с. Иречеково;
– преименува с. Дюкмен на с. Леярово;
– преименува с. Сеймен на с. Лозенец;
– преименува с. Ени махле на с. Люлин;
– преименува с. Афтане на с. Недялско;
– преименува с. Авлалии на с. Палаузово;
– преименува с. Паша кьой на с. Пашино;
– преименува с. Бургунджи кьой на с. Поляна;
– преименува с. Довруклии (Доуруклии) на с. Правдино;
– преименува с. Башалии на с. Първенец;
– преименува с. Саранлии на с. Саранско;
– преименува с. Тюркмени на с. Тамарино;
– преименува с. Саранлъ ени кьой (Ени кьой) на с. Телец;
– преименува с. Суруджалии на с. Чарда;
  • Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Телец на с. Каменец;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Пашино на с. Маленово;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стралджа за с.гр.т. Стралджа;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стралджа за гр. Стралджа;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Войника и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Стралджа;
– отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа;

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		Численост
193429 630
194632 445
195631 347
196527 391
197522 514
198518 822
199218 074
200115 828
201112 781
202110 370

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Повече информация Населено място, Численост ...
Населено
място		ЧисленостНаселено
място		Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили		БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили
Общо12781986624124036884119100,0077,191,8818,800,530,650,93
Стралджа570240371981334124081Стралджа70,793,4723,390,210,701,42
Александрово177117057300Александрово66,100,0032,201,690,000,00
Атолово200141353300Атолово70,501,5026,501,500,000,00
Богорово8584000Богорово98,820,000,000,00
Воденичане4043370551Воденичане83,410,0013,610,24
Войника3893620240Войника93,050,006,160,00
Джинот2752520183Джинот91,630,006,541,09
Зимница180413851237411517Зимница76,770,6620,730,600,270,94
Иречеково4553710830Иречеково81,530,0018,240,00
Каменец425395024600Каменец92,940,005,641,410,000,00
Леярово3735001Леярово94,590,000,002,70
Лозенец616276103272Лозенец44,801,6253,080,32
Люлин18318000300Люлин98,360,000,001,630,000,00
Маленово309305001Маленово98,700,000,000,32
Недялско280254024002Недялско90,710,008,570,000,000,71
Палаузово142120814000Палаузово84,505,639,850,000,000,00
Поляна253244001Поляна96,440,000,000,39
Правдино128123004Правдино96,090,000,003,12
Първенец2692541202Първенец94,424,460,000,74
Саранско13812580500Саранско90,575,790,003,620,000,00
Тамарино220184025902Тамарино83,630,0011,364,090,000,90
Чарда2902852Чарда98,270,68
Затваряне

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо12 781100,00
Православие706655,28
Католицизъм510,39
Протестантство3622,83
Ислям380,29
Друго50,03
Нямат154812,11
Не се самоопределят169713,27
Непоказано201415,75

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 18,5 km.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 164 km:

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.