Сливен (община)

Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен. Общината е най-голямата по площ в България със своите 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km²

Община Сливен 42.6833, 26.3333
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Сливен
Площ	1366,63 km²
Население	130 757 души
Адм. център	Сливен
Брой селища	46
Сайт	sliven.bg
Управление
Кмет	Стефан Радев (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	41 съветници ГЕРБ (17) БСП за България (10) СДС (2) БАСТА (2) Нова алтернатива (2) ДПС (2) БСДП (2) Възраждане (2) Движение „Заедно за промяна“ (1) Християндемократическа партия на България (1)
Община Сливен в Общомедия

Топографска карта на община Сливен

География

Географско положение, граници, големина

Общината заема централната и югоизточната част на област Сливен. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в България. Границите ѝ са следните:

• на североизток – община Котел;
• на изток – община Стралджа, област Ямбол;
• на югоизток и юг – община Тунджа, област Ямбол;
• на югозапад – община Нова Загора;
• на запад – община Твърдица;
• на северозапад – община Елена, област Велико Търново и община Антоново, област Търговище.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – Стара планина, Сливенската котловина, Средна гора, Горнотракийската низина, а крайният ѝ северозападен район в Предбалкана.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода Вратник, се заемат от най-източните части на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на около 3 km западно от местността Агликина поляна, се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода Вратник се простира Източна Стара планина. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е Сливенска планина с връх Българка (1180,5 m, най-високата точка на цялата Източна Стара планина), извисяващ се северно от град Сливен. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река Луда Камчия, на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към Сливенското поле, а на запад дълбоката долина на Беленска река я отделя от Елено-Твърдишка планина. На север от долината на Луда Камчия на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на Котленска планина – 1106,6 m до прохода Вратник. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на Стидовска планина с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината Гребенец, която на изток достига до Марашки проход. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към Сливенската котловина. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село Сотиря.

Крайният северозапад на общината (землищата на селата Зайчари, Стара река и Средорек) попада в пределите на Предбалкана, като тук релефът е предимно хълмист.

Южно от Стара планина се простира обширната (830 km²) Сливенска котловина, чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от Сливен) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен, и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и западната част на което е в нейните предели. В него югоизточно от село Желю войвода, в коритото на река Тунджа, се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в.

Южно от долината на река Тунджа и Сливенската котловина се простират крайните източни, най-ниски части на Сърнена Средна гора, която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на Сърнена Средна гора на територията на община Сливен е връх Чаталджа (561,9 m), разположен югозападно от село Струпец, на границата с община Нова Загора.

Крайните южни райони на община Сливен, на юг от Сърнена Средна гора, се заемат от най-североизточната част на Горнотракийската низина – източната част на Новозагорското поле.

Води

В северната част на община Сливен, по билото на Елено-Твърдишка, Сливенска и Стидовска планина преминава участък от главния вододел на България. По този начин около 85% от територията ѝ принадлежат към Беломорския водосборен басейн, а останалите 15% – към Черноморския водосборен басейн.

Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат две основни реки. В северната ѝ част преминава участък от най-горното течение на река Луда Камчия (дясна съставяща на река Камчия). Тя води началото си от Котленска планина в непосредствена близост до прохода Вратник и тече на изток в дълбока, тясна и гориста долина. Минава през село Раково, за кратко навлиза в община Котел и отново се връща на територията на община Сливен. Преминава през село Ичера и на около 4 km североизточно от него навлиза в община Котел. В най-северозападната част на община Сливен протича най-горното течение на Стара река (десен приток на Янтра, която е десен приток на Дунав). Тя извира от местността Агликина поляна и до село Стара река тече на север в дълбока и залесена долина. След това навлиза в пределите на Предбалкана, където долината ѝ се разширява и северно от село Зайчари навлиза в област Търговище.

Основната водна артерия в община Сливен е река Тунджа (ляв приток на Марица), която принадлежи към Беломорския водосборен басейн и която протича през нея на протежение от около 70 km с част от средното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Бинкос с последния си 3-километров участък от Межденишкия пролом. Източно от селото навлиза в най-западната част на Сливенската котловина и протича по нейната южна периферия. Минава покрай селата Струпец, Мечкарево, Самуилово, Крушаре и Желю войвода и югоизточно от последното навлиза в област Ямбол. На територията на община Сливен река Тунджа получава отляво два по-големи притока. Първият от тях е Беленска река. Тя води началото си южно от връх Вратник и тече на юг в дълбока долина. При село Бяла прави малко долинно разширение, остро завива на запад, като долината ѝ отново става тясна и дълбока и на около 3 km западно от селото навлиза в община Твърдица. Северозападно от село Бинкос реката отново се връща на територията на община Сливен, преминава през късия Шивачевски пролом и югоизточно от селото се влива отляво в Тунджа. Другият голям приток на Тунджа в община Сливен е Асеновска река (Куруча, 36 km). Тя извира източно от прохода Вратник и до град Сливен тече на юг и югоизток в много дълбока, на места каньоновидна и силно залесена долина. Навлиза в Сливенското поле, минава през центъра на града, след него завива на юг и югозападно от село Самуилово се влива отляво в Тунджа. В нейното горно течение, в най-тясната, каньоновидна част от долината ѝ, в близост до село Въглен е изграден големият язовир Асеновец, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Сливен и околните населени места.

Населени места

Общината се състои от 45 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в km²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в km²)	Забележка (старо име)
Биково	152	21,994	Бухалии	Ковачите	742	26,648	Налбантларе
Бинкос	149	12,850		Крушаре	2097	29,134	Арта клари
Блатец	772	39,220	Исирлии	Малко Чочовени	338	17,998
Божевци	161	47,225	Конезлери	Мечкарево	371	11,268
Бозаджии	58	12,582		Младово	624	23,887	Генджалии
Бяла	812	66,820		Николаево	357	15,170	Яйла кьой
Въглен	50	19,753	Кюмюрджи чифлик	Новачево	829	25,622	Ени кьой
Гавраилово	1021	26,679	Дермен дере	Панаретовци	333	10,394	Карсънлии
Гергевец	740	11,359	Аладаглии	Раково	28	47,285
Глуфишево	701	15,022		Самуилово	2103	17,484	Турсунлии
Глушник	447	24,423		Селиминово	1466	17,973	Кара саралии
Голямо Чочовени	162	21,448		Скобелево	295	17,672	Кьопеклии
Горно Александрово	601	34,831	Бургуджии	Сливен	80467	193,778
Градско	358	26,611	Юренджик	Сотиря	2234	19,435
Драгоданово	689	27,560		Средорек	107	4,897	Мюслюмлери
Желю войвода	2120	55,535	Черкешлии, Михайлово	Стара река	431	51,518
Зайчари	27	13,658	Авдалари	Старо село	198	17,984	Мехрем бей
Злати войвода	978	23,358	Джиново	Струпец	319	22,298
Изгрев	69	8,275	Карамцалари, Сборище	Тополчане	3372	33,016	Каваклии
Ичера	141	82,122		Трапоклово	461	24,551	Терке болу
Калояново	786	27,951		Чинтулово	1460	21,620	Касъмово
Камен	1403	27,346	Демирджилии	Чокоба	390	28,256
Кермен	1471	42,120	Керменлии	ОБЩО	112890	1366,630	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. Николаево от населението без административен акт;

– преименувано е с. Кьопеклии на с. Скобелево от населението без административен акт;

• през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. Гавраилово без административен акт;
• Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово;
• приказ № 183 от 10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. Горно Александрово;
• през 1886 г. – заличено е с. Суфталари без административен акт поради изселване;
• през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт;

Изглед към град Сливен от местността „Карандила“ през 2006 г.

Изглед към село Бинкос от моста над Беленска река през 2008 г.

Изглед от площада в центъра на село Горно Александрово през 2010 г.

Изглед към село Селиминово през 2008 г.

• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. Биково;

– преименува с. Генджалии на с. Младово;

– преименува с. Мехрем бей на с. Старо село;

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Конезлери на м. Божевци;

– преименува с. Аладаглии на с. Гергевец;

– преименува м. Авдалари на м. Зайчари;

– преименува с. Керменлии на с. Кермен;

– преименува с. Налбантларе на с. Ковачите;

– преименува с. Артаклари на с. Крушаре;

– преименува с. Чибуклии на с. Лулица;

– преименува с. Касанлии (Карсънлии) на с. Панаретовци;

– преименува с. Чаирлии на с. Речица;

– преименува м. Кочеклари на м. Ръченица;

– преименува с. Турсунлии на с. Самуилово;

– преименува м. Карамцалари на м. Сборище;

– преименува с. Кара саралии на с. Селиминово;

– преименува с. Каваклии на с. Тополчане;

– преименува м. Тикен бунар (Трънен кладенец) на м. Търнен кладенец;

– преименува с. Касъмово на с. Чинтулово;

• МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Исирлии (Есирлии) на с. Блатец;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сърт кьой на м. Било;

– преименува с. Кюмюрджи чифлик на с. Въглен;

– преименува с. Юренджик на с. Градско;

– преименува с. Демирджилии на с. Камен;

– преименува м. Баир махле на м. Кожух;

– преименува м. Кечи дере на м. Козин дол;

– преименува с. Ени кьой на с. Новачево;

– преименува м. Мюслюмлери на м. Средорек;

• МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Михайлово на с. Желю войвода;
• Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Лулица и го присъединява като квартал на с. Желю войвода;
• Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава с. Търнен кладенец и я присъединява като квартал на м. Зайчари. Признава м. Зайчари за с. Зайчари;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – преименува м. Сборище на м. Изгрев и я признава за с. Изгрев;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Ново село (Индже балкан) поради изселване;
• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Кожух поради изселване;
• Указ № 743/обн. 08.10.1968 г. – преименува с. Джиново на с. Злати войвода;
• Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Речица и го присъединява като квартал на гр. Сливен;
• Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Кермен за гр. Кермен;
• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Божевци за с. Божевци;

– признава м. Ръченица за с. Ръченица;

– признава м. Средорек за с. Средорек;

• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата Блатец, Глушник, Горно Александрово и Трапоклово заедно с техните землища към община Сливен;

– закрива община Кермен и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Сливен;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Реш. МС № 607/обн. 22.08.2006 г. – заличава селата Било и Мъсърлии и ги присъединява като квартали на с. Средорек;

– заличава с. Ръченица и го присъединява като квартал на с. Зайчари;

– заличава с. Козин дол поради изселване;

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	73 074
1946	80 913
1956	94 296
1965	114 763
1975	132 285
1985	142 483
1992	144 060
2001	136 148
2011	125 268
2021	112 890

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[3]

	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Раждаемост	1557	1571	1507	1565	1571	1581	1691	1660	1699	1777	1553	1541	1408	1440	1422
Смъртност	1711	1647	1733	1700	1611	1702	1691	1685	1734	1807	1804	1730	1615	1649	1705
Естествен прираст	-154	-76	-226	-135	-40	-121	0	-25	-35	-30	-251	-189	-207	-209	-152

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[3]

	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Раждаемост	11	11,5	11,2	11,7	11,9	12,1	13	12,8	13,1	13,8	12,2	12,3	11,3	11,7
Смъртност	12,1	12,1	12,9	12,7	12,2	13	13	13	13,4	14	14,2	13,8	13	13,4
Естествен прираст	-1,1	-0,6	-1,7	-1	-0,3	-0,9	0	-0,2	-0,3	-0,2	-2	-1,5	-1,7	-1,7

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[4]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	125268	88750	4209	12153	1515	649	17992	100,00	70,84	3,35	9,70	1,20	0,51	14,36
Сливен	91620	68853	2637	5666	1388	491	12585	Сливен	75,15	2,87	6,18	1,51	0,53	13,73
Кермен	1801	1395	5	169			226	Кермен	77,45	0,27	9,38			12,54
Биково	263	227		25	4		4	Биково	86,31		9,50	1,52		1,52
Бинкос	167	157		9			0	Бинкос	94,01		5,38			0,00
Блатец	790	623	6	140	0	0	21	Блатец	78,86	0,75	17,72	0,00	0,00	2,65
Божевци	240	211	22	0			6	Божевци	87,91	9,16	0,00			2,50
Бозаджии	83	77	0	6	0	0	0	Бозаджии	92,77	0,00	7,22	0,00	0,00	0,00
Бяла	1385	1238	47		5		91	Бяла	89,38	3,39		0,36		6,57
Въглен	85	3	77	0	0	0	5	Въглен	3,52	90,58	0,00	0,00	0,00	5,88
Гавраилово	1193	771		182			235	Гавраилово	64,62		15,25			19,69
Гергевец	814	456	17	334	0	0	7	Гергевец	56,01	2,08	41,03	0,00	0,00	0,85
Глуфишево	699	302		244			151	Глуфишево	43,20		34,90			21,60
Глушник	384	270		110			2	Глушник	70,31		28,64			0,52
Голямо Чочовени	166	149	0	0	8	0	9	Голямо Чочовени	89,75	0,00	0,00	4,81	0,00	5,42
Горно Александрово	626	491	0	103			31	Горно Александрово	78,43	0,00	16,45			4,95
Градско	475	72	339	0			62	Градско	15,15	71,36	0,00			13,05
Драгоданово	708	462	7	229	3		5	Драгоданово	65,25	0,98	32,34	0,42		0,70
Желю войвода	2447	1934		158	6		342	Желю войвода	79,03		6,45	0,24		13,97
Зайчари	44	28		15	0		0	Зайчари	63,63		34,09	0,00		0,00
Злати войвода	952	602		213	5		128	Злати войвода	63,23		22,37	0,52		13,44
Изгрев	94	7	7	0	0	0	80	Изгрев	7,44	7,44	0,00	0,00	0,00	85,10
Ичера	155	153	0	0			0	Ичера	98,70	0,00	0,00			0,00
Калояново	668	341	0	323			2	Калояново	51,04	0,00	48,35			0,29
Камен	1308	375		237		9	684	Камен	28,66		18,11		0,68	52,29
Ковачите	853	776		0	0		75	Ковачите	90,97		0,00	0,00		8,79
Крушаре	2064	1297		736	7		20	Крушаре	62,83		35,65	0,33		0,96
Малко Чочовени	317	314	0	0			2	Малко Чочовени	99,05	0,00	0,00			0,63
Мечкарево	415	319		5			85	Мечкарево	76,86		1,20			20,48
Младово	600	395	0	45	0	0	160	Младово	65,83	0,00	7,50	0,00	0,00	26,66
Николаево	318	303		11	0		2	Николаево	95,28		3,45	0,00		0,62
Новачево	859	17	805	0	0	3	34	Новачево	1,97	93,71	0,00	0,00	0,34	3,95
Панаретовци	327	323	0				2	Панаретовци	98,77	0,00				0,61
Раково	36	31	0		4		0	Раково	86,11	0,00		11,11		0,00
Самуилово	2111	866	3	116	53	27	1046	Самуилово	41,02	0,14	5,49	2,51	1,27	49,54
Селиминово	1481	577		819		22	58	Селиминово	38,96		55,30		1,48	3,91
Скобелево	353	268	0	78			6	Скобелево	75,92	0,00	22,09			1,69
Сотиря	2096	433	28	577			1026	Сотиря	20,65	1,33	27,52			48,95
Средорек	147		142	0	0		3	Средорек		96,59	0,00	0,00		2,04
Стара река	476	392	39	14			23	Стара река	82,35	8,19	2,94			4,83
Старо село	188	176	0	0	3	0	9	Старо село	93,61	0,00	0,00	1,59	0,00	4,78
Струпец	298	278		6			10	Струпец	93,28		2,98			3,35
Тополчане	2989	1802	6	1108	4	22	47	Тополчане	60,28	0,20	37,06	0,13	0,73	1,57
Трапоклово	417	251		137		4	23	Трапоклово	60,19		32,85		0,95	5,51
Чинтулово	1297	290		322			681	Чинтулово	22,35		24,82			52,50
Чокоба	459	443	0	12	0	0	4	Чокоба	96,51	0,00	2,61	0,00	0,00	0,87

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[5][6][7][8][9]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	25,25 %	50,80 %	51,92 %	49,25 %	43,21 %
Общ брой места	41	41	41	41	41
ГЕРБ		15	12	12	17
БСП за България					10
Възраждане					2
Нова алтернатива					2
Българска социалдемократическа партия (БСДП)	3	1			2
Движение за права и свободи	1	1	1	2	2
Съюз на демократичните сили	3				2
Местна коалиция БАСТА (БАСТА, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)					2
Християндемократическа партия на България					1
Местна коалиция Движение Заедно за промяна (Движение 21, Партия на зелените, Движение Заедно за промяна)					1
Българска социалистическа партия		8	11	11
Реформаторски блок				4
Движение Обединени региони (ДОР)				3
ВМРО – Свети Георги Победоносец				2
Коалиция „Съюз за Сливен“			7	2
Народен съюз				2
Единни за Сливен				2
Движение 21				1
Синя коалиция			3
Атака		3	2
Ред, законност и справедливост		3	2
Коалиция „Гражданска мрежа за модерен Сливен“ (Българска социалдемокрация, Политически клуб „Тракия“, Зелена партия, БП Либерали)			2
Коалиция „ЦЕНТЪР“ (НДСВ, Земеделски народен съюз, Българска социалдемократическа партия, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)			1
Политически клуб „Тракия“		6
Коалиция Демократично обединение „Знак за Сливен“ (Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи, Земеделски народен съюз)		3
Национално движение „Симеон Втори“	3	1
Коалиция „Новата левица“	15
Общобългарско национално движение Отечество	4
Коалиция Заедно за Сливен – ВМРО	3
Коалиция „Християнска коалиция – Бъдеще“	2
„Коалиция за справедливост и единство“	2
Движение „Напред България“	1
Българска социалдемокрация	1
Съюз на свободните демократи	1
Коалиция „ХСС, КеП, БЕД“	1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1

Транспорт

През територията на община Сливен преминават два участъка с обща дължина 61,8 km от Железопътната мрежа на България:

• от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през областния център град Сливен – участък от 46,4 km от трасето на жп линията София – Карлово – Зимница – Карнобат – Бургас.
• от запад на изток, в южната ѝ част – участък от 15,4 km от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 248 km:

• участък от 19,7 km от автамагистрала Тракия (от km 253,7 до km 273,4);
• участък от 57,8 km от Републикански път I-6 (от km 375,1 до km 432,9);
• участък от 63,8 km от Републикански път II-53 (от km 70,3 до km 134,1);
• началният участък от 16,7 km от Републикански път II-66 (от km 0 до km 16,7);
• последният участък от 3,2 km от Републикански път III-484 (от km 24,8 до km 28,0);
• последният участък от 33,3 km от Републикански път III-488 (от km 4,8 до km 38,1);
• участък от 17,6 km от Републикански път III-555 (от km 13,3 до km 30,9);
• последният участък от 9,9 km от Републикански път III-5305 (от km 13,1 до km 23,0);
• целият участък от 8,8 km от Републикански път III-6007;
• началният участък от 17,2 km от Републикански път III-6601 (от km 0 до km 17,2).

Финанси на община Сливен

Година на изпълнение[10]	Общински бюджет	Общински дълг
2012	82 433 662 лв.
2013	лв.
2014	лв.
2015	лв.
2016	лв.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 7 октомври 2020. (на английски)
3. Демографски данни в Общински план за развитие на община Сливен 2014 – 2020 г // sliven.bg. Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 4 юли 2015.
4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 15 декември 2020.
6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Сливен“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2020.
7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Сливен“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2020.
8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Сливен“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2020.
9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Сливен“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2020.
10. Различно е от година на приемане, която е предходната.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Сливен
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.